Да знаеш, че не си сам

Юлия Пискулийска

Човек е сам върху сърцето на земята... и неусетно пада вечерта, пише един голям поет. Но ние, които понякога се чувстваме самотни, можем само да си представяме онази огромна, страшна самота на изоставеното дете, на мъничето, което тръгва напред с товара на съдбата си - без близки, може би болно, уплашено и очакващо поне капка топлина. Банално звучи - обществото да защити тези деца. Да ги подкрепи. В определението "общество" понякога безгрижните удобно се прикриват зад гърба на апостолски всеотдайните. Но без апостоли нито едно народно дело не е оцеляло.

Да целунеш своята обувка

Може този израз да се стори твърде прозаичен, прекалено реалистичен или дори да прозвучи като поза - но е така. Детето, което най-често не познава целувката на майката, детето от "Дома", целува своите нови обувки. То се радва на най-обикновени вещи. Този битов детайл обаче е истина. И е оживявал хиляди пъти - колкото пъти  Иванка Василева или нейните пратеници на доброто са влизали в социални домове. 25 години. Ден след ден. Месец след месец. Година след година. Няма да забравя прощъпалника на фонда. Сега Иванка Василева, неизменен и неизтощим председател на  фонда, може да каже: "През тези години съпреживях много болка, видях много тъжни очи, срещнах се с разтревожени родители. Вълнуваха ме прегръдките на децата, които искаха да почувстват топлина, обич. Вълнуваха ме усмивките, с които целуваха новите обувки, радостта, която изпитваха на фестивалната сцена, гордостта, с която показваха бележниците и студентските си книжки.
 И удовлетворението от стореното добро ми даваше сили да продължавам. И продължавахме. Не бяхме малко в началото, но с всеки ден към нас се присъединяваха нови дарители - пенсионери, които внасяха по левче от всяка пенсия, щедри спомоществователи, доброволци. Станахме приятели, защото имаме една кауза, защото сме открити и честни един към друг".
 Иванка Василева никога не казваше "не мога". Просто тръгваше на път. Към най-отдалечените кътчета на страната. С претоварената от необходими дрехи и книги, и храна кола. Или микробус. Спомням си как пътувахме с нея и пастор Шубигер, когото децата наричаха "Чичо Шоколад". С какво нетърпение всяко дете очакваше своите обувки, дрехи, шоколади...Как обятията на Ваня едва смогнаха да приютят затичалите се към нея деца.
Фонд "Детство" беше

естествено продължение на щедростта

На жестовете, които хората си даряваха. Много жени - от различни социални категории - бяха положила основата на една така необходима грижа - грижа за децата в домове, деца без родители... "Децата в неравностойно положение", както бегло ги характеризирахме, получаваха много любов - и от отделни хора, и от държавата. Пример - две имена само -  на незабравимата Бинка Желязкова, на всеотдайната Магда Каменова...И да не забравим в. "Кооперативно село", който беше в началото на щафетата. И още: "Поглед", "Учителско дело", "Антени", "Жената днес", БНТ, БНР.
А Сдружение обществен фонд  "Детство" се роди така: на 28 януари 1989 г. педагози, лекари, журналисти, артисти, художници, учени, писатели, общественици бяха поканени от академик Илчо Димитров на една среща, където трябваше да се обмисли подкрепата на социално незащитените деца - изоставени, сираци, с увредено здраве. Обществото трябваше да бъде информирано за тези проблеми, да се намери път към неговата чувствителност като цяло. Ето само някои от хората, избрали за девиз на фонда и обединили се около този девиз "Доброто ражда добро": доц. д-р Петър Милев, чл.-кор. Чавдар Драгойчев, проф. Шимон Ниньо, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Станислав Стратиев,  Вели Чаушев, Емилия Радева, Бинка Желязкова,  Магда Камнова, проф. д-р Асен Жабленски, проф. Борислав Владимиров, Моша Колева, работничка от Габрово, Елена Лагадинова, Иванка Василева...
Цифрите, ако се опитаме да обхванем дейността на фонда чрез тях, са потресаващи. 400 000 деца са включени в проектите и програмите на сдружението. 3537 изоставени деца са получили освен морална - и материална подкрепа, докато са завършили средно и специално образование. 325 студенти, които са били в домове, са имали стипендии от фонд "Детство". Ето само няколко реда от писмото на Крум Сарлов, студент в Тракийския университет, Стара Загора, изпратено до Иванка Василева:
"Безсилни са думите, с които до опиша радостта си от това, че имах възможността да завърша образование, което желаех, и да се реализирам, тръгвайки от най-ниското стъпало в обществото. Трудностите, които среща дете от институция, са много, но аз получих всичко, което получава едно дете от семейство".
Делникът на хората, работещи в домове, е труден и невинаги трудът им е оценен по достойнство. Но когато усилията имат обща посока, има и резултат. Ето няколко думи и от Стамена  Стоянова, която попитах как фонд "Детство" работи с екипите по домовете? Трудно ли е да се създаде такъв екип - и особено когато целта е "деца с увреждания". Как се преодолява най-напред мъката, какъв е характерът на общуването - за да се стигне до

най-трудното: конкретната помощ

"Между Дома и Фонд "Детство" има изградено дългогодишно сътрудничество и двете организации са в непосредствена връзка. Важна роля в тази връзка има директният контакт между Иванка Василева и нейните сътрудници и педагогическия персонал на Дома. ОФ "Детство" осигурява допълнителна помощ при обгрижването на деца с увреждания, която се изразява в придружаване, индивидуална подкрепа, общуване, помощ при организацията на свободното време, дейности по интереси и др. Младите хора, осигурени от ОФ "Детство", които помагат на децата с увреждания, са отглеждани в институции и са преодолели проблема на изоставянето, поради което са с особена чувствителност към емоционалното състояние на децата. Те им оказват подкрепа чрез собствения си опит и са пример за социално учене".
 Попитах я за  бъдещето на този огромен проблем - "деца с увреждания" у нас. Според нея  сега помощта се изразява основно в организиране на благотворителни акции за финансова подкрепа, а в бъдеще хората, ставайки съпричастни към проблемите на децата, ще се включват допълнително и доброволно към оказване на подкрепа, ще инициират промяна на средата, в която живеят, за да се осигурят равни възможности за развитие на децата с увреждания.
Цеца Илиева - зам.-кмет на община Антоново, се спира само на някои фактите: "Добрите отношения на общинската администрация с Обществен фонд "Детство" продължават повече от 17 години. От април 1997 до юни 1998 г. бяха организирани обществени трапезарии за децата от социално слаби семейства - 75,98% от всички деца бяха обхванати в този проект. Всички нуждаещи се за хуманитарните проекти на сдружението се съгласуваха с учителските колективи и социалните служби. Нашият град е малък, а в селата всичко е още по-открито и въпреки това имаше въпроси - защо едни деца получават закуска и обяд, а други само обяд. Трудно беше да се преодолее нагласата, че всеки трябва да получи, щом това е помощ. Обществен фонд "Детство" заплащаше таксите за детска градина на 192 деца, повечето на предучилищна възраст. Само човек, запознат със спецификата на районите със смесено население - българи, турци и роми, може да разбере колко важно е това за добрата подготовка на децата за първи клас. Днес посещението на детска градина е задължително за децата на предучилищна възраст, а ние го направихме 15 години по-рано".

Духовно равновесие

Признанието на Иванка Василева, че доброто, което е срещнала, й дава духовно равновесие, би могло да е признание и на хилядите деца като Крум - защото да накараш някого да почувства чужди хора като семейство или да се почувстваш уютно като в семейство е победа на човечността. Духовно равновесие дава и усещането, че не си сам в този свят - когато всъщност си нямаш никого. Нямаш баща, майка, брат, сестра, бащин дом...Но една честна, непозираща чувствителност се опитва да превръща липсата в присъствие. Каквото е присъствието на фонд "Детство".



Обществен фонд "Детство" отбелязва 25-ти юбилей от своето създаване. Сдружението е с идеална цел - за осъществяване на общественополезна дейност. Носител на наградата "Благодеятел на 2008 - обществена подкрепа" на фондация "Благодеятел", присъдена му е благодарствена грамота на Националното сдружение на общините в Република България "...за всеотдайна грижа за децата с трудна съдба от всички български общини". В момента  членовете на сдружението са 85. Много са доброволците и дарителите извън членския състав.