Да се абонираш за мед и масло

"Има винаги две партии: партията на миналото и партията на бъдещето: установените неща и движението."
Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882 г.) - американски публицист, поет и философ


През февруари 2007 г. тогавашният главен финансов инспектор в правителството на САЩ Дейвид М. Уокър помпозно заяви: "Има нещо, което е присъщо на държавните служители и не е присъщо на частните. Това е лоялността към общото благо - лоялност към колективния интерес на цялото общество, а не към интереса на малцина. Компаниите дължат лоялност на своите акционери, а не на страната".
Но в публичното пространство, когато на гражданите на която и да е развита капиталистическа държава бъде зададен тривиалният въпрос от анкетите на социологически проучвания: на кого имат доверие, кого уважават, кой допринася за напредъка на общественото благо, то, както свидетелстват изследванията на Световния икономически форум, проведени сред десетки хиляди респонденти, именно лидерите от частния сектор и избраните политици на ръководни държавни постове се състезават за последните две места. Винаги в двойка.
Първото десетилетие на ХХІ век отбелязва едни от най-корупционните скандали в новата история на Съединените щати: Джак Абрамов с неговите голф ваканции, предлагани на американски конгресмени; Ранди "Дюк" Кънингам, получил осемгодишна присъда за корупция и за неговото "меню с подкупи" (в което фигурира и яхтата му "Дюк-Стир"), написано на официална бланка на Конгреса и изпратено на контрагент на военното министерство; празненствата в хотел "Уотъргейт" с любезно предоставени безплатни проститутки - дълъг е списъкът със "сребърни аргументи", както още древните римляни наричали подкупите, упътили се към държавните мъже (и жени) в САЩ, за да действат "по съвест", но в полза на интересите на един или друг крупен представител на американския капитал.
Фактът, че в

класациите за антидоверие и дефицит

на положителни морални качества представителите на едрия бизнес и "голямата политика" са окупирали първите две места, не е никак случаен. Техните операции - по-малко или повече изобретателни - отвъд територията на закона, за да се присламчат към рога на изобилието, са взаимно свързани. Би липсвала мотивация у който и да е държавен служител да рискува всички престижни и материални бонуси, които му предоставя неговата длъжност, ако предварително не му е сервиран на тепсия достатъчно привлекателен джакпот от рулетката на живота. Представителите на едрия бизнес в ролята на благосклонни крупиета внимателно подбират печелившите щастливци, но не измежду подслонилите се в приютите на бездомни. Всеки рушвет представлява своего рода инвестиция и като всяко предприемаческо вложение трябва да се възвърне с печалба. Колкото по-тлъста, толкова повече ситуацията е окей! После пак, и пак, и отново...
Нерядко корупционните схеми с участието на държавни служители в Съединените щати се извършват на дълги позиции, тоест с отлагане в бъдеще време. Ако в бедните държави (като например България) чиновниците получават директни подкупи, то във Вашингтон към тях се насочва изтънченото, даже често неизказано пряко с думи - но подразбиращо се! - обещание след напускането на държавната служба да започнат работа в някоя голяма корпорация, при съответния финансов реверанс във вид на високи заплати и бонуси. Отблагодаряването заради предишните "услуги", извършени на компанията.
Етиката в държавното управление на САЩ ерозира - процес, свързан с нейното маргинализиране от корупционните практики. Както показва историята,

разминаването между законното и моралното    

нараства в една сложна система... докато не я разруши. Като че ли машината за пътешествие във времето връща американското общество в годините на "бароните разбойници". Те се проявяват след края на Гражданската война в Съединените щати (1861-1865 г.), когато на север започва бурен икономически растеж. С разширяването на жп мрежата, на промишлеността и търговията, неколцина предприемчиви и безскрупулни американци натрупват огромни състояния, като неотменен инструмент в постигането на техния финансов успех е корупцията в местната и федералната политика. Съвместните усилия на редица известни разследващи журналисти по това време (Айда Тарбел и нейната книга "История на компания "Стандарт ойл", публикувана през 1904 г.: поредицата статии на Грейм Филипс, тиражирани в сп. "Космополитън" през 1906 г.; разобличителната книга "Парите на другите хора и начинът, по който ги използват банкерите" на Луис Брандайс, както и още много други скандални изобличителни статии) осигуряват на американското общество информация, която е твърде важен фактор в този период на активни действия на трудещите се в Съединените щати за защита на техните права. Тя спомага за противопоставянето на намеренията на бароните-разбойници и съсредоточаване на икономическата власт у тях и ограничава реализирането на аспирациите им да притежават реални властови ресурси.
Е, справедливост има само ако сам си я осигуриш!
В началото на ХХ век американският президент Теодор Рузвелт, притиснат под валяка на обществените настроения у мнозинството си сънародници, повежда "кампанията срещу привилегиите", която той вижда "на първо място като етично движение". Неговата дефиниция за "привилегия" е нерегулираната финансова власт с нейните всепроникващи средства за въздействие - спекулациите и лобирането. На прицела му са "богаташите, които виждат в купените политици най-ефикасния инструмент за корупция". Столетие по-късно ситуацията е претърпяла само количествена промяна, по посока на рязко нарастване на възможностите за осъществяване на корупционни практики поради значителното увеличаване на държавния бюджет както на федерално ниво, така и на местните власти, и следователно, на общия финансов обем, намиращ се в под юрисдикцията и подлежащ на разпределение от държавните чиновници.

По-нататъшен зелен семафор

за неограничено влияние на едрия бизнес върху формирането на външната и вътрешната политика на САЩ даде Върховният съд. Чрез своето решение за корпоративни дарения без таван за партийните структури (и "независимите" кандидати) по време на предизборните кампании.
Вечният бацил на корупцията "по високите етажи на властта" не се разпространява единствено върху северноамериканския континент. В началото на 90-те години на миналия век испанското социалистическо правителство затъна във финансови скандали. По-късно под обсадата на съдебната система заради предполагаема корупция попадна италианският министър-председател. През 2004 г. стана ясно, че германски политици доста често получават паралелни заплати от големи корпорации. Химическата компания "БАСФ", например е допълвала публичните заплати на 235 бивши нейни служители, преминали на изборни длъжности. Концернът "Фолксваген" също е "абонирал" към своята каса за ежемесечни плащания бивши свои служители, упътили се после към изборни постове. Тази система развива извънредна уязвимост към корупция, податливост на влияние, връзки и нарушаване на демократичните принципи. Колкото се отнася до корупцията във Франция, там тя се смята за по-малко формализирана и много по-всеобхватна. Доказателство за това се появява и когато бившият министър-председател и кмет на Бордо, Ален Жупе, е осъден по конкретни обвинения и му е забранено да заема обществени длъжности за определен период от време.
Все по-обхватна е натрупаната фактология, която свидетелства, че персоните, заели високи постове в държавното управление, съвместно с лидерите на частния сектор, са взаимно обвързани чрез приемането от политиците на идеологията, че светът трябва да се разглежда през призмата на пазара. Или както заключава Майкъл Сандел, професор от Харвард: "Диалогът, който отсъства в съвременната политика, е за ролята на пазара и дълбочината на неговото проникване в живота ни. Дали искаме пазарна икономика или пазарно общество? Каква роля трябва да играе пазарът в обществения живот и нашите взаимоотношения? Как да решим кои стоки може да се купуват и продават и кои трябва да бъдат управлявани от извънпазарни стойности?"
Всъщност обобщеният въпрос е: До каква степен наднационалното срастване на пазарите, придобиването на глобален капацитет от тяхна страна за влияние върху политиката и икономиката лишава обществото от най-важните постижения на демокрацията?

Корупцията има една твърде дискретна

обтекаема и трудна за облъчване с публична светлина същност, но затова пък усещана болезнено от гражданите поради своите последствия. Нормализирането и легитимирането на търговията с влияние чрез регистрирането на лобистите е най-очевидното. Един малко по-усложнен начин да се разшири търговията с влияние е използването на външни консултанти от публичните институции. Под благовидното прикритие за "оптимизиране на управленските решения" обществените служители имплементират модернизиран процес за приватизиране на духа на службата на обществото, а като краен резултат действията им имат за резултат неизгодно за суверена опериране с големи суми от публичните средства чрез насочването им към приятели и поддръжници. Най-често чрез манипулативно провеждане на тръжни процедури, а нерядко и посредством създаване на подходяща нормативна база, а защо не и с помощта на преднамерено поддържане на законов дефицит в една или друга степен в дадени сфери на интереси.
Решението на проблема с неинституционализираното лобиране в България е неговото законодателно легитимиране, но не посредством прехвърлянето му в частния сектор, чрез съответна нормативна база. А в създаването на публична институция под ефективен обществен контрол, чрез която групите на интереси могат да излагат своите предложения пред държавните служители, без предлагане на незаконни "бонуси".
Все пак не са неведоми всичките пътища за функционирането на "връзкарския капитализъм" и пипалата на изсмукване на жизнените сили на суверена е реално да бъдат отсечени. Няма шанс обаче това да стане (не да се случи!!!), докато живеем в страна, в която всеки ден става все по-празно, по-лениво и по-тъпо. Нехайни хора, празни погледи, никакъв интерес към радикална промяна!