Да ограмотим един просветен министър

Доц., д-р Свобода Бенева

Възмутена съм от урока, проведен от просветния ни министър Тодор Танев в кабинета по химия в СОУ "Хр. Ботев" във Враца. По някакво стечение на обстоятелствата в същия кабинет няколко месеца преди него съобщих на ученици от Х клас, че във връзка със 130-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров фондация "Вигория" обявява конкурс на тема: "Идеалът винаги побеждава, стига да е смислен, висок и човечен" - Асен Златаров, живот и дейност". В конкурса могат да участват учители по химия, физика и биология и ученици от цялата страна. Дейностите за участие в конкурса, могат да бъдат: презентации, есета, стихотворения, рисунки, лекции, дискусии, вечери, постери, интегрални уроци, изложби, сценки, рецитали и др. Конкурсът е със съдействието на МОН, Факултета по химия и фармация на Софийския университет, Регионалния исторически музей-Хасково, Националния политехнически музей-София. Крайният срок за предаване на материалите за участие в конкурса е 20 април 2015 г. Резултатите ще бъдат обявени до 20 май.
Бих искала да информирам министъра, че през 1985 г. 100-годишнината от рождението на Златаров бе включена в календара на ЮНЕСКО и по решение на тогавашното Министерство на образованието бе проведено национално състезание за ученици в Хасково. Участниците в състезанието (29 ученици - по един от всеки окръг) показаха пред авторитетно жури и пред хасковското гражданство задълбочено познаване на жизнения и творчески път на проф., д-р Асен Златаров - познаване, каквото очевидно на г-н Танев му липсва. Надявам се

поне да е изпитал неудобство

че точно на тези ученици каза, че Златаров "нищо не е направил".
Тази откровена, но агресивна некомпетентност ме предизвиква да разкажа няколко факта от биографията на този "незначителен" учен. Асен Златаров защитава през 1908 г. в Гренобъл докторат по физика и химия; издава няколко университетски учебника "Основи на науката на храненето", "Курс по биохимия. Отдел "Броматология", "Начала на неорганичната химия", "Начала на органичната химия", "Ръководство за практически занятия по химия", както и три учебника за ученици.
Сигурна съм, че на министъра не му е известно също, че името на Златаров се свързва с една нова цветна реакция за откриване на азотиста киселина, за която съобщава през 1916 г. у нас, а през 1923 г. - и в Германия. Така "Реакцията на Златаров" вече се препоръчва от много наши и чужди автори като изключително чувствителна за откриване на азотиста киселина в питейна вода (0,00005 g в 1 л. вода).
Публикациите на Златаров са 660, в които на достъпен език той популяризира научни постижения в областта на химията, физиката и биологията - теорията за относителността, космогонни теории за Слънчевата система, биохимични представи за живота и смъртта, еволюционното учение на Дарвин и пр. Неведнъж той издига глас срещу различни правонарушения, прояви на низост и корист. Неговото честно и смело перо се вълнува от "Аферата Драйфус", от трагедията на Яворов, от смъртта на Никола Ракитин, от расизма и настъпващия фашизъм. Идейна чистота и гражданска доблест, на които хора като министъра трябва да се учат, лъха от статиите му - "Повече култура", "Правата на жените", "Нашето село" "Интелигенцията ни и народа", "Днешната нравствена криза", "Пред призрака на нова война" и др.
Всеки университетски преподавател би се гордял с брошури и книги като "Химическата война и гибелта на човечеството", "Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на еуфористичните отрови", "Що е живот и защо е смъртта", "Айнщайн и световните тайни", "Прагът на живота и микробиологията", "Из тайните на морето", които

придобиват най-широка популярност

И до днес учените се опират на статиите на Златаров, посветени на строежа на веществото и приложението на атомната и слънчевата енергия.
Множество са научните въпроси, по които пише Златаров. И не само. Той посвещава много свои статии на жизнения и творчески път на бележити учени и откриватели със значителни приноси в областта на природните науки като Дмитрий Менделеев, Йохан Кеплер, Михаел Фарадей, Томас Едисон, Хенри Рудолф Херц, Мария Кюри и др., както и на изтъкнати европейски писатели и общественици - Гьоте, Хайне, Зола, Анатол Франс, Ромен Ролан и др. Златаров пише статии за Ботев и за Левски, анализира произведения на Николай Лилиев, Гео Милев, Тодор Влайков, Пенчо Славейков, Стилян Чилингиров, Вазов, Дебелянов, Алеко Константинов и др. Всички, които са се докоснали до неговото творчество, са разбрали колко многостранни са били неговите интереси и колко високо гражданска и професионална е била мисълта му.
Уважаеми г-н министър, добре е да знаете, че Златаров има редица статии за учителите и за образованието. Самият той смята себе си

учител на студентите и на народа

Българското студентство и младежта приемат Златаров като свой любим духовен водач - факт, който Тодор Танев едва ли може да каже за своите студенти. Според Златаров: "Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда". Той обича студентите силно, топло, искрено и произнася най-сърдечните и стимулиращи думи: "Вие сте златната валута на българския народ, повишавайте ценностите на тая валута тук и в чужбина! Искате ли да станете достойни за народа си - служете му с горещо и пламенно сърце, всецяло, безвъзмездно и той ще ви награди! Няма по-голяма награда в нашия живот от признателността на народа".
И още един факт. Златаров умира на 22 декември 1936 г. А само една нощ преди операцията във Виена (6.12.1936 г.) той пише писмо-завет към своите студенти, които горещо обича. В тази нощ Златаров не мисли за операционната маса, не мисли за себе си, а се обръща към тези, които са бъдещето и утрешния ден. Каква безкористност, каква забрава на личното, на болката, на смъртта, която зловещо го дебне! "Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мен. Щях да им внуша, че трябва като младежи да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България, да я обичат чисто и предано и никога от тази си обич да не правят кариера... Искал бих на тая младеж да кажа да скъпят българската реч: какво богатство, какво чудо е тя".
За Златаров и неговите приноси са написани стотици статии, а също и много книги. И това е така, защото

той обича живота и светлината

красотата и хората, служи им с перо и слово, посвещава им най-хубавите си разработки, изпълнени с научни истини, философски сентенции, съкровени размисли и поетични видения. Освен учен, общественик и писател публицист, Златаров е ненадминат популяризатор на природонаучни и социално-икономически знания сред народа. Има ли български учен, който е изнесъл повече от 1000 сказки и беседи в цялата страна? За обаянието на неговите сказки и беседи си спомня известният наш писател Ст. Чилингиров: "Тишината на залата продължаваше и на улицата. Може би мнозина, а наглед и всички, чуваха неговия слаб, но звучен глас, който гали и опиянява, сякаш мнозина преповтарят в паметта си хубостите на неговата красиво построена и още по-красиво произнесена реч".
Недопустимо е също човек с положението на министър да каже, че портретът на Ломоносов в кабинета по химия "е сложен наужким и той не е направил нищо особено". За да не изпада Танев в подобни ситуации, ще кажа няколко факта около този химик, които всеки средно интелигентен човек трябва да знае. Неслучайно Пушкин пише: "Ломоносов е велик човек... Създава първия университет, по-добре е да се каже, той сам е първият наш университет". Научната дейност на Ломоносов е многостранна. Той има съществени приноси за развитието на рудодобива, обогатяването на рудите, металургичната им преработка в чисти метали и сплави. Като основоположник на химичната наука в Русия, Ломоносов пръв въвежда количествения (тегловен) анализ в химията, създава учение за атомно-молекулния строеж на веществото, обосновава връзките между химията, геометрията, механиката и оптиката за разгадаване  тайните на природата.
Ломоносов и френският учен Антоан Лоран Лавоазие са откриватели на всеобщия закон за запазване масата на веществата и енергията при химичните процеси. Този закон е от голямо значение за практиката. Въз основа на него в лабораториите и в заводите изчисляват добивите на веществата. А учениците се научават правилно да пишат химичните уравнения, само ако строго спазват закона за запазване на масата на веществата при всяка химична реакция.
Ломоносов създава още молекулно-кинетичната теория за топлината и пръв открива, че разтворите имат по-ниска температура на замръзване, отколкото чистия разтворител. Той изобретява тръба за гледане през нощта, разработва оригинална конструкция на слънчева печка, перископ и други уреди. Едновременно с акад. Г. В. Рихман провежда опити за изучаване на атмосферното електричество.
Литературното творчество на Ломоносов е твърде разнообразно. С перото на поета той показва

величието на науките

и огромното им значение за живота на хората. Ломоносов пише оди, стихотворения, ораторска проза, поеми, трагедии. Неговата "Руска граматика" претърпява 14 издания и не загубва значението си и до днес. Избраните му съчинения са издадени в 10 тома, а през 1949 г. в Петербург е открит музей на Ломоносов. Дали за министър Танев бъдещите поколения ще направят музей, както този "незначителен" учен?
Казаното дотук е само част от направеното от  Ломоносов. Репликата "Той не е направил нищо особено" неслучайно бе посрещната със смях от учениците. Те още в VІ клас изучават закона за запазване на масата на веществата, а в VІІ спазват този закон при изравняване на химичните уравнения. Учителите по химия в това елитно училище много правилно са поставили в кабинета по химия портретите на бележити учени химици. Срамно е за един министър на образованието с лека ръка да отрича постигнатото от тези учени и фактически да нанесе обида и на самите учители.
В заключение ще припомня една мъдрост на Помпоний, която не е зле министърът да приеме като съвет: "Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш."