Да пазим чисти имената им

Дафина Найчева,
племенница на Георги Ванчев - Найден

Времето е безпощаден и най-верен ценител на всичко, което се случва в историята на всяка страна. То определя кое е малкото и нетрайното и кое великото и нетленното. Малкото и нетрайното умира в потока на дните и годините. Великото и нетленното остава в човешката памет завинаги. В паметта на българите остава жив споменът за жертвения зимен поход на партизаните от отряд "Антон Иванов". Оттогава ни делят вече седем десетилетия.
Бойният път на отряда започва на 2 септември 1941 г. край Батак. Първият зимен, сравнително добре уреден лагер, е "Лонгурлии". Тук на 14 февруари 1943 г. партизаните полагат клетва и приемат за свой патрон името на Антон Иванов. След редица успешни акции и численото си нарастване, през есента отрядът се установил да зимува в новоизградения лагер "Техеран", на 7 км от Батак.
"Батакчани открили склона
за лагер "Техеран".
Изнесли брадви и триони
по техен селски
хитър план
и изкопали в нощи черни
землянки за чедата верни,
под тия дънери могъщи".
Тук партизаните, при строг ред и дисциплина, провеждат занятия по бойно дело и политическа подготовка.
В края на януари 1944 г. много от ятаците в Батак са арестувани. С предпазна цел отрядът напуска лагер "Техеран" и на 2 февруари пристига в подножието на връх Калъчбурун. На открито, сред двуметров сняг и при около 30 градуса студ, прекарват няколко денонощия, докато построят новия си лагер "Ровно". Но скоро запасите от храна свършват и партизаните са застрашени от гладна смърт. Командването е принудено да определи част от най-издръжливите и здрави партизани, между които Георги Чолаков (Асен) и Георги Ванчев (Найден), да отидат в Батак за храна. Това е на 21 февруари 1944 г. Подъл предател е съобщил на полицията за акцията и тя ги посреща с дъжд от куршуми. Партизаните са принудени да се оттеглят. Гладни, изнемощели от умора те поемат своя героичен поход на юг, преследвани от 18 000 фашистка армия - жандармерия, полиция и авиация.
"Снегове,
снегове,
снегове -
обградили
храбреца отряд,
съюзили
се с хищника глад
и със вълците ветрове"
В местността Търновица са застигнати. Тук е убит Георги Чолаков (Асен), който предава ръководството на Георги Ванчев (Найден) с думите: "Другари, отрепаха ме фашистите. Найдене (Георги Ванчев), вземи автомата и отрядните пари, които са в джоба ми, мене отрепете (убийте ме) и тръгвайте. Насочете се на юг към Гърция, там ще намерите черна земя, там ще спасите отряда."
От общо 153 партизани геройски загиват 134. Батак, изпратил в отряда 21 човека на 9.09.1944 г., не посреща нито един жив. Между тях са братя Чолакови, братя Ванчеви и съпругата на Георги Ванчев - Катя, братя Чаушеви и още 15 души, чиято памет е вековечна.
Оцелелите в тази кървава драма са 18 души.
За втори път след Априлската епопея от 1876 г. Батак е почернен.
"Дали си град
или си село.
Във тебе
всичко
е епично.
Във тебе
всичко е трагично".
Оттогава са минали 70 години.
Днес фалшификаторите на историята представят партизаните като терористи и разбойници. Те без свян хвърлят кал върху героите, рушат паметниците, лобните места... Затова повече отвсякога трябва високо да се издигне гласът на истината. Историята не може да се заличи, нито да се пренапише. Антонивановци са истински антифашисти, демократи, част от международната коалиция, която пречупи гръбнака на хитлерофашизма.
Наш дълг е да пазим чисти имената на антонивановци! "Те паднаха всички в свещената битка и стана мястото народен светилник. Издигна се тук свещената сграда на спомен вечен, прекрасен, велик".