Да върнем властта на Народа!

Чавдар СТОИМЕНОВ*

В навечерието на 49-ия конгрес на БСП българската реакция отново предрича раздори, разцепление и борби. За пореден път се написва "хрониката" на една предизвестена смърт, постоянно предричана още от началото на XX век. Толкова ли е трудно да се проумее, че партия, оцеляла в нелегалност при терор и преследвания и управлявала успешно 45 години без трусове и кризисни ситуации, несъмнено ще оцелее. Нито политическите чистки и уволнения, нито умишленото протежиране на алтернативни политически сили, определящи себе си като леви, нито засилената негативна пропаганда, нито налагането на информационна завеса за дейността на БСП ще бъдат достатъчни за изваждането й от политическия живот. Защо?
На първо място, защото БСП беше и продължава да е масова партия, с която идейно и емоционално се идентифицират стотици хиляди български граждани. В политическия ни живот сега, а и в близко бъдеще, не съществува друга политическа или обществена формация, която би могла да претендира за мястото на БСП. Наистина една от политическите сили, които са представени в 43-то Народно събрание, също се води с лява ориентация, a именно - АБВ. Но тази формация предаде левите убеждения в името на властта, като активно се включи в десния управляващ блок воден от ГЕРБ. Такива ренегатски действия не са прецедент в 125-годишната история на БСП. Ярък пример за това е включването на Кръстьо Пастухов като министър на вътрешните работи в правителство, водено от царското протеже Георги Кьосеиванов (1935-1940).
На второ място, трябва да се има предвид и традиционната структура на политическото пространство с неговото "ляво - център - дясно". Отклоненията от този модел, които всички политически сили в страната без изключение признават като едно от основните постижения на демократичния преход, неминуемо биха довели до сериозни политически катаклизми. Всички социологически проучвания сочат, че макар доверието към Социалистическата партия да е спаднало, мнозинството хора определят себе си като леви, имат леви социални очаквания от държавата и по принцип са против десни мерки в икономиката и обществения живот. Логично е на определен етап тези хора да се ориентират към Социалистическата партия, която е последователен изразител на техните тежнения.
На трето място, не бива да се забравя, че на последните парламентарни избори повече от 30 процента от българските граждани с право на глас не гласуваха. Всички негласували всъщност са истинското българско мнозинство търсещо някаква алтернатива. В днешните условия на системно затягане на коланите, хаос в здравеопазването, нарастваща престъпност, лакейство пред силния и т.н. е много по-вероятно негласувалите да се обърнат към лява политическа формация със социална програма, каквато е БСП, вместо да се насочат към политически сили, обявяващи се за платено здравеопазване и висше образование. Нарастващите такси във висшите учебни заведения ще охладят страстите и на голяма част от онези студенти, които ентусиазирано скачаха по кръстовища и окупираха университети.
ГЕРБ бяха издигнати на гребена на вълната от протестите, но при първите социални сътресения доверието към тях бързо ще ерозира. И ако ГЕРБ не успеят да запазят единството между политическите сили от управляващото мнозинство, твърде вероятно е скоро да последват нови избори. Избори, на които ГЕРБ ще загуби едно от основните си сегашни преимущества - за тях хората вече няма да гласуват емоционално, а рационално.
На четвърто място, трябва да се признае, че резултатите от последните избори бяха постигнати при наличието на центробежни сили в самата БСП. Намирайки се в опозиция, БСП много по-лесно ще преодолее вътрешнопартийните си противоречия и отново ще се консолидира около основната цел - да върне властта на Народа. Тъкмо обратното е в ГЕРБ - там предстоят вътрешноорганизационни пунически войни между различните центрове, групировки и лобистки кръгове, всеки един от които ламти за по-голям къс от държавната баница.
На пето място, реалните и потенциалните гласоподаватели на БСП са по-хомогенни в идейно-политическо и ценностно отношение, отколкото тези на останалите политически сили. Ето защо те трябва да бъдат мобилизирани, а получаването на тяхната подкрепа изисква вече добре известен тип послания и подходи. За разлика от това ГЕРБ се подкрепят от разнородни по своя характер идейно обособени социални групи. Съжителството на десноцентристки републиканци, на крайнодесни националисти, на ренегати - бивши комунисти, на монархисти, либерали, земеделци, както и на представители на етнически групи, прави изключително трудна задачата да се предотвратят разложителните процеси и появата на различни центрове на власт вътре в ГЕРБ.
Всичко това показва, че е напълно загубена работа да се предрича летален изход за БСП и българската левица като цяло. Категоричното политическо послание на 49-ия конгрес на БСП е: "Да върнем властта на Народа!"
-----------------
*Авторът е председател на 276. ОПО, район "Средец"