Дълговата криза заплашва света

Световната икономика се намира на "много опасна повратна точка", заяви в Лагос генералната директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард. На кръгла маса за икономическото бъдеще на Африка Лагард предупреди срещу възможни негативни последици от кризата за най-бедните страни. Тревога изрази и Европейската централна банка. Дълговата криза в Европа може да обхване целия свят, предупреди ЕЦБ в доклад за финансовата стабилност. Банката е крайно обезпокоена за неспособността на европейските лидери да решат дълговите и бюджетните проблеми, се посочва в доклада.
Междувременно страните от ЕС не успяха да се споразумеят да отпуснат 200 милиарда евро на МВФ за борба срещу кризата, съобщи председателят на Еврогрупата и министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Той посочи, че след четиричасово заседание на министрите на финансите от еврозоната, проведено чрез телефонна връзка, страните от валутния съюз са се договорили да предоставят на МВФ допълнителни 150 млрд. евро. На този етап се съобщава, че Великобритания ще определи своя принос на среща на Г-20 догодина, а Чехия, Дания, Полша и Швеция са изразили готовност за участие. Потвърдилите участието си страни са Австрия с 6,13 млрд. евро, Белгия (9,99 млрд. евро), Кипър (0,48 млрд. евро), Финландия (3,76 млрд. евро), Франция (31,4 млрд. евро), Германия (41,5 млрд. евро), Италия (23,48 млрд. евро), Люксембург (2,06 млрд. евро), Малта (0,26 млрд. евро), Холандия (13,61 млрд. евро), Словакия (1,56 млрд. евро), Словения (0,91 млрд. евро), Испания (14,86 млрд. евро). В същото време членки на еврозоната, които вече поискаха международна финансова помощ - такива като Гърция и Ирландия, няма да участват в новата схема.
България, Румъния и Унгария - други три страни от ЕС, които не членуват в еврозоната - вече дадоха да се разбере, че няма да предоставят никакви допълнителни средства на МВФ. На пресконференция финансовият министър Дянков посочи, че една от причините България да не иска да даде средства за МВФ е, че той "не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза". Втората причина е, че не е редно финансово дисциплинирани страни като България да подпомагат финансово недисциплинирани.
Отпуснатите 150 млрд. евро на Международния валутен фонд ще се използват за стабилизиране на изпадналите в затруднения страни. Пазарите обаче очакваха от ЕС повече.
Великобритания засега отказва финансова помощ с мотива, че няма да участва в нищо, което облагодетелства единствено еврозоната.
В същото време американската рейтингова агенция Фич обяви, че смята да отнеме най-високата оценка, която дългосрочно е дала на Европейската инвестиционна банка, и да я постави под наблюдение.