Да разровим пепелта на забравата

Доц. Стефан Иванов

Не би трябвало да е така, но така е. За тях - предосвобожденските възрожденци и будители и за техните следовници в по-новата ни история, се сещаме или в навечерието на празника им - 1 ноември, или на празника на българската просвета и култура - 24 май, при откриване и закриване на учебните години. И винаги отправяме поглед към по-далечното минало, където да ги откриваме. Но примерът на далечните възрожденци и будители е толкова силен, че десетилетия наред, а и днес (макар и по-рядко) е вдъхновявал българския учител да следва техния път в "служението на полза роду". Стотици, а може би и хиляди са били вдъхновените от тези примери, но... времето е безмилостно. То затрупва направеното от тях под пепелта на забравата. Длъжници, големи длъжници са отговорните ръководители на българската просвета. Защото нямат грижата да откриват тези стотици или хиляди нови и по-нови будители, да описват направеното от тях и така то да остане като светъл пример и за поколения напред.

Утре ще бъде късно

След това болезнено подсещане бих искал поне накратко да разкажа за двама такива будители от 30-те години на миналия век. Защото съм бил техен ученик, възпитаник, а и приемник макар и за кратко време. Думата ми е за семейството учители Рут Атанасова-Цветкова и Стефан Димитров Цветков, които след няколкогодишно учителстване в селищата на околията, вече 30-годишни, се установяват в началото на 30-те години в тогавашното селце Грамада (състоящо се от 120-130 къщи). И остават да работят в него повече от 15 години (до 1950). Но не продължителността на престоя им е най-важното, а направеното от тях през това време.
Кои бяха те? Какво ги тласкаше да оставят удобствата на градския живот и да се посветят на тази духоморна мисия - да преодоляват невероятни мъчнотии, но да поставят училището на това селце на завидна за времето си висота? Да преборват безпросветността, да събуждат селото, да го приобщават към духовността, да радеят за неговото бъдеще чрез бъдещето на децата му. Необяснимо е как, но вероятно с младежкия си жар и ентусиазъм, с посещенията си от дом в дом, с непринудения си, достъпен за хората разговор, спечелват много бързо доверието не само на родителите, но и на всички други.
Почти рухналото двустайно училище и една канцелария - тя е и жилище на учителите, е основно ремонтирано и пригодено според възможностите към нуждите. Дворът му,

пасище за селския добитък

след 2-3-годишни усилия е ограден с ограда, която "по своята хубост няма равна в околията". Единствено - с труда и средствата на селяните и учителите. Създават в двора цветна и овощна градина. Смело използват нови форми и методи на обучение и възпитание на учениците: чрез труд, чрез положителни примери от литературата, чрез разнолика и многопосочна извънучебна дейност. При това имат и нелесната участ да обучават по два слети класа. И в това училище по тяхно време получават началното си образование над 700 ученици. Немалка част от тях, чиито родители са убедени от учителите да не прекъсват образованието на децата си, поемат през кални ниви, ливади, градини към намиращата се на 3 км прогимназия в Горна Джумая.
Само 2-3 години след тяхното идване в селото училището се утвърждава като незаменимо средище за обща просвета и култура за селяните. Появява се мечта и желание да бъде открита и прогимназия. Но това ще се осъществи значително по-късно. През всичкото това време учителят Цветков, с млади и стари помощници от селото, подготвя, организира и провежда всички празнични тържества, събори - и селски, и държавни, произнася речи, сказки и слова с разбираеми думи и незабележимо вдъхновява хората да се включват кой как може в общественополезни дела. И успява.
Той е "дясната ръка" на кметския наместник за всички селски грижи и проблеми. По-вярно би било да се каже, че кметският наместник е "дясната ръка" на учителя, защото всички инициативи за доброто на селото идват от него, а кметският и хората ги възприемат с благодарност и помагат. Така през 1935 г. започва:
* прокарване на "шосе" от селото до Горна Джумая;
* "планоснемане и градоустройство" на селото, прокарват се няколко улици, оформя се малък площад пред училищния двор (пасището - сега Градинката).
През 1936 г. се създава дружество на БЧК и театрална трупа.
През 1937 г. - се създава футболен клуб и на мястото на турската казарма (сега Детската градина) се устройва игрище - "стадион".
През 1939 г. - се създава читалище "Пробуда", макар и без сграда, използват се книгите на малката училищна библиотека и за възрастни, и за деца.
През 1940 г. - прави се изследване на водата в кладенците на селото, провежда се имунизация против коремен тиф и "ожесточена" борба с върлуващата малария.
През 1941 г. - (най-после!) по готовото вече шосе се прокарва отклонение от водопровода на Горна Джумая за с. Грамада и се построяват три чешми в селото и една в училищния двор. Водопроводът се копае от сръбски военнопленници, настанени от германското командване на лагер, направен на "стадиона". А учителят постоянно, пряко или косвено, съветва селяните да проявяват "истинска човечност" към "сръбските славяни". И те го слушат и разбират.
През 1942 г. светват първите електрически крушки - само по "главната" улица на селото и някои къщи около нея. Само учителят си знае колко усилия и какви средства са били нужни, за да склонят фабрикантите Бр. Захариеви от техния далекопровод да се направи един трафопост за с. Грамада.
Това е основното. Но паралелно с него 
 
учителят е и "първа помощ"

при злополуки, заболявания, бедствия. Той лекува, превързва, успокоява, помирява, съветва. Той е постоянен арбитър при възникващи междусъседски спорове и препирни. Той пише жалби срещу своеволията на поляци, пъдари, търговци, горски стражари над "беззащитните селяци". Той прави курс по "приложно земеделие" (как се облагородяват овощни дръвчета, как се тори и напоява, как се измерват ниви и градини и пр.). Но той и организира, и провежда няколко краткотрайни курса за първоначално ограмотяване (50-60% от възрастното население е неграмотно). Той създава и театрална трупа от младежи и девойки, подготвя представления и ги поставя на сцена в училищна стая, но все пак селяните виждат какво е това театър. В края на трудовата си дейност той ръководи отдел "Просвета" към Градския съвет. Във всичките тези дейности той всякога е подпомаган от неуморната си съпруга. Но заедно с това тя, учителката Цветкова, си има и свои "направления". Пълна с енергия,

поетично романтична душа

влюбена в поезията на Димчо Дебелянов, тя "кръщава" училището на негово име и с това име то е и до днес. Несравнима учителка. Усвоила всичко нужно от науката, от литературата - приказки, разкази, стихотворения, песни, сценки, драматизации, игри - с всичкия си плам тя ги предаваше по свои си методи на учениците и разпалва детската им жажда за четене и учене. Боготвореше труда като незаменимо възпитателно средство. След ограждането на двора тя с прякото участие на по-големите ученици и младежи превърна една част от него във великолепна цветна градина за "хубост на селото", а друга - в овощна: ябълки, круши, праскови, сини сливи... В тези градини всеки ученик имаше нещо свое - цвете, леха, дърво, за което трябваше да се грижи под нейното постоянно наблюдение. А още с идването й започва домакинското "ограмотяване" на девойките и младите жени:
1934 г. - вечерно училище за тях.
1935 г. - готварски курс.
1936 г. - курс по шев, кройка, бродерия, гладене.
1937 г. - курс по цветарство и къщна уредба.
1938 г. - курс по хигиена на дома и на жената. Борба с паразитите.
1940 г. - как да общуваме помежду си и в обществото. Хора и танци за младежи и девойки.
Всичко това - в дългите есенни и зимни нощи, когато полската работа е приключила, а пролетната още не е започнала. На газена лампа в училищната стая...
Но както казахме по-горе, това е само основното. (Тя вече е директор на училището.) Заедно с това вървят и всекидневни посещения в къщите не само на учениците, разговори по всякакви въпроси, не само с родителите на учениците. И в тези разговори - ненатрапчива "агитация", да не бъдат спирани децата от по-нататъшно учение; подготовка и провеждане на родителски срещи, посещения с учениците през работните сезони на полето при родителите; подготовка и провеждане на срещи с ученици и учители от други училища; подготовка и представяне на детски пиеси, за да се припечелват поне малко средства за училищната и читалищна библиотека; срещи и разговори с ученици, които учат вече в прогимназията.
През последните години от трудовия си живот тя беше учителка в Горна Джумая.

Нейното място беше възложено на ученика й

т.е. на моя милост. Но тя никога не престана да се интересува за бившите си ученици, за съдбата и проблемите на селото, което наричаше "свое".
Колко безсънни нощи, колко тревожни часове, дни, години... Малко ли е всичко това? Ще каже ли някой, че е малко? Затова повече от похвална е подновената сега, а подета през 2006 г. инициатива от директора на училище "Димчо Дебелянов", от учителския колектив, от училищното настоятелство, от жителите на днешния кв. "Грамада" на Благоевград - за светлата памет на тези велики учители, истински народни учители, удостоени с това звание от признателните хора, да бъде наречена на тяхно име най-близката до училището улица в кв. "Грамада". А делата им да вдъхновяват младите им следовници, да имат винаги пред очи техния пример - как се работи за Род и Родина.



Рут Атанасова Цветкова                               Стефан Цветков