Да се реализираш... с малко помощ

Ако хората не бяха заети от зори до здрач да се борят със зъби и нокти, за да изкарат насъщния и днес, то те най-вероятно щяха да имат повече енергия, за да се развиват, да се усъвършенстват, да творят, което от своя страна би допринесло както за подобряване качеството на техния живот, така и за благополучието на всички. Всичко това би било чудесно, но прекалено илюзорно и утопично звучи. Може би този справедлив социален ред ще се осъществи в някой друг живот. Защитниците на идеята за безусловен базов доход (ББД) обаче смятат, че именно той е средството, чрез което това може да се постигне. Осигурявайки на хората базова сигурност - минимума, необходим за преживяване, те ще имат възможността да се развиват и усъвършенстват, което пък ще допринесе и за икономиката.
В четвъртък в Брюксел ще се проведе конференция, посветена на ББД. След година от началото на европейската гражданска инициатива за ББД активно продължава търсенето на пътя към задоволяване на реалните нужди на европейските граждани, особено на най-бедните. Инициативата, въпреки че не успя да събере необходимите 1 млн. подписа, за да бъде разгледана от Еврокомисията като нова форма на еманципирано социално осигуряване, отбеляза успех - за по-малко от година спечели подкрепата на повече от 300 хил. европейски граждани и получи широка обществена гласност. Вече много повече хора са информирани относно ББД, а това е своего рода успех. Мрежата, включваща хора и организации от 25 страни, е обединена в търсенето на реализация на своята цел - гарантираният базов доход да се прилага в Европа. В България инициативата е подкрепяна от КНСБ. Фондация "Синята птица" пък е член на Гражданския комитет на инициативата и представител за България. Събраните от страната ни подписи многократно надхвърлиха необходимите.
На предстоящата конференция ще присъстват представители на Европейския икономически и социален комитет, на Световната мрежа за безусловен базов доход (BIEN), сред които и почетният й съпрезидент Гай Стендинг, който ще сподели опита на страни като Намибия и Индия, където успешно се прилагат пилотни проекти за въвеждането на ББД. От българска страна, както съобщиха от Фондация "Синята птица", ще присъстват президентът на КНСБ Пламен Димитров, който ще представи позицията на българските профсъюзи, както и председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков.
Навсякъде по света инициативата за ББД набира все по-голяма скорост. Гарантираният базов доход, получаван без никакви условия, би изкоренил безработицата и бедността, които са сред основните проблеми пред правителствата в цял свят. Бедността в Европа расте, работните места намаляват, като най-засегнати са младите. Увеличава се и населението, застрашено от бедност или социално изключване. А по-страшното е, че това може да се превърне в хронична болест.
В световен план тенденциите са почти същите. Икономическото неравенство в света се задълбочава. Световното богатство е съсредоточено в шепа хора. Социалното неравенство убива, поставяйки бариери пред личната свобода, достойнството, самоуважението и развитието на отделната личност. Дори и високообразовани и квалифицирани кадри са принудени да се захванат с нископлатена работа и такава, която не отговаря на квалификацията им, в противен случай рискуват да останат без работа и доходи. Този улитиматум подчертава не само неефективността на сегашните системи за социална защита и трудова сигурност, но и заплашва от изпадане в бедност дори добре образованите хора.
Каква е алтернативата? Въвеждането на ББД може да реши редица от тези проблеми - да намали бедността и пропастта между бедни и богати, да редуцира безработицата, да изгради един нов социално-икономически ред. Глобализацията произвежда все по-голяма фрагментация на класите. Средна класа от трудово сигурни хора в някои страни почти не съществува. Защитниците на идеята за ББД смятат, че съществуващите социални системи вече не работят. Проф. Жак Вилрокс, преподавател по социология и пазари на труда в Свободния университет в Брюксел, твърди, че идеята за ББД цели фундаментална социална трансформация, която да гарантира социалната сигурност на всички граждани. Според един от най-големите й защитници и разпространители - философа и икономист Филип ван Парис, който е бил президент на Световната мрежа за базов доход, ББД няма да накара хората да спрат да работят, а ще стане заместител на сегашната система за социално подпомагане, която вече не е ефективна. Според него ББД е стабилно средство за социална справедливост, позволяващо на всеки, независимо от никакви условия, възможността да преследва своята концепция за добър живот. Гарантираният базов доход също ще изкорени и някои дискриминационни практики на пазара на труда - в Европа например жените все още работят 59 дни безплатно.
Идеята за ББД не е нова. Мартин Лутър Кинг твърди, че даването на хората на гарантиран доход, без да се изисква от тях нищо в замяна, е добър начин Америка да просперира. През 60-те и в началото на 70-те години на миналия век много хора в САЩ подложиха идеята на сериозен размисъл. В Канада също бяха проведени подобни експерименти.
В средата на 70-те години Джей Хамонд, губернатор на щата Аляска, разтревожен, че богатството, генерирано от петролните залежи в "Прудхоу бей" - най-голямото находище на петрол в Северна Америка, ще облагодетелства само настоящето население на щата, предложил създаването на фонд, който да осигури запазването на това богатство чрез инвестиции на част от доходите от петрол. През 1976 г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция, като създава Алясканския постоянен фонд. Този фонд предоставя всъщност ББД, средствата за който идват от нефтената индустрия.
Една често срещана критика срещу ББД в Европа е, че Старият континент не може да си позволи финансирането на подобна драстична промяна. Лондонският тръст за доходите на гражданите обаче твърди, че пълната интеграция в данъчната и осигурителната система ще направят възможно изплащането на сума, еквивалентна на текущата данъчна основа за всеки гражданин на Обединеното кралство, докато множество други твърдят, че само постъпленията от ДДС могат да свършат същата работа.
През май 2009 г. в Лондон се провежда експеримент, включващ 13 бездомни мъже. Някои от тях са нощували на студа в продължение на повече от 40 години. Местна благотворителна организация решава да им даде заем, финансиран от данъкоплатците. Всеки получава 3 хил. паунда, около 4500 долара, и е свободен в избора си за какво да ги похарчи. Оказва се, че желанията на бездомните мъже са твърде скромни - телефон, паспорт, речник. Никой от тях не похарчва парите за алкохол, наркотици или за хазарт. Година по-късно 11 от 13-те имат покрив над главите си - някои посещават хостели и други временни подслони. Някои са се записали на курсове, научили са се как да готвят, подложили са се на лечение от наркотична зависимост и правят планове за бъдещето. След десетилетия, подложени на преследване от органите на реда, на глоби, 11-те скитници вече не са на улицата.
И цената за това са около 50 хил. паунда, включително заплатите на помощниците в експеримента. Давайки нов шанс за по-добър живот, проектът спестява същевременно пари. Или както твърди "Икономист", "най-добрият начин да изхарчиш пари за бездомните е да им ги дадеш".
Представете си какъв би бил ефектът, ако тази пилотна програма има по-широко приложение? Според всеобщото мислене бедните хора не умеят да разполагат с парите. Ако имат, бедните и бездомните най-вероятно ще ги похарчат за бърза храна или евтина бира, а не за плод или пък образование. Този начин на мислене подхранва безброй социални програми, административен хаос, армии от програмни координатори и легиони от ръководен персонал, които съставляват модерната държава, обезпечаваща социални грижи за всички.
Трябва да приемем, че лесните пари не правят хората по-мързеливи. През последните години редица проучвания откриха впечатляваща зависимост между дадените пари и намаляването на престъпността, неравенството, недохранването, детската смъртност, бремеността в тийнейджърска възраст и напускането на училище. Има връзка и между по-добрите резултати в училище, по-високия икономически ръст и подобряването на положението на жените.
В Намибия недохранването, престъпността и отпадането от училище спада съответно с 25%, 42% и 40% след отпускането на помощи. В Малави с 40% се покачва броят на момичетата и жените, които се записват в училище. От Бразилия до Индия и от Мексико до Южна Африка подобни програми процъфтяха през последното десетилетие. Повече от 110 млн. семейства в над 45 страни се възползват от тях. Програма в Уганда дава на бедни жени минимум доходи, след време приходите им се увеличават двойно. Това показва, че хората дават най-доброто от себе си и се реализират тогава, когато имат някакъв капитал, някаква базова сигурност. ББД дава възможност за по-сигурно и по-добро утре.
Както подчертава Гай Стендинг в своята книга, посветена на схемата на ББД в Индия, "важно е да се избегне дуалистичният подход, върхът на глупостта при който е ясно подчертаното разграничение между бедни и небедни".
В Бразилия идеята за ББД се дискутира от 1980 г. Чак през 2004 г. започва да се изпълнява програмата "Болса Фамилия", която е централна в социалната политика на Лула да Силва. Тя цели да се намали бедността чрез директна финансова помощ. През 2005 г. бившият президент на Световната банка Пол Уолфовиц заявява, че "програмата е станала високоценен модел на социална политика".
В Норвегия съществува подобен национален фонд от години. Инициаторите на ББД смятат, че финансирането му може да стане лесно чрез данъчно облагане върху високи доходи и транзакции, ДДС върху луксозни стоки и замърсяване и самофинансиране чрез опростяване на много дълъг списък от съществуващи доходи и излишни административни услуги. Немаловажен въпрос е механизмът на ББД да се застрахова от злоупотреби.
Очевидно схемата на ББД работи и съвсем не е утопична, каквото е първоначалното впечатление. Въпросът е да се започне отнякъде.