Да уволняваш на инат

От няколко месеца в България шета поредната дяснопартийна метла и постепенно придобива застрашителни размери. Хиляди се прощават с работата си, за да отстъпят местата си на удобни партийни креатури.
Преди ден вече и благоевградската болница има сменен директор, преди него други бяха наред. И така партийното административно строителство продължава. Без да дава отговор на основния въпрос: този, дето заема поста на уволнения, дали е подходящ за тази работа, или просто има подходящ партиен цвят.
У нас партийната чистка има своята историческа справка, започнаха я партийните предци на здравния министър Петър Москов, уволнил надве-натри благоевградския директор лекар. Държавните и общинските ръководни постове станаха удобен начин за награждаване на "нашите" хора с държавна заплата и премии още от времето на Иван Костов и това остана запазена марка за българската десница.
Оттогава стои и въпросът дали принципът "стани да седна" е единственият възможен за развитието на държавата ни. Или по-скоро това е една от основните причини България да не върви напред, а да е в перманентно състояние на регрес. В същото време подопечната администрация е в системна летаргия и в състояние на временно оцеляване. Защото е по-безопасно да не правиш нищо, вместо да правиш нещо, пък било и то полезно за хората.
В парламента вече се изнасят справки кой, кога и как е уволнен. Принципът на уволненията се гради на всичко друго, но не и на основата на професионалните качества. Защото става дума за кадри на около 10 партии, съставили днешното правителство. Затова и метлите са разноцветни и напосоки - кой където и както свари.
Най-големият проблем в политическата чистка е, че няма никакви правила, не се знае кой ще бъде уволнен. Това е и причината случайни хора да попадат на неслучайни места. Така възниква явлението, известно в историята на днешната администрация под названието "калинки". Защото хора недоучили плъзнаха по всички етажи на държавната администрация. И никой там не е застрахован, че няма да бъде изместен от подобна "калинка".
С демократичните промени правилата за назначение отпаднаха, за да се настани пълната безпринципност в кадруването. И стана практика заварените да бъдат наричани с най-обидни квалификации, без да се иска никакво потвърждение за новите назначения и най-вече на техните професионални качества. Защото единствените изисквани критерии са тези на политическата принадлежност. България е най-бедната държава в Европейския съюз и по статистика е най-корумпираната. Именно заради липсата на правила и заради неспазването на дори действащи закони. Политическото кадруване е част от тази мафиотизирана среда у нас. И колкото по-рано управляващите го разберат, толкова по-скоро държавата ни ще стане от унизителното място на позорната скамейка в общия ни провал.