Дано произволът спре
/ брой: 240
През последните месеци изключително много нашумяха фрапиращи случаи на граждани, "ужилени" от изключително високите лихви и наказателни такси върху бързите потребителски кредити. Става въпрос най-вече за малките заеми, които много хора, притиснати от беднотията, вземат, за да закърпят семейния бюджет до заплата, без предварително да са наясно, че лихвите може да ги ударят със стотици проценти. Отпуснатите бързи кредити са се увеличили с 2,38 на сто към края на първото полугодие на годишна база и са достигнали обем от 1,993 млрд. лв. От данните на БНБ става ясно, че в този бизнес официално се въртят 2 млрд. лв. и те показват, че интересът към този вид заеми продължава да расте. Ужас!
В повечето случаи те се отпускат не от банки, а от кредитни компании и не подлежат на контрол от страна на БНБ. "Очевидно това е пропуск в законодателството. Имаме сведения, че там има произвол по отношение на лихвите и наказателните лихви", заяви вчера председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев.
Преди около две седмици депутатът от Коалиция за България Кирил Добрев оповести, че ще предложи да има таван на лихвите за бързите кредити до 400 лв. Неговото предложение бе бързите кредити да се дават с до максимум 2-2,5 пъти по-висока лихва. От изтекла през последните дни все още неофициална информация обаче става ясно, че депутатите, които работят по тези законови промени, са разединени.
Стана известно, че се обмисля лихвите за малките по размер бързи кредити да бъдат заковани на 50-60% годишно. Този процент оскъпяване е значително по-висок от обявения по-рано от Кирил Добрев. Законовата лихва в България е около 10% плюс основната лихва на БНБ. Това прави малко под 11%. Ако оскъпяването е с до 2-2,5 пъти по-висока лихва (около 30-35%), при един кредит от 400 лв. потребителят ще трябва да плаща годишно 100 лв. лихва. При заковаване на лихвата на 60%, какъвто вариант се обсъждал, кредитополучател на 400 лв. ще плати 240 лв. годишно. Имало обаче депутати, които изобщо не били съгласни максималната лихва да бъде закована на 60%, а настоявали тя да бъде в рамките на 30 до 40%.
Съвсем в реда на нещата е докато една законова промяна се обсъжда, да има различни, често дори противоречиви мнения. Но защо трябва предварително да се обещава нещо, което след това се оказва не точно каквото хората очакват. А напатилите се хич не са малко. Вестниците и телевизиите се състезават да оповестяват фрапиращите случаи. Доброто е, че какъвто и процент на лихвите да бъде избран, лихварите ще бъдат принудени да прекратят произвола, рекета и безумията, които си позволяват сега.