19 Март 2024вторник08:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Да помним цената на мира!

За 76-ти път празнуваме 9 май - Деня на победата над хитлерофашизма

/ брой: 86

visibility 1530

Eвгений БЕЛИЙ,
зам.-председател и главен секретар на Българския антифашистки съюз

Отново - за 76-ти път, празнуваме 9 май, Деня на победата над хитлерофашизма.

На 1 май 1945 г. три опушени войничета от 150-та стрелкова дивизия на Трета съветска ударна армия окачват своето полково знаме над Райхстага. В нощта на 8 срещу 9 май в източното берлинско предградие Карлхорст е подписан актът за безусловната капитулация на Германия. Това е краят на Втората световна война в Европа.

В Съветския съюз новината за капитулацията на Германия е посрещната с грандиозно ликуване. Милиони хора излизат по улиците на градовете в цялата страна. Москва отбелязва този ден с грандиозен салют. Приключва епопеята, наречена Велика Отечествена война, белязана с море от лишения и страдания, мъка от пораженията и радост от големите победи.

Втората световна война е най-жестоката, опустошителна и страшна военна касапница. В нея участват 80% от цивилизованото население на света, воюват 40 държави, бойните действия се водят на четири континента. Загиват 60 милиона души, като повече от половината са граждани на една единствена държава - Съветския съюз.

Целта на подпалвачите на тази война бе разширяване на жизненото пространство на "висшата" арийска нация, с други думи - световно господство над държави, природни ресурси и хора с цената на поробване или масово унищожение на милиони руснаци, евреи, славяни, комунисти и всякакви други "низши" същества. Но тази война бе плод не само на идеологията на фашизма и националсоциализма. Тя бе отдавна и старателно подготвяна пред очите на света, на уж загрижени политици, държавници, банкери и индустриалци, а всъщност правещи се на слепи и глухи пред надигащата се опасност от фашизъм. Това бе война и на криви политически сметки и мълчалив сговор  да бъде нападната и унищожена единствената социалистическа държава. 

Девети май е победата на Антихитлеристката коалиция над кафявата чума. 

В борбата срещу мракобесието

участваха милиони. Решаващата заслуга за разгрома на хитлеровите пълчища в Европа обаче имат Съветският съюз и неговата Червена армия. Това е неоспорима истина и всяко усилие днес тя да бъде преиначена означава жалък опит за пренаписване на най-тежката и жестока военна итория.

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия без всякакъв повод напада Съветския съюз по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Започва Великата Отечествена война, продължила 1418 дни и нощи. Война за родната земя, за правото на съществуване. В тези 1418 денонощия са заключени смърт, разрушения, насилие, зверства. Разрушени са 1710 града, над 70 хиляди села, 32 хиляди завода, 98 хиляди колхоза. Само за няколко месеца Червената армия губи 2 630 000 убити и пленени войници и офицери и близо милион и половина ранени. Но тези дни са символ на желязната воля, героизма и саможертвата на една многонационална страна, на нейните обикновени необикновени хора, изправили се в смъртен бой в своята свещена Отечествена война. В тези дни и нощи е битката за Москва, сложила началото на поврата. Грандиозната битка за Сталинград, най-мащабното военно сражение - Курската дъга, в което участват 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 хиляди самолета, боевете за Севастопол, Белгород, Ростов, Харков, Брянск и Смоленск, боевете за освобождаване на Киев, Минск, Белград, Будапеща, Виена, Прага, Варшава и Берлин.

Но зад всичко това стои по една лична съдба, семейна история и трагедия - на майката, загубила и осемте си синове на фронта; на децата, принудени да погребват мъртвите си родители и роднини... А над всичко това е човешкият дух. И днес се питаме - що за народ и дух е това, когато театрите на Москва играят своите постановки, дори когато хитлеристите са пред града и готвят своя никога неслучил се парад на Червения площад. Що за дух е това в обсадения Ленинград, когато 15 превърнали се в скелети от студ и недояждане оркестранти изпълняват 7-та симфония на Шостакович. От града, преживял 900 дни блокада, изгубил в студа и глада стотици хиляди свои жители, светът чува 

не стенания, а музика!

Що за дух е деца, жени и старци да работят до изнемога във военните заводи, спейки по няколко часа направо върху топлата сгур с мисълта "Всичко за фронта, всичко за победата!". Колкото и парадоксално да е, в годините на тази война и след нея бяха сътворени незабравими песни - разтърсващи със своя патос, които се пеят и днес в целия свят, както и филми шедьоври. Поклон пред съдбата на съветския човек и неговия героизъм!

Мечтата на Хитлер бе Русия да бъде унищожена и никога повече да не се изправи. Случи се точно обратното - затова сега празнуваме Деня на победата.

Девети май е ден и на нашето българско самочувствие, достойнство и принос в разгрома на хитлерофашизма. Имаме своите основания, защото

България бе част от световната антифашистка съпротива

Антифашисткото движение бе борба на народа - на комунисти и ремсисти, земеделци, социалдемократи, звенари, демократи, безпартийни, български офицери - обединени в Отечествен фронт за спасение на България. Една от основните задачи на създадената Народоосвободителна въстаническа армия бе "със своите действия да разстройва тила на немско-фашистките войски, да ангажира цялата българска армия и да не допусне изпращането й на Източния фронт".

Въпреки продажните ни правителства нито един български войник не бе изпратен на Източния фронт. Цар Борис III прекрасно е разбирал, че дори и в съюз с Германия и в състояние на война с Англия и САЩ, това не бива да се случва, защото българският народ е дълбоко привързан към Русия и има опасност цели български дивизии веднага да преминат на страната на Червената армия.

Днес трябва да се гордеем, че нашият народ с героичната си борба допринесе за разгрома на фашизма, независимо че българската държава хвърли срещу партизаните и ятаците стохилядна армия, полицията, жандармерията, агенти, шпиони, провокатори и предатели. Именно антифашистката съпротива и участието на България в отечествената война бяха аргументите и основанието родината ни да подпише мирен договор, без да загуби територии, а в парада на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 г. редом до легендарните съветски маршали и генерали гордо да крачи командирът на Първа българска армия ген. Владимир Стойчев.

Бойният дух, храброст и воля на българските войници и офицери в боевете при Стражин, Страцин, Куманово, Ниш, Дравската епопея впечатляват и съветските главнокомандващи, и врага. Три пъти през 1945 г. Върховното главно командване на съветската армия салютира победите на съвместно действащите съветски и български воини. Българската армия води тежки сражения с германците до 12 май, когато около 16 ч. в околностите на австрийския град Клагенфурт от 68 германска дивизия развяват бяло знаме. В знак на уважение пред храбростта на българските войници командирът на дивизията сваля своя железен кръст и го поднася на българския командир. Полк. Стоименов вежливо отказва, заявявайки, че има 6 български ордена, всеки от които е по-ценен от германския железен кръст.

Трупат се годините от паметния Девети май на 45-та. Редиците на ветераните редеят. Но днес човешката памет и синовна признателност отново събират милиони - в Русия, в цяла Европа, в целия свят - в редиците на Безсмъртния полк. Деца, внуци и правнуци с достойнство и гордост носят фронтовите снимки и портрети на своите роднини - войници, офицери, партизани, концлагеристи, нелегални, трудови хора. Редом вървят живите и възкръсналите от костниците, безименните могили, масовите гробове - едно огромно море на човешка болка и толкова нужна нам памет. В този полк са и хиляди българи - септемврийци, безследно изчезналите в пещите на Обществената безопасност, разстреляните в годините на монархофашизма 9140 партизани и 20 070 ятаци, загиналите в Отечествената война 32 хиляди войници и офицери и 14 хиляди тежко ранени.

Празнуваме Деня на победата, без която 

не беше възможна и обединена Европа,

и светът с неговите съвременни постижения и човешки прогрес. Но и свят с още по-силни социални противоречия, неравенства и несправедливост, политически и държавни противоборства и нови военни конфликти.

За съжаление, част от политическите елити забравят всичко, което тласна света към жестокостта и разрушението. А политическият слугинаж - наш и чужд, пренаписва историята, промива мозъците, подменя историческите факти и ценности, убива духовността. Пишат се нови учебници, фалшивите новини се превръщат в норма. Правото на силния измества нормите на международното право. Целта е невежо, безпаметно младо поколение, подчинение на хората и народите на един хегемон. 

Така се внушава знак на равенство между фашизъм и комунизъм; така става лесно принизяването на антифашистката борба до "шепа бандити". Така Народният съд се превръща в "унищожаване на елита на нацията", нищо че този "елит" е бесел, клал, изгарял, издавал заповеди за разстрел, бесилки, интерниране. Така и Червената армия става "окупатор", независимо от цветята и възторга, с които я посреща Европа. Затова днес казваме: светът има нужда от истината за Втората световна война, от истината за най-страшната и величава епопея в съветската история - Великата Отечествена война. А натрапваната ни днес от наши и чужди фалшива историческа памет означава едно - реабилитация на фашизма, подкрепа на неонацизма, ксенофобията и реваншизма.

Антифашистката съпротива е нашият исторически и човешки капитал в битката с фашизма. Време е да се опомним, иначе режем историческата си перспектива и националния си дух.

Поклон пред милионите от Безсмъртния полк!

Честит Ден на победата!

Премахнете плоския данък

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 51

Финансовият министър се сравни с Иван Асен II

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 51

Лихварството не е престъпление

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 51

Нов лиценз за площадката на АЕЦ "Козлодуй" 2

автор:Дума

visibility 371

/ брой: 51

Моряците от "Руен" се прибират до 15 дни

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

Вучич алармира за сърбите в Косово

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 51

Лейбъристи избраха чернокож за лидер

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 51

Накратко

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 51

Едно към едно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 357

/ брой: 51

Програмирано лицемерие

visibility 354

/ брой: 51

Новият Наполеон

visibility 343

/ брой: 51

Мисията на патриарх Неофит трябва да продължи!

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ