Дан Колов - колосът в борбата

Димо Тодоров

Преди 120 години, на 26 декември 1892 година, в с. Чадърлии, Севлиевско, е роден Дончо Колев Данев - Тревненски, или световно известният борец Дан Колов. Той е от жилав балкански корен. Дедите и родителите му са от тревненските колиби. Баща му е роден в село Горни Цоневци, а майка му Яна Живкова - в близкото село Енчевци. Дончо се ражда след преселването им в Чадърлии, което през 1936 г. става Сенник. Той е най-силният, но и най-немирният от шесте им деца. Остава сирак още 5-годишен, след като през 1897 г. баща му почива. От малък Дончо почувствал призванието си да се бори и с по-силни в селото, като пастир на полето и в училище, в което заради немотията изкарва само 2 години. Неспирните оплаквания от буйния и неудържим в лудориите Дончо накарали майка му още 13-годишен да го изпрати на гурбет с пожелание да не се връща вече. Той тръгва с вярата и дързостта в неизвестното с калчищени гащи, завързани с връв, с цървули, абяна дреха и гурбетчийска черга. В Унгария той е най-малък, но върши най-тежката работа. Окопава лехите, носи тежките тарги с тор, но намира и време да се бори.
Като го видял газдата с какъв интерес наблюдава бореца Никола Петров в Будапеща, му казал: "Работници ми трябват, но ти не си за мене. Твоят хляб не е в моята градина". И му препоръчал да емигрира.

В Америка

С други българи Дан Колов пристига през 1909 г. в Ню Йорк, почти без средства, но с увереност в силите и възможностите си. Започва да се прехранва като хамалин на пристанището, като работник по строежите. При прокарването на жп линия в Скалистите планини върши най-тежката работа, пренася траверси и релси, и вместо да почива, пак намира сили да се бори. Там побеждава италианския борец Гвидо Джаколини, който го посъветвал: "Бори се, от тебе ще излезе нещо голямо".
Като миньор в щата Оклахома гостилничар му урежда среща с местен шампион - швед. Той му осигурява и трико за срещата, на която присъстват и други емигранти българи. Това е първата официална среща на Дончо. После той се бори и с Васил Костов, емигрант от с. Орсоя, Ломско, и с негъра Джим. Но първото му отличие е за трудова дейност. Получава медал от компанията "Мисисипи Ривър Пауър Къмпани", на който е гравиран надпис: "Връчен за достойна работа 1912/13 г. на Дан Колеф от Хю Л.Купър - главен инженер". Важен етап в развитието на Дан Колов е работата му в заводите "Карнеги" за колела и оси на локомотиви и вагони в град Хометенд, щата Пенсилвания. Там Колев е леяр, но привлича вниманието на всички, като сам пренася по две колела с осите, което другите вършат групово. През града преминава цирк "Виктория" и канят човек от публиката да премери сили с техния професионален борец, и ако издържи 10 минути, ще получи солидна сума. Насърчен от другарите си, 22-годишният Дончо излиза и не само се задържа на ринга, но и побеждава професионалиста. След това директорът на завода Хаулей го насърчава да тренира и се бори. От 1914 до 1917 г. младокът е в Питсбърг - столицата на щата. Той има сила и издръжливост, но постепенно придобива знания и умения на тепиха и побеждава 7 силни гръцки борци. Така става известен борец и през 1917 г. мениджърът Дейвид Харисън го включва в екипа си. Той увеличава зрителите и приходите си, а Дан Колов - участието в турнирите и успехите. По съвета на Харисън прооменя името си и става американски поданик. Приема да се прекръсти на Дан Колов, но отхвърля да бъде Колин. Не му звучало българско. Но си остава докрай българин и се бори винаги под българското знаме на тепиха. Това продължава до 1925 г. Тогава се среща с руския богатир Иван Подубни.

Губи от прославения руснак

но получава насърчение да продължи по пътя на спортната слава. Същата година е на турне в Япония. Побеждава 6 от най-добрите японски борци, преди да излезе срещу символа на страната Джики Хигин - Удушвача, чиято любима хватка е да "заключи" главата на съперника между краката си и да го омаломощи. Схватката е продължителна и трудна. Японската публика е във възторг от успехите на Джики Хиген, но когато той е проснат на тепиха, полицията едва спасява Дан Колов от линч.
Пределите на Америка стават тесни за българина. Световно известен, той вече пътува без паспорт, бори се по всички краища на света - в Бразилия, Аржентина, Китай, Южна Африка. Усвоява до съвършенство свободната американска борба кеч ес кеч кен (Буквално - хвани където и както можеш).
През 1933 година Дан Колов е поканен от Анри Деглан и Раул Паоли от Пале дьо спорт, Париж, да отиде във Франция, и така пренася кеча в Европа.  През септември Дан Колов с борци от Америка

пристига в Париж

Срещите в столицата на Франция започват веднага и продъллжават до 1939 година. Това е най-плодотворният, успешен, но и последен период от живота и спортната кариера на Дан Колов. Той е вече световно известен и най-силен борец на света. До идването си във Франция в продължение 28 години и най- близките му нямат вести за него. Затова първото известие е колкото изненада, толкова и загадка: "Един нов български колос се проявява напоследък в Париж". Това съобщава вестник"Спорт"от 11.Х.1933 г. и го представя като идол, фантазия, полубожество и реалност. Пишат сензационно за силата и богатството му, да увеличат тиражите си. Година по-късно Раул Паоли споделя пред в."Спорт": "Между всички борци в Америка, пък и на света, които познават кеча, Колов е единственият, на когото и най-добрият и с голяма техника борец не може да "мине отзад". Негова визитна картичка са фигурата и ушите,които носят белега от борбите".
Срещите на Дан Колов с най-добрите борци на Европа и света в "Пале дьо спорт" в Париж са спортният му триумф. На турнир в Париж през 1936 г. последователно побеждава Карло Стрингари, шампион на Италия, Ян Крумин, шампион на Естония, Кола Квариани, шампион на Грузия, Франк Бронович, шампион на Полша. Накрая отнема от французина Анри Деглан Диамантения пояс и става европейски шампион по борба.

Той е първият европейски шампион

на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Дан Колов носи второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
При излизането на тепиха публиката приветства само Анри Деглан. Тогава Илка Попова от парижката "Гранд опера" му поднася цветя и му пожелава победа. На срещата с Шарл Ригуло случаят е подобен. В антракта чува: "Дръж се, Дончо" от проф.Гочо Москов, севлиевец, който работи в Париж. И за разлика от японците, накрая французите поздравяват Дан Колов с победата. Обзет от носталгия по близки и родина, през април 1935 г. Дан Колов с Хари Стоев пристига с експрес от Париж. Изненадани, софиянци го посрещат сърдечно на гарата. След няколко дни е при старата си майка и близките. Оставил ги преди 30 години в беднотия, ги заварва в тежко положение. Първо изплаща данъците и задълженията на близки и познати. Обявен е от пресата за богаташ, а той е щедър дарител на студенти, на бедни, на училища и Червен кръст, получава отвсякъде молби за помощ. Дан Колов не създава семейство. Живее разкошно, но  дружи само с една жена - Соня Ефремова, шивачката на Илка Попова в Париж, на която помага да открие шивашко ателие. Умира на 26 март 1940 г. от туберкулоза с 50 лева в портфейла си. Преди това с гордост заявява: "Където исках - ходих, каквото трябваше - направих". Погребват го срещу Балкана умишлено - балкан срещу Балкан.
Въпреки световната си известност остава скромен човек и до края на живота си настоява да го наричат бай Дончо. Затова и народът го митологизира и популяризира. А повече от половин век най-големият турнир по свободна борба у нас е в негова памет.

Българският вестник "Спорт" в брой 1124 от 6 април 1936 г. посвещава цяла страница на Дан Колев преди финала за европейската титла с Анри Деглан в Париж


Паметникът на Дан Колов пред родната му къща, превърната в музей, в село Сенник