Да търсим истината в нейния рожден вид

Тодор Коруев е роден в Момчилград. Над три десетилетия работи като журналист във в. "Вечерни новини", "Работническо дело" и ДУМА. Дългогодишен първи зам. главен редактор на ДУМА, след това гл. редактор на издателство "Захарий Стоянов", сега прави в. "Тракия". Носител на наградата на СБЖ (2005 г.) за цялостен принос. За книгата си "Овньо льо вакал, каматан" получи националната литературна награда "Николай Хайтов" и наградата на СБП за народопсихология. Миналата седмица председателят на БСП Михаил Миков му връчи наградата на БСП за публицистика "Георги Кирков" за 2015 г.  
   

"С тия политици няма шанс да си върнем "държавата на духа"
"Навъдиха се много "господа", та няма кой да каже "дий" на магарето"

  
- Тодоре, като гледаш днес вестници и телевизия, като слушаш радиа - това ли е журналистиката, която толкова години си изповядвал и на която си обучавал толкова много млади радетели на перото?
- Колекционирах първи и нулеви броеве на вестниците на т.нар. преход. В началото вестникарският пазар бе наводнен - "куцо и сакато" се правеше на вестникар. Нали икономиката стана пазарна. Наредих изложба в едно читалище в Смолян с тия събрани броеве и ги подарих на регионалната библиотека "Николай Вранчев". В тази колекция се вижда лицето и опакото на българската журналистика. Вестниците имат различна съдба. Едни умряха още със зачеването си, други поживяха повечко, но докато издъхнат, дълго бяха на системи. Кой днес си спомня за "Континент" - издание, замислено от Ненко Сейменлийски (царство му небесно!) и приятели, всекидневник, който просто беше изпреварил времето. "Вестникът е деликатно създание. Може да пострада от всичко. От прекомерно самочувствие и от прекомерна всеядност. Дори от грубия си нрав" - писа в тъжно антрефиле Стефан Продев и добави: "Бим-бам-бум. Вчера се разделихме с "Поглед", а утре? Чувате ли погребалния звън, колеги? Нека Бог да прости следващия." По-късно, когато спря "Демокрация", Стефан Продев написа трогателен текст за прощаване. Едни вестници изчезнаха, защото нямаха достатъчно пари, а други, защото пропиляваха безразсъдно парите. Неотдавна бяхме свидетели на ритуалното (само)убийство на в. "Преса". И други трупове ще има, докато се води войната Пеевски-Прокопиев. Но да не прокобявам.
"Дума" също склопваше очи на няколко пъти, за щастие за кратко. Възкръсваше, но в лапите на издателите си тя все повече се отдалечаваше от "червения вестник" на Продев. И сега съдбата й като издание на партия не е за завиждане. 
Галиматията в телевизиите и радиата е още по-голяма, там също не се знае кой пие, кой плаща. А отгоре им са турили регулатор - СЕМ, начело с неизменната папийонка Георги Лозанов, имитиращ умност, той щедро раздава акъл на медиите, сиреч регулира ги. Телевизионните журналисти имат предимството пред другите - тях не можеш да купиш за дребни пари, не се продават за малко. За да са послушни, получават пет-шестцифрени суми от благодетели като "Америка за България" или от подразделенията на Сорос. Затуй не се чудете, че говорят не това, което мислят.
А що се отнася до младите, те нахлуха като хуни в медиите, учили-недоучили, без житейски и социален опит, с малко под шапката. И сега в медийния кошер жужат полуграмотни, но нафукани момичета и момчета и търтеите са повечето от пчелите. С годините някои поостаряха, но си останаха същите - сиви, неинтересни, скучни, та и със същата грамотност и с все същото "нищо" под шапката. Но все така безскрупулни. Пък и вече няма кой да ги учи. Учат ги собствениците на медиите, които най-често нямат нищо общо със занаята. Те владеят само уроците по продажност.
- Ти работи с Продев през цялото време на неговата "Дума". Идеалисти ли сме били всички, за да следваме неговата аксиома "Подчинявай се само на съвестта си!"?
 - През 1974 г. Стефан Продев прочита заповедите на Хемингуей, които съдържат мъдри съвети като "Не губи времето си!, "Чети до смъртта си!", "Пиши до припадък!"... Но нашият човек решава да преосмисли "скрижалите" на Папа Хем с отрицание на заповедите и се ражда неговата десетка: "1. Не създавай заповеди! 2. Не уважавай онези, които създават заповеди! 3. Не изпълнявай глупави заповеди! 4. Не вярвай на онези, които изпълняват глупави заповеди! 5. Твори без заповеди! 6. Не люби по заповед! 7. Не ликувай, защото е заповядано! 8. Не страдай, защото е заповядано! 9. Подчинявай се само на заповедите на съвестта си! 10. Изпълнявай заповедите на природата!" 
 Вили, ти като една от малкото от ятото на Продев, останали в "Дума", знаеш, че той не искаше да прави партиен вестник и не правеше партиен вестник, наричаше вестника си "ляв" и "червен". Той искаше "Дума" да е вестник на истината и се отдаваше всецяло на това. Знае се, че трудно се достига до истината в нейния рожден вид. Истината, както казват в "Досиетата Х", е някъде отвъд. И отвъд да е, трябва да се търси. А безсъвестният не се стреми към нея, тя не му е потребна. За да се добереш до истината, трябва талант, но и характер. Продев имаше и двете, и много друго отгоре.
 С тъга и порив се връщам към миналото. Ятото на Стефан Продев отдавна се разпиля, най-напред го предадоха ония, маститите, които той си доведе уж за екип, а те зад гърба му кроиха планове за други вестници, мислеха се за по-големи и по-можещи от него. После отлетяха младите. Разделят се прощално с Продев, пускат по някоя сълза и бързат да излетят - там, където ги чакат заплати и хонорари, и то какви - заплатите на министрите и депутатите бяха смешни пред възнагражденията в германските вестници. Да се продадеш за пари е най-лесно, но влязъл вече в капана, разбираш, че си продал и душата си. И обратен път няма. Завръщането след бягство е най-трудно. Някои все пак се върнаха, ще им се да забравим какво са дробили в предишните си издания срещу Продев и "Дума", за които ронеха по някоя и друга сълза за раздяла. Мина време, от "Позитано" отстреляха и Стефан Продев, чисто и просто се опитаха да му турят юзди, в такъв случай жертвоготов човек като него нямаше друг избор - отиде си и продължи да страда заради сменения вестник. Разболя се лошо, от "Позитано" съвсем забравиха за него, като да не го е имало, един телефон да вдигнат да попитат: "Как си, "Фред"?, и това не сториха. А се твърдеше, че той е спасил партията и сам бил едва ли не партия в партията, а на празника на Бузлуджа го сравняваха с Дядо Благоев. 
- Тази година си носител на наградата на БСП за публицистика "Георги Кирков". БСП губи обществено доверие, както показват изборите. Защо според теб?
- Тази награда е голяма чест за мен. Името на Георги Кирков-Майстора само говори за себе си. Дали БСП днес е в нокдаун или в цайтнот, решете сами. Човек се мери не по друго, а по куража, с който приема загубите. Може да е така и с партиите. Сигурно има много причини за загубеното доверие в моята партия и за отлива на електората. Преди малко споменах за нуждата от истината в нейния рожден вид. В социалистическата партия трябва винаги да се говори истината, дори когато е "някъде отвъд", това трябва да се приеме за нещо клетвено. Иначе членовете на БСП и симпатизантите й се чувстват измамени. Спомняте ли си как ръководството на партията обясняваше влизането ни в НАТО и в Европейския съюз, дори лъжеше хората, че ще има референдуми. "Всичко на масата! Всичко! Повече нямам време за блъфове" - тоя стих на Маргарита Петкова се отнася и до нас, социалистите. Да турим всичко на масата, да открием картите. Само тогава работите ще вземат друг вървеж. Има три теми, по които кой знае защо избягваме да говорим в партията или ги минаваме на едра тропоска. Това са оценката за антифашистката борба, и то направена така, че на всички да стане ясно, че БСП е антифашистка партия. Второ - оценката за социалистическия период, направена честно, без усукване, като сравним "ада на социализма" със "сегашния капиталистически рай". Това е необходимо - от една страна, защото досегашното премълчаване или замазване на онова време обезсмисля живота на няколко поколения, работили в т.нар. тоталитарен период. От друга страна, младите трябва да научат от нас "как се наливаха основите". И третата тема, дето ще сложим на масата, е оценката на времето, в което БСП е управлявала или е участвала в управлението. Чистосърдечно да си признаем доброто и лошото в нашето управление. Не призовавам да си правим харакири, задето се хвърлихме в удушаващата прегръдка на ДПС и играхме заедно кючеци по нейната свирка. Това само е факт, който доказва, че на партията липсва здравословната доза патриотизъм, щом делихме мегдан с партия, за която повечето социалисти са убедени, че е противоконституционна, етническа и протурска и не носи нищо добро, въпреки че Лютви Местан се кълне час по час в европеизма на ДПС. Пак опираме до истината. Има и още неща, за които трябва да се замислят най-вече в ръководството на партията: подборът и издигането на кадрите са се превърнали само в трамплин към депутатското или кметското място. Спомнете си какви ярки личности, колко много интелектуалци имаше в парламентарната група и в Националния съвет преди години! Впрочем мога да изброя много имена на дейци на партията, които бяха изхвърлени извън борда и оставени на произвола на съдбата. Сам Продев стана жертва на тази система. Аз напуснах "Дума" заради кадровите своеволия на собственика, който сменяше главните редактори като носни кърпички и прогони мнозина от най-добрите журналисти. Не се пиша жертва, защото след броени дни Иван Гранитски ме взе на работа в издателство "Захарий Стоянов" и написах няколко книги. Ако някой ще се вслуша в моя глас, ще добавя още нещо - да мислим повече за лявото и за социалното. И не само да мислим. Това, че доукрасихме заглавието на коалицията с "Лява България", не стига. В лявата идея има и загадки като СИРИЗА например, а поведението на социалистите в някои от старите капиталистически страни съвсем не е социалистическо. Питам се наясно ли сме с новото ляво. И да не забравяме, че нашият истински противник, което не винаги оценяваме, е либерализмът с неолибералните му превъплъщения.
- Ти успя да напишеш и ода за Родопите, както критиците определят книгата ти "Овньо льо вакал, каматан"...
 - Не може да не съм доволен от успеха на тази книга. Още се търси. За нея фолклористката Елена Огнянова написа 30 страници рецензия като за научен труд. За книгата писаха Панко Анчев, Любомир Котев, проф. Чавдар Добрев, Благовеста Касабова, Борис Данков, Иван Есенски, Стоян Вълев, Владимир Арденски, Ефим Ушев... Не съм им поръчвал отзивите. На всичкото отгоре артисти от Смолянския театър направиха фолклорен спектакъл по книгата с участието на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев. В книгата си не парфюмирам авелзаманското време, запазвам някогашния мирис. И още в нея звучат народни песни и легенди, вътре цонкат чанове, думкат и отпарят тюмбелеци, свирят гайди и кавали, мляко "се реже" на рабош, въртят се чевермета, развяват се хайдушки и комитски байраци. Моите герои са родопските кехаи и овчари. Тия "стрикувци" умеят да потискат страха, не се боят от риска, устояват на житейските бури. Ако кръвта им възвира, това е най-често заради накърнено честолюбие. Най се докачат на тема род, народност и православие. Който ги настъпи там, изгорял е. Такива като моите "стрикувци" все още има у нас, но за жалост не се срещат измежду политиците, държавниците, бизнесмените и обслужващия персонал - социолози, политолози и журналисти. Навъдиха се много "господа", та няма кой да каже "дий" на магарето. Като да са им сменили кръвта. И нравът им е станал вълчи. Оттук иде самоизяждането, от което би имало някаква полза, ако не патеше народецът.
 - Какво те боли най-много, като гледаш днешния живот на хората в този край?
 - Има какво да се жали, и то не само в Родопите, след като през 1989 г. у нас е имало 11 млн. овце, а сега имат-нямат милион. Жалба има и по съдбата на рударството в Родопите, по някогашното тютюнопроизводство. Наричаха тютюна "родопското злато". За моите трудолюбиви земляци, обитаващи селцата по безводните сипеи и барчини на Източните Родопи, това бе единственият поминък, който ангажираше всички в семейството. Това беше отрасълът, който не само ги изхранваше, но благодарение на този поминък, а и на миньорската професия, всички образоваха децата си. А сега и това не могат да сторят. Бедността върви ръка за ръка с духовното обедняване. В моите Източни Родопи властва само ДПС, то "коли и беси", движението все повече капсулира населението, то няма интерес турците да се приобщават към българската национална култура, да говорят български (никой не им пречи да общуват помежду си на турски!), затова ни натрапват теорията си за "майчин език" и искат да го направят задължителен в училището. И не е странно, че все по-малко етнически българи остават в тези райони. А в Западните Родопи се извършва турцизиране на българите мохамедани, върви и турцизиране сред циганите. И тази политика на отродяване ДПС цинично обявява за проевропейска! Да не оставяме под миндера и факта, че ДПС е един от проводниците на корпоративната политика във всички сфери от живота в страната. Обръчите от фирми не са метафора.
- Виждаш ли заплаха в опитите да се насажда неоосманизмът у нас и да се атакува Българската православна църква?
- Възкресяването на османизма в днешните условия е в основата на книгата "Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения" на проф. Ахмет Давутоглу, която бе представена в БАН и нахвалена от министър Танев и председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров. Тази премиера постла килим преди гостуването на Давутоглу като премиер, който и като такъв си остава теоретик и практик на "неоосманизма". Той и президентът Ердоган са решени "да отидат там, където са били дедите им", движи ги духът, който е бил в основата на Османската империя. Да припомням ли, че в предизборната си кампания през 2013 г. Реджеп Ердоган обясни какво е за него Тракия: "Тракия е Солун и Ксанти, Кърджали и Делиорманът в България, Вардар и Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски район." Това няма да попречи отново да изразим подкрепата си на Турция за влизане в ЕС. Въпреки експанзионистичната външнополитическа доктрина за връщане към неоосманизма, въпреки доказаните гешефти на турските управници с петрола от "Ислямска държава". Само как реагира Лютви Местан на сваления руски самолет над Сирия от турски изтребители! Той така ниско се поклони на Турция, че бе чак унизително. Но остави впечатления, че в България одобряват варварския акт, венец на който бе разстрелът на руския пилот във въздуха. И лидерът на ДПС се показа като върл привърженик на неоосманизма, раболепен пред всесилния владетел на Турция Ердоган, който го прие и провъзгласи ДПС за основен партньор на Турция у нас. Как иначе, като българските турци са фундаментът на политиката на Турция към България. Посланик Любомир Шопов е напълно прав, като казва: "По-рано интересът клатеше феса, сега фесът клати интереса в България." С тия политици няма шанс да си върнем "държавата на духа", както ни нарече акад. Лихачов. И в "сегашния капиталистически рай", в който живеем.
Питаш за Българската православна църква. Като говорим за посещението и награждаването на Вселенския патриарх Вартоломей, трябва да признаем, че представителите на БПЦ се държаха достойно, макар че трябваше да изтърпят унижението, което им сервираха президентът Плевнелиев и председателят на БАН акад. Воденичаров. Остана поуката за българските архиереи, че трябва да поглеждат по-често към Москва, в Константинопол плодят козни срещу българското православие.