Да върнем достойнството на българската армия

Доц. д-р Николай Цонков,
депутат от "БСП за България"

Тези дни от властта чухме предложения армията да се включела за потушаване на вътрешни социални конфликти. Неприемливо. БСП се отнася сериозно към съдбата на армията, основните ни предложения, свързани с отбраната и въоръжените сили, са очертани във втора глава, раздел трети на "Визия за България". Там са дефинирани и основните приоритети.

На първо място се посочва, че формиране на отбранителната политики трябва да се извърши на основата на Стратегически преглед на отбраната и в резултат на него да се изготвят: Бяла книга на отбраната, План за развитие на въоръжените сили и План за модернизацията на БА със съответните инвестиционни проекти.

Второ, изграждане способности на въоръжените сили, адекватни на заплахите, средата за сигурност и наличните ресурси за гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната, подкрепа на населението, органите на държавната власт и на местното самоуправление при бедствия и кризи, участие в охраната на границите на страната и в борбата с тероризма, споделяне на отговорностите като член на НАТО и ЕС и активно участие в полагане на основите на общата европейска отбрана.

Трето, въоръжените сили се изграждат за мирно и военно време със структура и численост, тясно обвързани с необходимите отбранителни способности за ефективно изпълнение целите на отбранителната политика. Мирновременният състав на въоръжените сили се комплектува на професионален принцип и се докомплектова с личен състав и техника, чрез изграждане и поддържане на постоянен и индивидуален резерв. За военно време въоръжените сили нарастват с военновременни мобилизационни формирования. Съотношението на личния състав по категории военнослужещи за мирновременната структура се привежда, както следва: офицери 20 на сто/офицерски кандидати и сержанти 30 на сто/войници 50 на сто.

Пирамидата на воинските звания се възстановява

По звания офицерите се разпределят, както следва: лейтенанти 16%, старши лейтенанти 20%, капитани 24%, майори 21%, подполковници 13% и полковници 6%. Съотношението между младши и старши офицери се възстановява на 60 към 40. Българската армия става с най-висок приоритет за окомплектоване с личен състав от всички останали структури на МО. Личният състав се мотивира и снабдява с всичко необходимо за провеждане на качествен учебен процес и бойна подготовка.

Четвърто, хората в отбраната се поставят в центъра на развитието на въоръжените сили, инвестира се в тях, подобряват се условията на труд, възстановяват се социалните придобивки и се повишава грижата за техните семейства за осигуряване на увереност в тяхното бъдеще. Системата за привличане, набиране и обучение се преструктурира и адаптира към изискванията на пазара на труда. Изгражда се ефективна система за реклама, привличане, подбор, развитие и задържане на военнослужещите за попълване на военните формирования с качествен личен състав. Инвестициите в отбраната се балансират между хората, въоръжението и техниката, бойна подготовка и инфраструктурата. Социалният статус на военнослужещите се повишава и става адекватен на рисковете при защита на националните интереси. Предприемат се стъпки военната професия да се направи привлекателна и престижна. Повишава се качеството на индивидуалната подготовка, като началната военна подготовка се унифицира, а усилията на войските и щабовете се насочват към ефективно използване на инфраструктурата за напълно покриване нормативите на НАТО за полевата, летателната и морската подготовка.

Пето, способностите на въоръжените сили се развиват в съответствие с промените в средата на сигурност, като се спазват принципите на достатъчност, приоритетност, интеграция, съвместимост, ефективност и прозрачност. Модернизацията на въоръжението и техниката се осъществява синхронизирано за трите вида въоръжени сили, като наличната бойна техника се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства, до приемане на въоръжение на новата от българската технологична и индустриална база на отбраната. Модернизацията се реализира като комплексен процес за придобиване на способности. Той освен закупуване на ново въоръжение и техника включва промени в: организационната структурата, подготовката, доктрините и концепциите, командването и управлението, инфраструктурата и оперативната съвместимост. 

Подготовката на военнослужещите

за работа с новото въоръжение и техника започва предварително, а замяната на старите въоръжение и техника става планово и последователно с цел запазване на необходимите способности.

Шесто, подобряване на структурата и организацията на работа на администрацията, повишаване компетенциите на служителите и издигане ролята на военната експертиза при вземане на решения. Структура на министерството се реорганизира и оптимизира, с цел: повишаване компетенциите на служителите в администрацията; издигане ролята на военната експертиза, при вземане на решения и осигуряване възможност на специализираните структури на МО да планират, организират, провеждат и отчитат политики в отбраната. Инспекторатът на МО става основен орган за контрол. Той оценява: изпълнението на целите на отбранителната политика; способностите на въоръжените сили за провеждане на операции; изпълнението на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и ефективността на инвестициите в отбрана.

Седмо, 

членството ни в НАТО

остава в центъра на отбранителната ни политика. Страната ни ще продължава да е активен и предвидим член на съюза, допринасяйки за успешната му дейност, чрез активно участие в редица инициативи и програми. България активно ще продължи да участва в развитието на общата европейския отбрана, като на всеки етап ще допринася за реализирането на нейните цели, съобразно националните си приоритети и възможности. Отбранителната политика на страната се ориентира към постепенно полагане основите на Обща европейска отбрана. За постигането на това, усилията се насочват към: засилване на сътрудничеството в областта на отбраната, в рамките на ЕС за постепенна интеграция; активно участие в усилване на колективната защита и отстраняване на съществуващите пропуски в отбранителната политика; постепенно увеличаване обхвата и ефикасността на разходите за отбрана; създаване на единен пазар в областта на отбраната, на който достъп да имат и по-малките предприятия, участващи във веригата на доставките и гарантиране защитата на националните интереси в областта на отбраната в преходния период.

Осмо, подобряване на инфраструктурата чрез ремонтиране на използвания сграден фонд за подобряване на условията на труд и се изграждат несемейни и семейни жилища в казармените райони или в близост до тях за военнослужещите без жилища. Предприемат се действия да се прекрати продължаващият от началото на прехода проблем с излишните имоти, акумулиращи непрекъснато нарастващи разходи за ненужно поддържане и охрана. Към всеки един имот се подхожда конкретно с цел максималното му оползотворяване. Основна част от приходите от тръжни процедури се заделят за проекти по модернизацията на въоръжените сили. За целта се пристъпва към необходимите законодателни промени. Преразглежда се и схемата за охрана на имотите, с цел реализиране на икономии и подобряване опазването на държавното имущество. 

Девето, инвестиционната политика се насочва основно за придобиване на продукти, носещи отбранителни способности. Инвестиционните проекти максимално се съчетават с ресурсните възможности на икономиката. Предприемат се и действия за по-активно използване агенциите на НАТО и Европейския фонд за отбрана за реализирането на инвестиционни проекти за въоръжените сили. Материалните ресурси за нуждите на отбраната с приоритет се осигуряват от националната икономика, а при необходимост и чрез внос, при спазване на националното законодателство и процедурите на НАТО и ЕС. За изграждането и развитието на отбранителните способности в дългосрочна перспектива гарантирано се заделят постепенно 2% от БВП. 

Десето, военнообразователната система се привежда в съответствие с потребностите на въоръжените сили, синхронизира се с националното и европейското законодателство в областта на висшето образование, а научноизследователската работа се обвързва с модернизацията и потребностите на въоръжените сили и технологична и индустриална база на отбраната. 

На следващо място, сътрудничество с ветераните и военно-патриотичните съюзи и организации за патриотичното възпитание на младежта се подобрява и регламентира с цел активното им използване за укрепване на връзките на армия с общество и гражданин за издигане престижа на въоръжените сили.

И накрая, но не на последно място, разходите за отбрана се извършват в съответствие с целите на отбранителната политика, без да засягат интересите и целите на други сектори на обществото.