Да се върнем към корените си

Даряват 10 000 тома англоезична литература за български училища и регионални библиотеки. Проектът на Българската библиотечно-информационна асоциация запълвал огромна потребност от нови издания за всички, които изучават езика на Шекспир. Чудесно. Няма нищо лошо в идеята да се стимулира ученето на чужди езици, особено при  младите хора. Да се разширяват техният мироглед и култура...      
 Само че българските деца имат нужда преди всичко да научат родния си език. Да се запознаят с нашата литература и класици. Да изучават българския правоговор и правопис. За никого не е тайна, че днешните ученици почти не четат стойностни произведения. Не знаят кои са Вазов и Каравелов. Затрудняват се да пишат на книжовния си език. За сметка на това пък младите са богове на латиницата и на всяка нова технология. Без контрол сърфират в интернет. Откриват нови светове. Самообразоват се. Похвално.        
Тъжно е обаче, че никой не се сеща да помисли и за българщината. За собствения ни език и култура. Кой днес снабдява с художествена литература и речници българските училища и библиотеки? Има ли такива дарители? Броят се на едната ми ръка. Сещам се за БАН, за издателя Иван Гранитски. Той многократно е стимулирал със своите благородни жестове десетки библиотеки и читалища - тези уникални творения на българското родолюбие и на жаждата за знания.
Историята помни много примери за родолюбиви българи спомоществователи като братята Христо и Евлоги Георгиеви. Те издигат не само библиотеки за своя народ, но и цели училища. В миналото ни да се дари хубава българска книга е имало особено значение. Било е традиция. Ритуал. Днес, за съжаление, за това се сещаме все по-рядко. И то обикновено като дойдат празници като 24 май и 1 ноември. Защо не се върнем към корените си?