Да остарееш в самота

Христина Коемджиева

Членувам в няколко фейсбук групи, в които хората обсъждат взаимоотношенията си с партньора. Нещата са направо фрапантни. Човек е напълно способен да се откаже от този свят, докато ги чете, ако по някакви необясними причини вече не се е отказал. И не смея да виня никого, че сме затънали в толкова гнусен буламач, защото "буламачът" ни беше обещан и паралелно представен като "Прекрасният нов свят".

Напълно сигурна съм, че болестта на новото време ще е психическа, а нейното проявление ще е в масови самоубийства от самота. Ние сме първите поколения от Новото време, които сега в младежките си и зрели години се кефим на живота на макс - пътувайки, работейки за големите пари, употребявайки живота като си казваме, че не е толкова зле това да не може да създадем партньорство, здраво семейство. Нали имаме всичко останало?

Но още не сме преживели нашите петдесет, шестдесет, когато ще сме се напътували, ще сме се нафлиртували, ще сме се наживели и ще ни се правят съвсем различни неща, които няма как да правим сами, защото душата е вече достатъчно зряла, за да е разбрала, че единственото смислено е споделеното. Тогава в тая самота ще настъпят масовите психози. В тази неспособност да се създадат здрави отношения, стабилни семейства ще дойдат самоубийствата от самота.

Лошото е, че ще ни дойде като гръм от ясно небе, защото нашите родители не са минали през това. Както и техните родители. Те са учили да се борят за смисленото в живота и са знаели кое е то. Те са отучени от егоизъм и знаят, че за да имаш каквото и да е стабилно в този живот, трябва неистови усилия и саможертва. И те са имали семейства.

Ние на свой ред - разглезени, егоцентрични и обичащи само лесното, капитулираме пред всяка трудност в живота, казвайки си че зад ъгъла ни чака нещо по-добро, докато накрая не издъхнем от обикаляне на преките в самота.

Ние не знаем какво ни чака, защото сме първите поколения от Новия свят, които ще остареят масово в самота. И това е цената, която ще платим, за да могат децата ни да живеят в един свят, в който да имаш семейство е висша ценност. Защото те за нищо на света няма да искат да бъдат като нас. Де да имахме очи и ние да се погледнем и само да поискаме да не бъдем като нас...