Да възродим съсипаното образование у нас

"Чуждият бог се настанява смирено върху олтара до местния идол; постепенно той укрепва позициите си; един прекрасен ден избутва с лакти своя другар: и тряс! Идолът пада."

Из "Племенника на Рамо", Дени Дидро

Повод да седна с писалка над белия лист е изявлението на Бойко Борисов: "При криза осигурих 1 милиард лева за образованието."

До 1944 г. Врачански окръг като територия и население е много по-голям от днешната област. Тогава в окръга е имало 4 пълни средни училища; през 1959 г. средните училища са 16, професионалните - 14, и 2 вечерни за младежите над юношеска възраст.

Бяхме богати с условията за децата

Преди 1989 Г. в окръга съществуваха 5 пионерски дома, в които работеха добре подготвени специалисти като ръководители на певчески и танцови състави, към всеки дом имаше кръжоци и клубове "Млад техник", ръководени методично от станцията на младите техници в София.

В окръжния пионерски дом във Враца съществуваше хор "Волна песен", който се съревноваваше с "Бодра смяна" и с хора на Христо Недялков в София; под ръководството на изтъкнатия хореограф и педагог Цв. Тодоров за 7-8 години над 400 деца усвояваха народни танци. Клубовете по авто- и авиомоделизъм работеха с десетки деца, от които се родиха световни и европейски шампиони, постъпили във вузове без конкурс. Враца получи правото да организира балканските състезания, за което се създаде отлична база. Кръжокът по бионика към Окръжния пионерски дом във Враца участва със свой експонат на изложение в Япония и получи първа награда. Симфоничният оркестър към пионерския дом във Враца на републиканския фестивал се класира пред оркестрите на музикалните училища, а в 20-те музикални школи към читалищата се обучаваха над 1000 деца по пиано, цигулка, китара и акордеон под ръководството на специалистите от симфоничния оркестър в окръжния град.

Сега центровете за работа с деца са бледа сянка на старите утвърдени и подсигурени с материална база и средства структури. Читалищата трудно набират деца за музикалните школи, защото за участие се заплаща. Към училищата няма певчески състави за народно и школувано пеене, няма ги традиционните духови оркестри. Но има... младежки "банди", изпълнителки на съвременни хитове на развален английски и мажоретни състави.

През 80-те години на миналия век само в град Враца има вече 26 училища, 7 ПУЦ. Създава се УКК (учебно-квалификационен комплекс) в сътрудничество с ВМЕИ - София, по електроника, елтехника и машиностроене - "Авангард", което бе успешно начало за търсене на решение на проблема с подготовката на кадри, отговарящи на динамиката на промените в техниката и технологиите. Създадени бяха ДСШ и УСШ. В един момент учебно-възпитателната работа се водеше в 42 учебно-възпитателни заведения, които използваха 131 класни стаи при необходими минимум 253.

Държавата осигури средства, ние на място създадохме организация, набирахме строители, организирахме бригади от доброволци и за 10 години построихме в града 13 училищни сгради, някои от тях по индивидуални проекти, с конферентни зали и спортни салони, в техникумите - със съвременни оборудвани работилници. Общо в окръга са построени и преустроени 44 сгради.

Какво е положението сега? 

Безплатно ли е образованието в България? Каква бе грижата на държавата, управлявана от Бойко Борисов и ГЕРБ, на фона на стряскащата демографска криза, поставила на карта бъдещето на нацията?

Днес държавата осигурява безплатно само ползването на класните стаи и заплатата на преподавателите. Всичко останало, свързвано с обучението и възпитанието на децата, е платено.

Публичните разходи, които се отделят за образование, в последните години намаляват като процент от БВП - от 3,82 през 2011 г. до 3,6 през 2019 г. при средно за ЕС 5,25 през 2011 г. В някои страни като Дания този процент е 8,75, в Малта - 7,96, в Швеция - 6,82. Като си помисля колко колосални са техните бюджети и номиналната стойност на средствата, отделяни за всяко дете. Ако погледнем и какви средства се отделят за наука и научни изследвания, ще си обясним защо от 1989 до 1995 г. богатите "приятели" на България са "заграбили" от нас (според Д. Бобева) 4376 учени в областта на технически науки, 939 от природните и 619 от обществените.

В град Враца 

общината продава учебни сгради

а в комплекс "Дъбника", където живеят над 15 000 души, новопостроената учебна сграда пустее, тъй като няма кой да я купи... В квартала има само едно училище, защото общината не може да си позволи да издържа още едно. Децата от "Дъбника" пътуват до централната част на града, за да учат в големи училища на две смени!

Детско-юношеските школи отдавна са закрити. До 1989 г. в окръга функционираха 48 детски спортни школи по 13 вида спорт, ръководени от 39 щатни треньори и 16 хонорувани; в 188 групи се занимаваха 2586 деца; в групите по всестранна подготовка - 4 щатни и 36 хонорувани специалисти ръководеха 1034 деца; в УСШ бяха разкрити 38 групи и 9 преподаватели подготвяха юношите по 5 вида спорт; в ССШ в 68 групи 880 млади спортисти се подготвяха под ръководството на 4 хонорувани и 26 щатни треньори. И т.н. Общо учебно-тренировъчната работа в окръга се водеше от 85 щатни треньори, от които 30 с висше образование, 44 с треньорски школи, 11 нередовни и 20 хонорувани.

Само ще припомня, че в училищата имаше лекари, че задължително се преглеждаха децата за здравния статус на зъбите им; че спортните занимания и състезания се осигуряваха от диспансера по спортна медицина. И всичко това, което наистина струва много, беше безплатно за децата. С такава политика, за която в центъра е човекът с неговите постоянно нарастващи всестранни нужди, а не просто оцеляването му, населението на България стана почти 9 милиона

Господин Борисов, това се казва грижа за възпитанието и израстването на здраво, жизнеспособно младо поколение, а не този милиард, казан предизборно на улицата, без да уточните за какъв период става дума! Това е грижа за децата, това са доказаните традиционни форми на обучение и възпитание, които унищожихте, а не "дуалното обучение", привнесено от Запада, който някога се учеше от нас. Това, а не създаването на десетки инфантилни структури, работещи по проекти за усвояване на бюджетни и европейски средства.

Във Враца имаше симфоничен оркестър (и не само във Враца), сега има Симфониета, която едва оцелява. Държавните чиновници от МК ежегодно се пазарят дали тя да съществува. В богатите държави нямало толкова симфонични оркестри и държавни театри!

Но, господа, тези "излишни" според вас структури, тези оркестри и театри създават условия за запознаване с изкуството на стотици деца от провинцията, от малките градове. Те правят музикални лектории, изнасят концерти и представления в селища, които при съществуващите пазарни условия никога няма да видят и чуят професионални изпълнения. Ако ги няма актьори и оркестранти, кой ще води читалищните музикални школи и самодейните театрални трупи в училищата в малките градове? Но те не са печеливши! Закрийте ги и още един канал за разпространение на просвета и култура ще пресъхне.

Какво е положението с отношението към талантливите - същото. За да се яви на изпит за елитно училище - езикова или математическа гимназия, за училище по изкуствата, детето трябва да се подготвя допълнително, което се заплаща. За да участва в олимпиада по любимия предмет, ако се провежда в друг град, родителите осигуряват транспорта и издръжката по време на провеждането - не дай Бог да е в чужбина! Ако е спортно състезание, трябва да се осигурят и екипите (за художествената гимнастика един костюм струва между 1000 и 2000 лева), тенис ракетите са над 500 лв. и пр. Засега не са искани пари само за снимките с министрите, когато им връчват медалите...

Някога 

за най-изявените

държавата създаваше специални условия - ще посоча само В. Василев и Стойка Миланова, а такива таланти са десетки.

Господа управляващи, днешни и бъдещи, политици и държавници, отношението ви към подрастващите, към бъдещето на нацията е като към българския народ - единствено грижа за оцеляване. И ако за възрастните може да се търси вина и в тях самите, в тяхната търпимост към безобразията, към престъпленията, за липсата на активна позиция по това, което става в държавата, то за отношението ви към децата сте виновни само вие. Вие изневерихте на най-добрата част от характеристиката на българина - от времето на Възраждането и до днес той дава мило и драго за просветата, за възпитанието на децата си.

Завършвам с вярата, че сега ще се намерят хора, които да реформират цялата образователна система така, че младите да обичат българския език, а не да изучават само английски, немски и т.н.; да пеят български песни и да играят български танци и, където и да са у нас и по света като концертмайстори на най-големите западни оркестри, солисти на сцените на прочутите оперни театри, да се гордеят, че са възпитаници на българските училища и университети. Да се гордеят, че са Българи, да обичат България !