Да забравим и този взрив?! Докога?

Коста Терзиев

Челопечене, Казанлък, "Арсенал" - Казанлък, пак там, но заводът край Мъглиж, Петолъчката до Сливен, Костенец... Сега "Миджур" край Горни Лом... Взривоопасна хроника на липса на държава и държавност. Хроника, белязана със загуба на човешки живот, маркирана от черните забрадки из цялата страна. Трагедия за едни и статистика за други. Обединени от превърнатата в национална черта безнаказаност на виновните. И поради това именно зловещо повторяема...
При всеки подобен инцидент държавата отчита post factum, че в поредния обвит в пламъци и дим обект преди месец, два, година е направена съответната проверка, констатирани са съответните нарушения, издадени са съответните предписания. Ползата от подобно симулиране на дейност е единствено тази, че когато след месец, два, година обектът се превърне в братска могила, компетентните (без)отговорни институции могат да си измият ръцете: ние нашата сме я свършили. За такова вършене народът казва - като кучето на нивата.
Това безхаберие обикновено е последвано от най-безочливото и цинично замазване на нещата. Още по-безотговорните правозащитни органи очевидно подхождат към виновните за поредната трагедия по библейски: не съдете, за да не бъдете съдени. И след като ехото от новата експлозия, новата приливна вълна, новото срутване в някоя мина заглъхне - виновни няма. Наказани - още по-малко. Медийният шум затихва под лавината нови безобразия, а страшно тихото ехо от трагедията остава единствено и завинаги само в безутешните сърца на близките на жертвите и в монотонния напев на панихидите.
И въпросите, които едва ли и този път ще получат отговор. Докога некомпетентни, необучени, необезопасени срещу инциденти хора ще изпълняват високорискови операции по обезвреждане на боеприпаси, само и само да осигурят горчивия залък хляб за семействата си? Докога здравето и животът им ще бъдат последна грижа и на работодателите им, и на т.нар. компетентни институции? Докога държавата ще се изявява само в ролята на регистратор на фрапантните безобразия в подобни предприятия - за "Миджур" през август са констатирани фаталните 13 нарушения, а от началото на годината са издадени 13 предписания. И вместо с твърда ръка, въоръжена с всички дадени от закона възможности, инспектиращите да влязат в ролята си и да затворят цеха-убиец, преди да е станало късно, те остават с обичайно широко затворени очи. Или широко отворен джоб?
Време е не за наказание. Време е за възмездие. Защото докато държавата подминава трагедиите с констатации в минало време, докато се ограничава с разчистване на руините и преброяване на жертвите, докато единствената грижа е да се заглушат воплите на вдовиците и сираците с жалките сребърници на обезщетенията, а недосегаемите спокойно да се приберат по кабинетите и офисите си, взривовете ще продължават да кънтят.
Иначе ще излязат прави онези скептици, които твърдят, че на България война не й трябва - тя е самодостатъчна в своето самоунищожение. Има си мини, предприятия, пълноводни реки, потенциални свлачища, пешеходни пътеки и скоростни магистрали.
Докога? До последния българин ли...

Нюзбг, със съкращения