Дъблин е пред политическа криза

Ирландският премиер Брайън Кауън заяви, че ще свика предсрочни парламентарни избори в началото на 2011 г., след като бъде приет извънредният бюджет. Той обяви още, че въпросът за неговата оставка ще бъде обсъден след 7 декември. На тази дата парламентът трябва да гласува проектобюджета и икономическата програма на управляващата коалиция, която бе съставена през 2007 г. от Фина Фойл и Зелената партия с външната парламентарна подкрепа на двама независими депутати. Тези двама депутати оттеглиха късно в понеделник подкрепата си за правителството, а Зелената партия поиска предсрочни избори през януари следващата година.
Дъблин е де факто в състояние на политическа криза, предизвикана от рецесията на националната икономика, която започна през 2008 г. със срива на най-големите банки. Близо три години правителствените мерки не показват положителен икономически ефект. Световните медии, увлечени в темата за "гръцката трагедия" и нейните европоследици, забравиха за терзанията на "келтския тигър" и сега ги поднасят като новина. Нови обаче са само сумите, необходими за оздравяване на ирландската икономика, които са между 80 и 90 милиарда евро. Те ще гарантират солидно задлъжняване на всеки един от 4-те милиона ирландци.
Финансови ангажименти за подпомагане на Ирландия досега поеха ЕС, Великобритания и Швеция, а в момента в Дъблин е преговарящият екип на МВФ. Великобритания се ангажира с помощ в размер на 7 милиарда британски лири. Един от мотивите на Лондон е, че всеки ирландец харчи годишно 3 хиляди лири за купуване на британски стоки. Тясно са свързани трудовите пазари на двете страни, а помежду им стои Северна Ирландия с нестабилен мир и историческо наследство от социални и икономически проблеми.
Изглежда обаче не всички британци изпитват съчувствие към ирландците, защото в телевизионно интервю финансов експерт от Лондонската борса окачестви отпускането на помощ за Ирландия като "даване на още едно питие на алкохолик".
На фона на изправената пред икономическа разруха Ирландия в еврозоната се шири страх, отбелязва в. "Таймс". Помощта от 85 милиарда евро за Ирландия няма да е достатъчна да измъкне еврозоната от кризата, коментира британският вестник, позовавайки се на водещи икономисти. Министърът на финансите Джордж Осборн допусна, че на британските данъкоплатци може да се наложи да изкупват дълговете и на други европейски страни. Спасителният план за Ирландия изобщо не бележи края на кризата в еврозоната. Жестоката неразбория ще трае най-малко още пет години. Кризата ще продължи, тъй като структурните причини остават, предупреждава цитиран от "Таймс" директорът на Центъра за икономически реформи Чарлз Грант.
Вестникът отбелязва, че все по-усилено се говори за разделяне на еврозоната на две части - "коренна" и "периферна". В първата ще влязат страните със здрава и защитена от сривове икономика, а във втората - всички останали.
Великобритания ще плати за провала на еврото, твърди от своя страна в. "Дейли телеграф". Макар да представя желанието си да помогне на Ирландия като алтруистична готовност да подаде ръка на приятел в нужда, коалиционното правителство гони чисто практични цели. Великобритания е най-големият кредитор на Ирландия, която има неизплатени заеми към британските банки на стойност 100 милиарда лири (над 120 млрд. евро) и ако ирландците банкрутират, дългът им ще трябва да плаща не друг, а британските данъкоплатци, предупреждава всекидневникът.
Не винете еврото за кризата, която не е предизвикана от него, приканва във водещата си статия в. "Индипендънт". Ирландия, банките и правителството й сами причиниха неволите си. Те допуснаха същите грешки като онези, които доведоха Исландия до фалит, принудиха британското правителство да превърне най-големите банки в държавна собственост, а Гърция - да протегне ръка за помощ, подобна на уговорената сега за Ирландия, допълва вестникът. След като не успяха да направят противопожарна полоса около Гърция, европейците се надяват да спрат кризата с еврото в Ирландия. Но още докато се събира ирландската помощ, пазарите за ценни книжа вече гледат с нездрав интерес към Португалия, а после, както се предполага, и към Испания. А ако наистина голяма икономика като испанската се окаже във финансова нужда, бъдещето на еврото ще бъде заложено на карта, посочва "Файненшъл таймс".