Дълг, депресия, ДеМарко

Пол Кругман
в. "Ел Паис"


Икономическото управление на президента Обама бе силно критикувано. Само че най-важната история от последните години не са грешките на Обама, а унищожителната съпротива на републиканците, които направиха всичко, каквото можаха, за да поставят препятствия по пътя, а сега, след като бойкотираха политиката на президента, се надяват да влязат в Белия дом, твърдейки, че неговите мерки са се провалили. И изненадващият отказ от тази седмица (приключила на 5 август) да се вземат мерки, за да се облекчат ипотечните дългове, обявен от директора на Федералната агенция за финансиране на жилищата, реликва от епохата на Буш, която президентът не бе в състояние да замени, показва напълно ясно какво става.
Някои бележки: мнозина икономисти твърдят, че прекомерните задължения на домакинствата, наследство от годините на спукването на балона, са основният фактор, който спира икономическото съживяване. Ако използваме общи понятия, то прекомерният дълг направи така, че всички да се опитват да харчат по-малко, отколкото получават. Имайки предвид, че това е невъзможно като колективно поведение - моите разходи са доходите на другите, и техните доходи са моите приходи - последицата е трайно потисната икономика.
С каква политика трябва да се отговори? Един от отговорите е чрез разходи на държавни пари, за да се подкрепи икономиката, докато частният сектор регулира общите си баланси; това не е времето за строги икономии и орязванията на държавните харчове бяха голяма пречка за икономика. Друг отговор е динамична парична политика и именно поради тази причина е скандално, че Управлението за федерален резерв на САЩ отказва да се задейства, имайки предвид високата безработица и инфлацията, която пък е под заложеното равнище.
Данъчната политика и паричната политика биха могли, и би трябвало, да се прилагат така, че заедно да съдействат за намаляване на ипотечните дългове. Намаляването на бремето, което тегне върху американците с икономически проблеми, би довело до повече заетост и по-добри възможности за всички. За съжаление първоначалните опити на правителството да намали бремето на дълга се оказаха безполезни: лидерите заложиха толкова ограничения, за да не допуснат "незаслужаващите" длъжници да бъдат подпомогнати, че програмата не стигна доникъде. При все това неотдавна правителството стана много по-сериозно в усилията си да реши този проблем.
Очевидно дълговото бреме може да се облекчи с ипотеките, които са собственост на Fannie Mae и Freddie Mac, кредитните компании, които се управляват от правителството, защото на практика бяха национализирани през последните дни от мандата на правителството на Джордж Буш. Идеята да се използват Fannie и Freddie се подкрепя и от двете партии. На практика Глен Хъбард от Колумбия, виден помощник на (кандидата на републиканците Мит) Ромни, поиска от Fannie и Freddie да позволят на собствениците на жилища, които имат малко или никакви пари в наличност, да рефинансират ипотеките си, а това би намалило драстично лихвите, които те трябва да плащат сега, и би означавало силен стимул за икономиката. Правителството на Обама подкрепя тази идея и също предложи специална програма за облекчаване на заемополучателите с тежки проблеми.
Само че Едуард ДеМарко, временно изпълняващият длъжността директор на организацията, която надзирава Fannie и Freddie, отказва да приложи схемата за предоговаряне на ипотеките или рефинансиране, и миналата седмица отхвърли плана на правителството за облекчаване (на дълговете по ипотеки).
Кой е ДеМарко? Служител, който стана временно изпълняващ длъжността директор на организация за финансиране на жилищата, след като назначеният от Буш директор подаде оставка през 2009 година. ДеМарко продължава да е на същия пост и през четвъртата година от мандата на Обама, защото републиканците в Сената блокираха опитите да бъде назначен постоянен директор. И, очевидно, чисто и просто ненавиждат идеята да се облекчи дългът. В писмото, с което ДеМарко отхвърли плана за облекчаване на дълговото бреме, той представя удивително слаби аргументи. Твърди, че планът, макар да облекчи финансовото положение на ръководената от него организация благодарение на субсидиите на финансовото министерство, би означавал чиста загуба за данъкоплатците (заключение, което не е подкрепено от анализа, направен от собствения му екип, който показва тъкмо обратното, чиста печалба). Струва си да отбележим, че много частни кредитни компании предложиха същите намаления, които ДеМарко отхвърля, макар че те, за разлика от правителството, нямат никакъв стимул да отчитат как това облекчение на дълга ще укрепи икономиката. При все това основният проблем е, че ДеМарко изглежда не разбира каква му е работата. Предполага се, че той трябва да ръководи организацията и да контролира нейните финанси, а не да диктува националната икономическа политика. Ако финансовият министър, действайки от името на президента, иска да субсидира облекчаването на дълга по начин, който на практика е в интерес на финансовата институция, то нейният шеф няма основание да блокира тази политическа мярка. Ако го прави, това би било нарушение, заради което пък би трябвало да бъде отстранен. Може ли ДеМарко да бъде свален от поста си незабавно? Четох противоречиви анализи по темата, макар че едно е ясно: ако бъде преизбран, президентът Обама може и трябва да го смени. На практика трябваше да е направил това преди години. Както съм казвал, Обама допусна много грешки.
Само че случаят с ДеМарко показва още веднъж до каква степен икономическата политика в САЩ бе парализирана от скованата и безотговорна политическа опозиция. Ако икономиката ни продължава да бъде дълбоко потисната, голяма част - и аз бих казал много голяма част - от вината не е на Обама, а на същите хора, които се опитват да използват тази депримирана икономика, за да извлекат политическа облага.