Дали линейката закъсня или реформата бързаше?

Близо 20 години българското здравеопазване се реформира. И все някак си си стои нереформирано. Та човек се пита като в онази песен на "Щурците": "Дали аз закъснях или всичко бе сън?". А може би по-скоро в последните 6-7 години все някой се опитва да открие топлата вода на умивалника пред операционната зала, за да измие ръцете си от собственото си невежество и неведение за това, кое е важно и ценно, кое е добре да остане в българското здравеопазване и кое да се промени, но към по-добро.
Примерите са много. Самоцелните реформи водят винаги до негативни резултати. Такива са и резултатите, когато с думата "реформа" просто се подменят системни грешки или хроничен финансов недоимък. А през последните 18-20 месеца сме свидетели точно на това. В предизборните програми на ни една партия нямаше свиване на разходи за здраве или ограничаване на достъпа до медицински услуги. Но действията на министъра реформатор правят точно това.
Трудно е да бъде назовано първото, от което се започна... И все пак, може би е одържавяването на НЗОК, което, честно казано, започна още от кабинета "Борисов-1". А днес вече имаме в системата купища нарушения на знакови за системата закони. Вече дори си имаме нарушение на Конституцията, след като във вторник 8 конституционни съдии пуснаха така опасната за здравето на българина и за здравето на българската здравна система Национална здравна карта. Четирима конституционни съдии, очевидно съвсем наясно със случващото се, обаче са категорични, че картата нарушава изконни права на гражданите, които им е дал върховният закон на държавата. Е, преди 3 месеца поне прозряха, че министърът променя непрекъснато правилата, че разделя медицинския пакет на основен и допълнителен чрез наредба, а не чрез закон.
Едва ли могат да се поберат във вестникарски материал всичките гафове, закононарушения и неадекватни мерки от последната година и половина. А те са своеобразна функция на реформи отпреди 16-17 години, на реформите на четиримата ГЕРБ-ерски министри, палещи къде ли не огньове и гасящи непрекъснато собствените си пожари.
Ала човекът от улицата, съседът, пенсионерът от село, родителят на детето от забавачката, не се интересува кой министър с какви средства лъска имиджа си и подхранва егото си. Те се интересуват кога ще дойде линейката и ако е закъсняла, защо управляващите не се взели мерки тя да е навреме на мястото на инцидента. Интересуват се защо управляващите, щом дават толкова пари за асфалт или щом теглят толкова много заеми, не са отделили пари за окомплектоване на линейките. Потребителят да медицински услуги не се интересува нито от дипломатическите ходове на премиера Борисов, нито от гениалните му планове за магистрали, газопроводи и прочее стратегически обекти. Потребителят на медицински услуги иска да има приличен достъп до тях. И когато майка му, баща му, детето му са болни, има нужда от професионализма на лекаря, а не от министър, който налага рестрикции, защото все му се привиждат хора, които източват касата или ненаситно се стреми към някакви комисиони, изработвайки безсмислени проекти за пръстови автентификатори и прочее.
Иначе, ако линейката е закъсняла, то е просто защото реформата я е подминала.