Да не извадим пак очи

Създаване на социален жилищен фонд, преместване на ромите в благоустроени сгради и замяна на гетата с производствени зони, които да осигуряват трудова заетост за малцинствата... Накратко в това се състои новата идея на строителното министерство, засега все още обсъждана на ниво "експерти".
Възникват обаче купища въпроси и с право. На първо място - кой ще плаща сметката? Публично-частното партньорство между общини, държава и частни инвеститори изглежда логична и удобна формула, но е и най-сигурният начин за размиване на отговорности. А злощастният метод на обществените поръчки, при който се печелят проекти на шуробаджанашки принцип, отдавна е доказал, че за "усвояването на едни пари" понякога дори не се иска и свършена работа. Да не говорим, че държавата вечно няма средства да ремонтира сградите на своите си учреждения, по-малките общини пък нямат пари за тока и парното, камо ли за компютри, даже на места пишат на ръка.
Подобна идея за социализация на ромите впрочем не е и нова. Имаше го и едно време. Дори медиите показваха как някои си палят огньове с паркета и отглеждат коне в апартаментите. В същото време доста млади семейства чакаха като коне на празна ясла да им се реши жилищният въпрос.   
Но да не издребняваме. В нормално общество всичко това би изглеждало нормална практика. У нас обаче, когато бодряшки тръгваш към такова начинание, трябва винаги да действаш с едно наум - за да не стане така, че пак сме извадили очи, вместо да изпишем вежди.