Да се погавриш парвенюшки с Родината

Цитат: "Колкото по-сигурно стои в Европа, толкова повече България се затваря в себе си. Доказателството е преди всичко езиково, а ключовата думичка е "патриотизъм". Ще я чуете от всяка партия и почти зад всяка държавна инициатива. Цветанов и Борисов се хвалят с "патриотичната" десница, която били обединили, Найден Зеленогорски се гордее с "дясноцентристкото патриотично правителство", което подкрепя, а онзи ден Първанов изглеждаше доволен от формирането на "коалиция ляво-център с патриотичен характер". Да не говорим за "Атака" и Патриотичния фронт, които покрай бизнеса с патриотизма натрупаха цяло състояние от гласове."
Така патетично-иронично започва поредният гнусен коментар срещу България... Автор този път е Татяна Ваксберг. Медията отново е "Дойче веле", където са свили гнездо група родоотстъпници. Всяка втора тяхна публикация е кофа с помия - било срещу "агресивната Русия" и "злия Путин", било срещу непокорния и "не по правилата" Орбан, а най-често срещу онези добродетели, морални устои, традиции и истински ценности на българина, които са го съхранили през вековете.
Заиграването с политически партии и лидери в случая е най-невинното "антрефиле", което можете да прочетете.

Защото нататък ще ви се догади

Да си патриот в днешно време и да проявяваш патриотизъм, се оказва нещо много лошо, антиевропейско и ретроградно според разбиранията на т.нар. българи, работещи в германското радио, обслужващо по-скоро американски интереси.
Обратно - с натрапчив апломб същото "Дойче веле" се опитва да "налее" в главите ни извратените представи за някаква "цивилизованост" и "авангардизъм" на Запада, вече доста овехтели и превърнали се в пародия дори за западните общества на фона на разпадащия се ЕС и тоталната деградация, която ги е обхванала.
"Една думичка и нейните производни неусетно превзеха България. В политиката, на улицата, на масата - отвсякъде се лее патриотизъм. При това със замах, достоен за ХІХ век", кахъри се Татяна Ваксберг. И екзалтирано цитира група "Уикеда" с пародията им отпреди години: "Обичам наш'те тринадесет века, трите морета, прохода Шипка... Обичам Барона, Крушата също, Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко." Така фалшиво и гротескно според нея звучат, а по-скоро БИ ТРЯБВАЛО да звучат, за всеки българин родолюбивите основи на неговото възпитание и съзнание. Ловко смесвайки пошлостта и чалгата на днешното съвремие у нас с изконните ни добродетели и традиции от столетия, "Дойче веле" прави своя пропаганден миш-маш срещу патриотизма, но и дума не обелва за причините, довели до сегашния културен и морален упадък. А те са плод именно на прехваления от "Дойче веле" преход, който смени омразния социализъм с пишман демокрация, довела до ограбване и оскотяване на обществото ни.
И Ваксберг, а малко преди това в дните на честванията на Априлското въстание - и колегата й Александър Андреев, не престанаха да плюят срещу всички наши традиции, обичаи, разбирания. Не пропускат нито официален, нито църковен, нито национален празник като повод да се погаврят с Родината.

"Не е ли архаизъм в XXI век

да се отдава почит на такива ценности като храбростта, подвига и саможертвата", пита пък Александър Андреев в един свой пасквил, където се диви защо страната ни продължава да чества Деня на храбростта. 
"Нима е възможно тогава, след като казваш на човека, че неговият живот е на върха на ценностната пирамида, а за всичко останало се грижи правовата държава, в същото време да очакваш от него готовност за подвиг и саможертва?", продължава да се пита той. И сам си отговаря: "Не, в това няма логика. Логичният извод гласи: модерните (и до голяма степен умиротворени) общества наистина вече не очакват от гражданите храброст, подвиг или саможертва - освен в случаите, когато тези граждани доброволно са избрали професия, свързана с рискове. А героизмът, подвигът и саможертвата се оказват просто някакви красиви, но надживени ценности, които паметта ни пази без връзка с действителния живот."

Цинизъм, нихилизъм, от които човек онемява!    
Да отхвърляш най-стойностните идеали, като в същото време пропагандираш криворазбрана толерантност, която съсипва всичко по пътя си, е най-малкото проява на нечистоплътно безродничество. Нагледен пример за обслужващ чужди интереси персонал. Пример за това как стоящите зад неолиберализма транснационални компании и световен банков капитал правят чрез слугите си, от типа на субектите от "Дойче веле", всичко възможно да унищожат ценностната система на националните общества.   
Любопитно е все пак защо го правят? Отговорът е прост: защото успеят ли, ще превърнат хората в нищо повече от биологични единици с една основна функция - потребление. Потребление на квазикултура, на квазиценности и квазиматериални блага. Зад всичко това обаче стои задачата хората да са абсолютно безкритични към властта на същите тези транснационални компании и световен банков капитал. Резултатът, ако всичко това успее, ще е един-единствен - един голям "демократичен и модерен" концлагер.
Ех, Андреев, ех Ваксберг! Едва ли има по-голямо нещастие от това собствените ви тумбаци да са най-висшата ценност и във вселената ви да няма нищо по-важно от тях? Нищо, заради което да си струва да ги рискувате!
И пак "Дойче веле", този път по повод на скандала с Изборния кодекс и ветото на Плевнелиев, тръгна да насажда

още едно разделение сред българите

- едните, които живеят в чужбина, видите ли, били "глобални" (разбирай, по-висши, напредничави, интелигентни, перспективни), останалите - които са си в България, са "териториални", нещо като втора ръка, фон, отрепки, които нищо не разбират и за нищо не стават... Внушенията са на небезизвестния Ивайло Дичев - професор, според когото на едната страна имаме "протекционизъм за родния бизнес, зиморничаво самоизолиране, провинциалност. На другата - стремеж към експанзия, към включване на България в световните неща." Цялата ни "национална идентичност" според него се върти около два типа гордости - "от ханове, играещи ръченица, или от българи, печелещи Пулицър".
Не бойте се, Андреев, и вие, г-жо Ваксберг, Дичев... подвигът и саможертвата във вашите представи са отживелица, но предателството ще пребъде с такива като вас! А ако Добри Войников беше жив, би написал своето продължение за днешните парвенюта от "Криворазбраната цивилизация".