Дано да стане най-сетне

Лекарите казват, че стресът понякога е полезен, защото стимулира организма ни. Но когато е постоянен, е вреден. А ние вече четвърт век живеем в стрес, в страх дали ще оцелеем. Сега изпадаме в кресчендо, връх вземат анормалните ни прояви. Сякаш живеем в постоянна паника. Няма ден без пътно произшествие, без катастрофи и жертви. Как ще живеем в това стълпотворение от нерви, омраза и ненавист? Изчезват човеколюбието, толерантността, търпимостта. Властват егоизмът, безпардонността, агресията. Извънредни стават случаите, когато се съобразяваме със законността, с установените порядки и норми. Насадиха се привички да си гледаме работата "пет за четири", "през куп за грош", "отгоре, отгоре". На прецизността се гледа като на ненормално явление, на отживелица. Цели се само печалбата, а безредието стана поголовно.
Докога? Докато се изтребим ли? Докато се погубим всички ли?
Наложително е законите да се спазват с цената на справедливи и дори железни глоби и наказания. За всички, без имунитет. Не може да си имунизиран и да вредиш на обществото. Всеки трябва да живее така, че да не пречи на другите. Безпрекословното зачитане на нуждите на личността не значи, че можеш да правиш само това, което на теб ти се иска, което ти е удобно и полезно. Подобен социален егоизъм трябва да се наказва.
Последните катастрофи и жертвите по пътищата доказват, че злото се шири по цялата верига на процеса на образоването и изграждането на водачите на транспортни средства у нас. Не е тайна, че има шофьори с купени книжки, че не се спазват законите и наредбите за проверка изправността на колите и автобусите. Че не се проверява здравословното състояние на водачите, че не се следи поведението им, спазването на режима им на почивка и сън. По пътищата ни се движат стари, износени, неизправни коли. Тъпчем се без контрол, не се проверява числеността на пътниците, няма хигиена. Страдат най-съвестните, онези, които са редовни, които си плащат, а властват тези, които се возят винаги безплатно, без билети, защото контрольорите се страхуват от бабаити, за които общественото е лично. Редовните пътници мълчат и търпят. Защото обадят ли се, направят ли забележка някому, неминуемо ще бъдат наказани от тълпата, която смята държавата за бащиния.
"Свестните у нас считат за луди!" - дотам се докарахме, че ненормалното е нормално. Защо стана така? Причини много, но всичкото зло почва от "главата". Властта винаги е опиянявала и разболявала властващите. От началото на прехода всеки е готов да управлява. Насади се грандоманията, желанието за командване без ограничения. Властващи загубиха чувство за такт, за справедливост. Оглеждат се в собственото си властолюбие, в егоизма си. Мислят се за гениални. А това е най-лошото - че всеки не знае мястото си в обществото. А всички сме брънки от веригата. Скъса ли се една, пропада всичко.
Не образоваме, не научаваме децата, гражданите на отговорност, на сътрудничество, на взаимодействие. Ето какъв пример за справедливост ни дават китайците. Те осъдиха на смърт министър, изобличен в корупция, въведоха жестоки глоби за пораснали, възрастни деца, които са изоставили родителите си и не се грижат за тях. У нас по презумпция няма виновни и осъдени, няма наказани крадци, няма озаптени престъпници. У нас има само страдащи и страдалци.
Кой ще ни направи живота сигурен и спокоен? Всички трябва да се ангажираме, но най-важна е мисията на управляващите. Искаме работа, спокойствие, сигурност, ред и законност. Дано да стане най-сетне...