Да вземем пламъка, а не пепелта

Важно място при изграждането на отношенията между гражданите и държавата играе военната символика. В цивилизованите държави на нея се отдава изключително значение. Какво правят в САЩ - водещата държава в НАТО? В тамошните средства за масова информация не спират призивите "Подкрепете нашите войски!", "Подкрепете нашите военноинвалиди!", целящи сплотяването на нацията чрез поддържане на военнопатриотично възпитание и създаване на атмосфера на солидарност с военните ветерани. Статут на "ветеран" в САЩ получава всеки гражданин, служил в американската армия не по-малко от 100 дни. Отношението към участниците в мисии извън страната е като към национални герои. В същото време държавата има

специално отношение към армията, ветераните и военноинвалидите

Обгрижването на напусналите строя е поверено на специално ведомство - Министерство на ветераните, което е подпомагано от десетки неправителствени организации, ангажирани със здравното и социално подпомагане на всички категории ветерани и семействата им. В отбранителните ведомства на много държави в Европа и по света функционират дирекции за социална политика, която се прилага както по отношение на кадровите и запасни военнослужещи, така и по отношение на ветераните и семействата им.

Военнопатриотичното възпитание в САЩ е сред приоритетите на държавата

Помислено е за всичко, което може да облекчи и разнообрази всекидневието и достойния им начин на живот. Не е забравено и моралното изражение на признателността. В САЩ навсякъде могат да се срещнат мъже, които с гордост носят шапки и фланелки с емблеми и надписи "Ветеран от Корея", "Ветеран от Виетнам", "Ветеран от Корея и Виетнам", "Ветеран от Ирак", "Ветеран от Афганистан", "Ветеран от Ирак и Афганистан", "Военноинвалид" и т.н. Нещо повече - съществуват дори медали и специално изработени емблеми "Ветеран от студената война 1945-1991 г."

Снимка Мариета ТОМОВА
Да подадем ръка на военноинвалидите и ветераните от войните не само на празник, но и в делник...

За жалост у нас на тези дребни на пръв поглед, но всъщност силно въздействащи, символни знаци и детайли не се обръща необходимото внимание. Нещо повече - те често се неглижират и пренебрегват. В този смисъл, като част от мерките за формиране на позитивно обществено мнение, издигане авторитета на българските ветерани и нивото на военнопатриотичното възпитание, въпросът за военната символика и резервната армия на България става все по-актуален.

Отмяната на наборната военна служба

и изграждането на изцяло професионална армия тепърва по естествен път ще предизвика преоценка на отношението към резервистите. Те ще стават все по-ценни и търсени кадри за нуждите на националната отбрана. Защото след 2007 г., за втори път след Ньойския диктат, е премахната задължителната военна служба, а преди това бяха закрити и Школите за запасни офицери (ШЗО). Но за пръв път в историята на Третата българска държава извършихме този необмислен акт сами. Ерозиращите последици от прибързаното решение вече се отчитат и анализират.
Идеята за изработване на емблеми, като отличителен знак на запасните чинове и резервистите от Българската армия (БА), може да се реализира на този етап единствено от заинтересованите военнопатриотични съюзи. За основа на проектирането и изработването на подобна емблема може да се използва изображението на първата значка на Съюза на запасните офицери в България, основан през 1907 г. Такива значки се поръчват и започват да се произвеждат още с.г. първоначално във Виена. Така ще бъде спазена и националната военна традиция. Това ще подейства консолидиращо в условията на непрекъснато фрагментиране, разделяне и конфронтиране на изчезващата българска нация. Като че ли е дошло време да спрем да се делим по партийно-политически признак и да определяме периодите от развитието на армията ни като "царски", "фашистки", "тоталитарни", "комунистически" и пр. Хората в армията винаги са били преди всичко българи и патриоти.
Нека от историята да вземем пламъка, а не пепелта! Точно сега нацията ни се нуждае от изграждане на мостове, а не от разделителни линии. Не е ли време най-сетне да престанем да бъдем най-разединената нация?

Военната символика е един от елементите на обединението

Така е по цял свят. Защо и ние да не предприемем стъпки в тази посока?
Какво и на кого пречи да се разреши носенето на военни униформи на резервистите и запасните чинове на всички военни празници? Защо на Гергьовден и на празниците на видовете въоръжени сили хората, които са служили в БА и за които тя е основен стълб на държавността, да не могат да облекат старите си униформи и да изразят своята съпричастност към отбраната на страната, на която са посветили част от живота си? Тук става въпрос за всички български мъже с войнишки, сержантски и офицерски звания от запаса, без значение дали са били кадрови или наборни военнослужещи. Всеки свободно да носи на тези празници униформата от периода, в който е служил в БА и която като комплект грижливо е прибрал в домашния си гардероб - бойна, строева или парадна. Тези хора няма да се явяват на строеви преглед на плаца на някое бойно поделение, но с униформите ще възпитават подрастващото поколение. Основания за използването на военната униформа в тези случаи може да бъде военноотчетната книжка на резервиста или тази на запасняка с печат "Снет от военен отчет". Ако книжката е била сдадена след навършването на пределната мобилизационна възраст, удостоверяващият документ може да бъде служебна бележка за прослужени години в БА, издадена от структурите на Централното военно окръжие или от Централния военен архив, а членовете на военнопатриотичните съюзи може да се легитимират с членските си карти, в които са изписани и военните им звания.     
Защо и ние, като американците или руснаците, да нямаме своята емблема "Ветеран от студената война"? Вярно е, че в крайна сметка загубихме тази война. Но нима ние, българите, не бяхме уважавани противници, които никой не посмя да нападне, защото знаеше, че ще му нанесем недопустим ущърб? Такава емблема с гордост биха носили всички бивши кадрови и наборни военнослужещи, служили в армията ни до 1991 г. Всички онези офицери, сержанти и войници, които и днес се чувстват част от армейската общност.
Нима нашите военноинвалиди не заслужават да имат някакъв отличителен знак, изработен в духа на българската военна символика и традиция? Защо обществото ни да не знае кои са хората, жертвали живота и здравето си по бойните полета на Балканите, по време на мисии извън националната територия и при мирновременното изграждане на БА и националната отбрана? Емблемата с надпис "Военноинвалид", подходяща за пришиване към шапка или дреха, би направила тези граждани лесно разпознаваеми от институциите и обществото. Да не забравяме, че тези хора имат нужда не само от материална, но и от морална подкрепа.  
Всички тези въпроси едва ли ще предизвикат еднозначни отговори. По-важното е те да бъдат дискутирани и да ни изведат до нивото на

националния консенсус

по въпросите на военната сигурност и отбраната на страната. Ще покажат и отношение към всички българи, които като кадрови, наборни или запасни военнослужещи са допринесли за изграждането на военния потенциал на България. Защото отбраната на страната никога не е била и не може да бъде монополна дейност на една сравнително малка група от военни професионалисти. Тя винаги е била осигурявана от стотици хиляди наборни и запасни военнослужещи, от гражданския мобилизационен ресурс, който и днес никой не би трябвало да пренебрегва. От българските мъже и жени, които в различни периоди и с различни военни униформи и символи са полагали военна клетва. А тя, военната клетва, важи в еднаква степен за всички, които са обучавани с оръжие в ръка да защитават Родината.