Данъчно време

Всеки, който е реализирал доход от извън трудово-правни отношения (от тях се правят удръжки при получаването на възнаграждението) през 2012 г., трябва да ги декларира и да плати 10% данък върху него. Необлагаеми доходи няма, освен за инвалидите с над 80% нетрудоспособност до определена сума. Дори пенсионерите с най-ниски пенсии, ако по някакъв начин са успели да изкарат някой и друг лев, това също подлежи на данъчно облагане по общия ред.
Ако приемем, че това все пак е необходимо, за да се осигури издръжката и функционирането на държавата и институциите, остава открит въпросът какво получават данъкоплатците. Най-злободневният и парлив проблем е свързан със здравеопазването. От една страна, от данък доход се формират бюджетни средства за тази цел. От друга, работещите плащат и здравноосигурителни вноски, които трябва да се използват единствено за лечение на нуждаещите се. На практика обаче се оказва, че когато на някой се наложи да ползва здравна помощ, дори и да е осигурен, той не я получава безвъзмездно, а в повечето случаи затова трябва да се плаща. Налице е

явна несправедливост

Тя трябва да бъде отстранена чрез признаване на направените разходи, разбира се, срещу представяне на документ.
Ето как би изглеждала простата равносметка. През 2012 г. лицето "Х" 8 пъти е посетило личния си лекар и за това е заплатило 23,20 лв. За ползване на услуги от лекар-специалист с направление е изхарчило още толкова. Наложило му се е обаче да отиде 4 пъти на частен прием и всеки път е платило по 70 лв. (леко е минало, защото има случаи, когато тарифата многократно надхвърля тази сума). Ако е трябвало да се лекува в държавна или общинска болница, всеки ден престой в нея струва 3,80 лв, а в частна - най-малко 50 лв. Една елементарна операция от херния се прави и в държавни, и в общински болници, и ако нуждаещият се от нея има направление, е безплатна. Ако болният иска по-съвременна хирургия, трябва да отиде в частна болница или клиника, където ще му вземат 160 лв. Има и по-тежки случаи, когато операции и в държавни, и в общински, а и в частни болници и клиники струват по няколко хиляди лева. Следва това да бъдат признати разходи, които да се приспадат от данъчната основа. Може дори да се окаже, че в редица случаи държавата трябва не да прибира данък, а да изплаща направени разходи, което е много логично. Като се въведе такава система обаче хазната пак ще спечели. Защото сега лични лекари, лекари-специалисти и особено тези, които работят на частен прием, извършващите операции, изследвания, лечебни процедури и пр., прибират пари, без да издават касови фишове или друг вид документи, поради което не плащат данък за реализирани доходи. А става въпрос за милиони. Така че, ако хората, които са ползвали

платени здравни услуги

представят документ, чрез който заплатеното за тях да им бъде приспаднато от данъчната основа, от извършителите ще се получат значителни приходи за хазната. Лекар, който има частен прием 4 ч. на седмица, през това време реализира доход от най-малко 960 лв. За месец това прави 3840 лв, а за година - 46 080 лв. Значи само той трябва да внесе данък от 4608 лв., който сега не плаща. А такива като него има стотици. Като се прибавят скъпо струващите изследвания и операции, сумата става внушителна.
По подобен начин стоят нещата и в образованието. След като държавата е допуснала да има частни детски градини, училища и университети, тя трябва да има предвид и разходите, които се правят за обучение в тях. Вместо да финансира тези учебни заведения, каквито намерения се очертава да се реализират, трябва да намалява с платените такси данъчната основа на гражданите.
А защо да не погледнем нещата и от друг ъгъл. Пак е време да внасяме данък сгради, който в повечето общини е увеличен спрямо м.г. Средствата от него би следвало да се използват за подобряване инфраструктурата в селищата. Но когато една улица с години не е ремонтирана, не е ли редно живеещите на нея, вместо да плащат данък сгради, да използват тези пари и сами да си организират нейното привеждане в нормално състояние. Ако гражданите са недоволни от сметоизвозването, защо да плащат такса битови отпадъци? С тези пари те могат да наемат хора, които редовно да извозват боклука, това дори може да им струва и по-евтино.
В цивилизования свят се стимулира самоповишаването на квалификацията чрез участие в конференции, семинари и други форми, както и чрез ползване на литература, като това се признава за разход. Хазната не губи, защото получава данъчни приходи от организаторите на такива мероприятия, издателите на книги, хотелиерите и ресторантьорите, транспортните компании, застрахователите и пр.
Навсякъде, особено сега - в условията на криза, се прави всичко възможно за

стимулиране на потреблението

В това отношение значителна роля се придава на прилагането на ДДС. Само у нас (и в малко други страни) той не е диференциран (с изключение за туристическите услуги). В Англия за хранителните стоки, при обща ставка 19%, той е 7%. В Гърция лекарствата се облагат с 6% ДДС. Но има и нещо друго, което е по-съществено. В редица страни, като Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия гражданите са приравнени с фирмите и на тях данъкът се възстановява най-късно до един месец след направените разходи. И знаете ли какво се получава? Когато през март потребителите си получат възстановения ДДС, през април изцяло го харчат за нови стоки заедно с допълнително вложени средства. Като резултат значително нараства оборотът и данъкът върху него, който плащат производителите, доставчиците на стоки и търговците. В тези страни кризата е преодоляна, производството, транспортът и търговията работят на пълни обороти, осигурява се висока трудова заетост.
Но и това не задоволява хората на наемния труд. Те се борят за перманентна индексация на работните заплати. На 20 март т.г. служителите на най-голямата авиокомпания в Европа - "Луфтханза", блокираха 500 полета с искане за повишаване на заплатите им с 5%. Което при средно трудово възнаграждение от 4000 евро означава увеличение с 200 евро, което е повече от минималната заплата в България.
Време е и у нас много неща да се променят по примера на световната и европейската практика. Иначе не се знае какво ще стане, защото всяко търпение има граници, а то вече прелива.