28 Март 2024четвъртък21:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Данъчният рай на ЕС - най-непривлекателен за инвестиции

Защо ниските налози не водят до висока събираемост

/ брой: 43

автор:Светлана Велева

visibility 1491

Страната ни е данъчният рай на ЕС заради ниските си данъци. Тази дежурна фраза сме я чували неведнъж от финансовия министър Симеон Дянков. По силата на икономическата логика, от това следва, че сме сред най-привлекателните райони за бизнес инвестиции. Особено по време на криза. Да, ама не. Фактите отново опонират на управленските твърдения. За миналата година чуждите инвестиции у нас отчитат рекорден спад - с близо 40%, достигайки най-ниските си стойности за последните години - 1 милиард, или символичните 2,7% от БВП. А липсата на нови инвестиции в страната-член на ЕС с най-ниски преки данъци е повод за сериозен размисъл.

За срива на преките инвестиции

стана ясно още в средата на 2011 г., когато те, за пръв път от 16 години, излязоха на минус с 81 млн. лв. И въпреки хвалебствията за отличната ни фискална дисциплина, ефективни резултати от нея не са налице. Тенденцията на спад се наблюдава вече няколко години, като се започне от  2009-а, когато чуждестранните инвестиции у нас падат до 2,845 млрд. евро (8,4% от БВП). За сравнение, година по-рано те са били 6,549 млрд. евро (19,2% от БВП). Още по-драматичен е спадът им през 2010 г. - с цели 58%, достигайки 1,35 млрд. евро. Вярно е, че тогава кризата се разрази с пълна сила и мнозина биха оправдали този спад с нея, но е факт, че сериозен инвеститорски интерес към страната ни не е липсвал. По данни на Агенцията за инвестиции само за последните 12 месеца поне десет големи компании със стратегически интерес са посетили страната, за да я проучват. Вместо у нас обаче те са избрали да изградят производствата си в съседните страни - Сърбия, Румъния, Турция. Така през 2011-а чуждите инвестиции у нас вече падат до критичния 1 милиард. Една от причините е, че голяма част от инвестициите бяха вложения в имотния пазар, който се срина през последните две години, а другата - по линия на международните банки в техните местни подразделения, някои от които вече изтеглиха дейността си. За тази година прогнозата е още по-песимистична. Това поставя и някои въпроси.


Преките чуждестранни инвестиции са един от основните фактори, на които се разчита да задвижат изпадналата в тежка криза българска икономика. Именно заради привличането им управляващите непрестанно обясняват, че поддържат ниски данъци и финансова дисциплина. Но ако ниските данъчни ставки са толкова привлекателни, защо чуждите инвеститори ни заобикалят и инвестициите все по-застрашително намаляват?


За да намерим отговор, редно е да се погледне как ниската данъчна тежест се отразява на родния бизнес и вътрешната събираемост. Подобно на чуждите инвестиции, и тук тенденцията на спад е сходна. През 2009-а събраните приходи от данъци падат драстично спрямо година по-рано - на 14,897 млрд. лв., при 16,773 млрд. лв. за 2008-а, по данни на финансовото министерство. Намаляват и  приходите от корпоративен данък - от 2,228 млрд. лв. през 2008-а на 1,762 млрд. лв. през 2009 г. Следващата година тенденцията на намаляване продължава, общите данъчни приходи намаляват до 14,043 млрд. лв., а събраният корпоративен данък е 1,353 млрд. През 2011 г. НАП е събрала общо 12,7 млрд. лв. от налози, като приходите от корпоративни данъци остават почти без промяна - 1,356 млрд. лв.
Изглежда формулата "ниски данъци - висока събираемост и ръст на инвестициите" не е

безпогрешната мантра за икономически ръст

както ни уверяват експерти. Защо обаче тази формула работеше и даваше завидни резултати преди три години? Излиза, че нещо в настоящата фискална политика куца, и то сериозно. Защото за предходния тригодишен период, преди да започнат спадовете, при различна финансова политика, след намаляването на данъците, се отчита бум както на чужди инвестиции, така и на приходи от налози. През 2006 г. преките инвестиции в страната възлизат на 4,36 млрд. евро, или 17,4% от БВП, по данни на БНБ. Същевременно от данъци бяха събрани 12 млрд. През 2007 г., когато се въведе плоският данък, беше достигнат абсолютен рекорд в чуждите инвестиции към България - 8,5 млрд. евро, а приходите от данъчни скочиха на 14,43 млрд. евро. Така България стана втора в региона на Югоизточна Европа по привлечен чужд капитал след Румъния. С висок размер на чужди капитали у нас се отчита и 2008-а, когато са влезли около 5,5 млрд. евро, а приходите от данъци достигат своя връх от 16,77 млрд., като корпоративните данъци са близо 2,22 млрд. евро.   
Кои все пак са факторите, допринесли за инвестиционния интерес към България в този период? На първо място е присъединяването ни към ЕС през 2007 г. Постигнатата през този период устойчивост на финансовата рамка, както и намаляването на политическия риск увеличават склонността на чуждите компании да инвестират дългосрочно в местната икономика. Защо тази тенденция не се запази?
Стигнахме етап, когато вече не е достатъчно да кажем: Имаме 10% данък и съответно сме най-конкурентоспособни в Европа, елате при нас. Дори напротив,

страната ни главоломно пада

във всяка една класация по конкурентоспособност. Най-слабите ни звена според рейтинговите агенции остават корупцията, съдебната система, липсата на финансова и политическа стабилност. Чуждите инвеститори тотално загубиха доверие в икономика, която се управлява по този начин и се отдръпнаха. Защото когато една компания калкулира своята норма на възвращаемост, това, колко данъци плаща, идва като 4-ти, 5-и фактор. Много по-важно за нея е да няма проблеми от гледна точка на търговски спорове, да има справедлива съдебна система, да има качествена инфраструктура, която да не й разбива стоката по пътищата, да няма подкупна администрация, която да бави проектите, да има МВР, което да го брани от престъпност и т.н.
Оказва се, че определящи за инвестиционната ни привлекателност са политическата и икономическата предвидимост, устойчивостта на бизнес средата, опростеното законодателство, както и липсата на противоречия на процедурите, с каквито проблеми нерядко се сблъскват и чужди, и родни инвеститори. От голямо значение са и покупателната способност на населението, размерът на пазара, който ще поеме тази инвестиция, наличието на квалифициран работен персонал. И всички тези фактори, като се наредят един до друг, се оказва, че данъците нямат чак толкова голямо значение. Защото държавите, които имат 25% данъци, когато дойде чужд инвеститор, правят специално за него например данъчна ваканция от 4-5 години.
Защо държавата не помисли за подобни стимули за чуждите инвеститори и у нас? Например някои от предлаганите промени в Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат опрощаване на част от осигуровките на големите инвеститори,

ако те ги вложат обратно в бизнеса си

Други мерки, за които се заговори в публичното пространство напоследък, са държавата да поеме част от осигуровките на новонаетите служители в дадена компания. Да се опростят лицензионните режими и да се подобри административното обслужване, са също част от предложенията. Защото докато един инвеститор се бори у нас с админстративни спънки и нужни и ненужни лицензионни режими, в друга държава за същото време вече ще е започнал да произвежда. Имаше и такъв виц: 
Българин и американец се срещнали на конференция във Франкфурт и се хванали на бас, кой пръв ще си построи къща. Американецът си отишъл в Америка, а българинът се върнал в България. След един месец разговаряли:
- Още пет дни и съм готов! - казал американецът.
- Още пет документа и започвам! - казал българинът...
Отвъд хумора проблемът е сериозен. Вместо да улеснява вливането на така нужните свежи инвестиции в издъхващата ни вече икономика, държавата ги затруднява максимално, държейки се като непристъпна мома, която трябва да бъде дълго и настойчиво ухажвана. През това време съседни нам "моми" с радост откликват на вниманието. A дори само 5 нови производства на големи инвеститори да влязат у нас, ще се съживят цели сектори и региони. Защото дори само няколко големи компании да стъпят на нашия пазар, това ще промени сериозно бюджетната рамка в посока ръст. "Няколко" може да не звучи много, но те имат лостов ефект - вкарват милиарди, създават продукт, наемат стотици хора, създава свързани бизнеси като логистика, транспорт, дистрибутори и т.н. за още няколко хиляди души, плащат данъци, изсветляват средата, създават конкурентоспособност и разбиват евентуални монополи.
И вместо Симеон Дянков да обяснява, че по фискална политика сме по-добре от САЩ, нека направи опит да станем малко по-добре от Румъния, поне като привлекателност за чуждите инвеститори. Защото по време на криза, преминаваща вече в рецесия, само крупни чужди инвестиции могат да ни оттласнат от дъното. 
 

  

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ