Да падне мониторингът на България и Румъния

Евродепутати от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи отново настояха за отпадането на механизма на Европейската комисия за наблюдение на България и Румъния, предаде БТА. По мнението на повечето изказали се при обсъждането на темата механизмът се използва за политически натиск и за вътрешнополитически цели в останалите държави от ЕС. Мнозинството от ораторите се противопоставиха и на обвързването на резултатите по механизма с приемането на България и Румъния в Шенген.
Германският евродепутат Биргит Зипел от Групата на социалистите и демократите попита кога наблюдаваните страни ще достигнат общото равнище в ЕС в областта на съдебната система, корупцията и организираната престъпност. Има ли времева рамка кога какво да се направи и какви са съответните критерии по отношение на съдебната система, пита Зипел.
Норица Николай (АЛДЕ, Румъния) коментира оценките на ЕК, залегнали в доклада от януари, свързани с "политическото мислене" на властите в София и в Букурещ. "Политическото мислене не е нещо, което би следвало да бъде оценявано от ЕК, това е неприемлива намеса в политическия живот. Трябва ясен изход от този механизъм, трябва да се посочат дата, критерии, правила за излизане. Използването на този механизъм за политически натиск над държавите означава двоен стандарт към гражданите на ЕС. Чрез механизма България и Румъния са поставени в положението на държави "втора ръка", подчерта тя. Емилиан Павел, румънски евродепутат от Групата на социалдемократите, също заяви, че механизмът се използва за политически натиск твърде дълго.
Емил Радев (ЕНП, ГЕРБ) заяви, че за пореден път България е сочена с пръст, а заключенията от последния доклад на ЕК са обвързани от чисто вътрешнополитически причини в някои държави от ЕС и с разширяването на Шенген. Описаните в доклада проблеми съществуват и в други държави от ЕС, допълни той и цитира изследване на Евробарометър, според което 3/4 от интервюираните заявяват, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна, което прави проблема общоевропейски.
Според евродепутата от ДПС Филиз Хюсменова през първите години от действието на механизма препоръките на ЕК са оказвали положително въздействие, но той все повече се използва за вътрешни противоборства.
Представителят на ЕК Уилям Слав заяви, че въвеждането на механизма е по решение на държавите в ЕС и съдържа определени показатели. Мнението на ЕК е, че е предвидимо целите да бъдат изпълнени в настоящия мандат (до 2019 г.). Обвързването на механизма и въпроса за Шенген по никакъв начин не е насърчавано от комисията, заяви Слав.
По отношение на България той посочи, че сега е важно кои части от приетата стратегия за съдебна реформа ще бъдат приложени. По неговите думи в сферата на организираната престъпност у нас все още няма резултатни дела.