Да си потомка на Баба Илийца

Доц. д-р Емилия Лазарова
                                       
След обяд на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при Волът при Врачанския Балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря... повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха.
Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста - мъжка на вид. На ръце държеше едно дете...
Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. На гърдите й стоеше полуживо двегодишното й унуче, сираче, болно от две недели насам.
"Бабо, хляб! Умирам от глад!" - каза той, като й препречи пътя. Тя веднага се сети: "От ония е, дето ги гонят сега! Боже господи! Как ще се скрие в Челопек! Там е огън сега - ще го предадат на турците. Па и с тия дрехи! "Не можи, синко, не може!" - каза му тя. И хляб ще ти донеса, и някоя друга дреха ... Ние сме христиени."
Света Богородичке, помогни само да стигна до манастира, божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра, курбан да става." И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде бог, два живота.
Тогава тя остави детето на пясъка - тя бе съвсем забравила детето! - и се наведе да отвърже синджира на лодката от големия кол, дето го връзваха. "Синко, ти не можеш да вървиш - каза му тя, - дай си пушката, да ти олекне". И тя му пое пушката в лявата си ръка, като стискаше с дясната детето. "Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!" - отговори умиленият до сълзи момък и се наклони, па й целуна напуканата ръка, която стискаше детето.
Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживява и сега е здрав
левент...                                                                                  
               Из "Една българка" Ив. Вазов
           
Болното полуживо внуче на Баба Илийца - Дано Ив. Илиев, наистина оживява, за да даде живот на своите деца и да възпитава години след това любимата си внучка - Пенка, и те, по време на въоръжената антифашистка борба, да повторят подвига, да съхранят идеалите за свобода на своята велика баба, за която Ив. Вазов ни е завещал своя прекрасен разказ по истински случай.
Днес потомката, праправнучката на Баба Илийца, любимата внучка на оживялото внуче - дядо Дано, е жива и здрава. Тя е Пенка Драганова, 84-годишна учителка. Единственото, което я отличава от нейната славна прабаба, е физическата разлика. Потомката на Баба Илийца - Пенка Драганова, е с деликатна физика, с нежно, интелигентно, женствено лице. Иначе е наследила и доказала нейното родолюбие, смелост, благородство, ум, сърдечност, всеотдайност, изисканост в общуването и в обноските с хората. Възпитавана е от дядо Дано, че техният род е винаги на страната на "ония, дето ги гонят". Така е било по времето на Баба Илийца, така е и в годините на антифашистката борба - за тях изборът е един! Верността на идеалите, подвига на Баба Илийца и благородството задължават.
Сега Пенка Драганова живее в с. Челопек, там където е израснала, там където поема и пренася традициите на своята фамилия. Тя е неуморна да разказва за Ботев и Ботевите четници, за лобното им място, за гостуването на Иван Вазов през 1899 г., за своята прапрабаба Илийца, за дядо си Дано, за своята мечта да стане лекарка, но е така скромна, когато си спомня за участието си в антифашистката борба, за подвизите и достиженията си, за това, че в продължение на 30 години е

водеща учителка по биология

във врачанската гимназия "Христо Ботев", а от 1980 г. има званието заслужил учител, за успехите на своите двама сина - прекрасни хора и специалисти - лекар и икономист-международник, за своите две внучки.
Всеки ден тя не пропуска да посети къщата-музей на Баба Илийца в центъра на селото по пътя за връх "Околчица", направена за 45 дни през 2003 г. от инициативен комитет от родолюбиви челопечени, да се види със сътрудничките, да се срещне с посетителите. Сякаш началото на тази славна фамилия е поставено от Баба Илийца, която "каквото хванела, всичко й идвало отръки", а своите деца и осиротялото си внуче Дано възпитава в труд и честност. Тя е родена около 1820 г. в с. Челопек. Името й е Пена, а мъжът й се казвал Илия (оттам по местна традиция тя е Илийца). Имала е двама сина, а родът й бил най-големият в селото. Историята със спасения Ботев четник, Ботевите идеали и заветите на Баба Илийца формират поведението и живота на оживялото й внуче Дано Ив. Илиев. След смъртта на Баба Илийца в дома им неведнъж гостува спасеният и благодарен Ботев четник. Много хора - Ботеви поклонници, идват да благодарят на достойната българка и да търсят оцелялото малко момченце, носено за спасение през 1876 г. от нея. Тогава често редом до дядо Дано е и невръстната му внучка Пенка. От Ботевите поклонници Дано разбира, че е герой в разказа на Ив. Вазов "Една българка".
Иван Вазов научава

тази вълнуваща история

от челопеченци. През 1899 г. писателят отсяда в Черепишкия манастир и оттам тръгва към Врачанския Балкан да търси лобното място на Христо Ботев. В местната кръчма хората му разказват това, което знаят, но не пропускат и за подвига на Баба Илийца. Вдъхновен от историята на родолюбивата българка, на път за Околчица Ив. Вазов си харесва Бяла скала, високо над селото, наричана от местните хора Погледец и там написва своите разкази "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа".
Внукът на Баба Илийца - Дано, споделя съдбата на своите съвременници - завършва основно образование и цял живот, въпреки че остава без лявата си ръка при сечене на дърва, работи неуморно, грижи се за децата и внуците си. Доживява 9 септември 1944 г. и умира месец-два след извоюваната победа.
В годините на въоръжената борба партизанският отряд "Гаврил Генов" с командири Цветан Маринов и Цоло Кръстев от с. Кремена се укрива главно в гористата местност Колчаковец, близо до връх "Околчица" и недалеч от Черепишкия манастир. Тогава мнозина от бедното село Челопек приемат социалистическите идеи, а недоимъкът и отчаянието ги сближават с партизаните.
Когато отново е най-опасно и съдбата поставя пред избор съвестта и живота на потомците на Баба Илийца, тогава

дядо Дано Илиев повтаря подвига

и избора на своята героична баба. Партизанските командири чули, че Баба Илийца е помагала на Ботевите четници и очаквали помощ от дядо Дано и от неговото семейство. В кошарата си, недалеч от партизанската база, дядо Дано приютява партизаните, осигурява им храна. В помощ е и 13-годишната му внучка Пенка Драганова, ученичка в прогимназията. "Връзката с партизаните от отряд "Гаврил Генов" беше ежедневна, спомня си Пенка. Посред бял ден около кошарата в гората съм имала явки с някои от партизаните, главно с командирите. "Не само пренасях храна, а и приемах информация (написана на хартия) до определени хора, главно до отговорника в селото Григор Ангелов", спомня си тя.
Днес учителката по биология е категорична: "Нямах никакъв страх. Може би не съм съзнавала достатъчно колко е било опасно това, което правя, бях още дете. Спомням си, че дядо все ми викаше: Седни бе, дете, ще те хванат. Аз обаче не се давах и му отвръщах. Нека ме хванат пък ще видим дали ще кажа къде са партизаните. Нищо няма да кажа. А партизаните ме приемаха като дете и много ми се радваха."     
Така дядо Дано, семейството му, неговата внучка, кошарата му се превръщат в сигурна партизанска помощ, връзка и база за отряд "Гаврил Генов". А без ятаците, без тези всеотдайни и смели хора въоръжената антифашистка борба в България би била невъзможна. Българските власти са безмилостни към тях - разстрели на възрастни и деца, палежи, погроми. Но потомците на Баба Илийца следват нейния родолюбив избор, без страх от смъртта - да "спасяват тези, които ги гонят сега"! Така те свързват националноосвободителните борби на българското Възраждане с антифашистката и въоръжената борба в името на народната свобода и бъдеще.                                                     
Затова "когато Съветската армия стъпи на българска земя, когато изгря датата 9 септември 1944 г. - разказва Пенка Драганова, хората от с. Челопек масово се стекоха в центъра на селото и радостно посрещаха навлезлите партизани. Засвири челопешката музика и се изви кръшно хоро на площада."
След 9 септември 1944 г. Пенка Драганова е

 обявена за дете-герой

канена е като скъп гост на всички празници. А на 2 юни, когато във Врачанския Балкан има големи тържества, буквално е носена на ръце от възторг и благодарност от своите другари от антифашистката борба. С навършване на пълнолетието си, тя е призната за активен борец против фашизма и капитализма.
След победата на 9.09.1944 г. Пенка Драганова доказва, че не само е смела, всеотдайна и достойна потомка на Баба Илийца и дядо Дано, но  и ученолюбива, интелигентна, отличен специалист и педагог, прекрасна майка и съпруга. Завършва биология в Софийския университет "Кл. Охридски" и повече от 30 години е учителка в гимназия "Хр. Ботев" гр. Враца. Заради педагогическите й умения и знания, заради таланта й да разпалва интереса на учениците, е открита специална паралелка по биология към гимназията. Възпитаниците й са любознателни и признателни. Обичат я и не я забравят. Макар да е на 84 години, днес тя признава: "Много тъгувам за училище. Липсват ми учениците." Вълнува се за състоянието на българското образование, за несериозното отношение към учението, за поведението на учителите и учениците, за всичко, което се случва в българското училище.
С болка говори за унищожената икономика в България, за обезлюдените български градове и села. И като истинска потомка на Баба Илийца заявява: "Мисълта за родината трябва да е първа, да е начело. А младите да си останат в родината..." Пенка Драганова не живее само с миналото, със спомените. Тя е загрижена за БСП, осъжда действията на Г. Първанов и АБВ, вълнува се за предстоящите избори и с тревога споделя, че в Челопек евроизборите са спечелени от ДПС, "А няма нито един етнически турчин." Внучката на Баба Илийца има и своето послание към политиците: "Да мислят повече за хората, да мислят и за селата. Надеждата ми не е умряла още и вярвам, че България ще се оправи."
Да си потомка на Баба Илийца е задължение, няма дивиденти. Това е дълг и вярност към предците и потомците, към България, с които Пенка Драганова живее и с които е възпитала и своите деца!