Данъкът "Москов" ще удари бюджета с 16 млн. лв.
Парите ще са необходими за обезщетения за безработица заради съкратените работни места, ако налогът бъде въведен
/ брой: 250
От работодателските организации прогнозираха допълнителни разходи за обезщетения за безработица от 16 милиона лева за съкратените работни места, ако бъде въведен догодина т.нар. данък "вредни храни". Това стана ясно вчера по време на обсъждането на проект на закон за данък обществено здраве, който влезе като допълнителна точка в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество по искане на представителите на бизнеса и на синдикатите. Преди това обаче имаше близо половинчасови спорове по въпроса дали изобщо да бъде разгледан налогът по време на вчерашното заседание.
Както се очакваше, работодатели и синдикати се обявиха против въвеждането на данък "вредни храни". Според работодателите въвеждането на такъв данък няма да постигне очаквания ефект хората да се хранят по-здравословно, а ще увеличи сивата икономика и безработицата, ще се влошат условията за бизнес и няма да се спази един от най-важните ангажименти на управляващата коалиция - да се запази сегашната данъчна система. Преди ден работодателите и синдикатите заплашиха, че ако законът бъде приет, те са готови да излязат на протести.
Здравният министър Петър Москов каза вчера за пореден път, че приходите от този данък ще бъдат ползвани за ремонт на спортни площадки в училищата, качествено ново хранене на децата в училище, както и за профилактика. Той допълни, че опитът на страни като Унгария, в които има такъв данък, показва, че след въвеждането на налога има спад с 27 процента на потреблението на храни с вредни съставки, а 40 процента от унгарската индустрия са направили по-ниско съдържанието на вредни съставки в храните и в резултат на това са се освободили от плащането на данъка. В Унгария са загубени само 900 работни места за една година и след това постепенно са били възстановени, отбеляза министърът.
Според браншовите организации страни с по-висок жизнен стандарт са се опитали да въведат данъка, но заради тежките ефекти са се отказали. Справката показва, че такъв закон е действал в много европейски държави, например в Дания, която е една от най-бързо реагиращите държави по отношение на националното законодателство. Законът в Дания е отменен поради пълна невъзможност да доведе до очаквания ефект, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Според него в България няма механизъм за стимулиране на производителите на здравословни и качествени храни и покачване на покупателната способност на населението по отношение на храните чрез механизми като намаляване на ДДС върху определени храни. Голяма част от населението на страната се храни нездравословно не поради желание да се храни така, а поради невъзможност да ползва качествени храни, заяви Манолов.
Междувременно вчера Германо-българската индустриално-търговска камара, Американската търговска камара в България, Българо-швейцарската търговска камара и Гръцкият бизнес съвет в България се обединиха в подкрепа на бизнеса срещу въвеждането на данък "вредни храни". Според становище на четирите търговски камари, изпратено до всички институции, предлаганото въвеждане на данък "обществено здраве" няма пряка връзка със здравословното хранене и промяната на хранителните и двигателни навици на българското население.