Да изразим своята почит и признателност!

"Какво ще ни дадеш, историйо,
 от пожълтелите си страници?...
 Ще бъдеш ли поне признателна,
 че те нахранихме с събития
 и те напоихме богато
 с кръвта на хиляди убити." (Н.Вапцаров)
 
На този въпрос, отправен всъщност към всички нас, как ще отговори съвременното ни общество? Ще успее ли някой да намери каквото и да е разумно обяснение за това, че с настъпването на "демокрацията" хилядите загинали антифашисти бяха изхвърлени от историята на България, паметниците, поставени в чест на проявения от тях героизъм и саможертва - демонтирани, улиците и градовете, носещи техните имена - преименувани? Кому беше нужно споменът за тях да бъде напълно заличен?! Почтено ли беше оцелелите ветерани антифашисти, които не се отказаха от идеалите, на които са служили през целия си живот и не се пребоядисаха услужливо, за да се харесат на новата власт, да бъдат наречени "боклуци"?! Това ли беше наградата за усилията им да изградят едно по-добро общество - с безплатни образование и медицинска помощ, с осигурена постоянна работа за всеки и възможност за почивка на допустими цени, със специално финансиране в областта на науката, културата и спорта, с развити селско стопанство и икономика?! Може ли сегашната "демокрация" да се похвали, че е постигнала която и да е от тези възможности за нашите деца?
Не се занимавам с политика и не членувам в никоя партия, но смятам, че зачеркването на който и да е период от нашата история е престъпление, за което носят отговорност освен тези, които го извършват, и всички останали, които с мълчанието си го позволяват. Обръщам се към потомците на антифашистите в България - ако искаме паметта за предците ни да се съхрани, не можем повече да си позволяваме да стоим настрана. Все още на 2 юни и 9 септември  малцината, останали живи участници в антифашистката борба, независимо своята преклонна възраст, предано извървяват пътя към братските могили, за да сведат побелелите си глави в знак на уважение. Не е невъзможно, стига човек да иска, да се информира на кое точно място и в колко часа в неговия град ще има такова поклонение. Не е ли наш синовен дълг да подкрепим ветераните, като застанем до тях в едноминутно мълчание, притиснали до гърдите си портретите на своите деди, загинали в борбата срещу фашизма и на починалите си родители, отдали целия си живот за изграждане бъдещето на страната ни, които напуснаха този свят, огорчени от неблагодарността на съвременното ни общество? Не мислите ли, че е крайно време и ние да изразим публично своята почит и признателност?! Само така ще покажем на тези, които с лека ръка ги зачеркнаха, че дълбоко ценим героизма и саможертвата на българските антифашисти и че никога няма да допуснем да бъдат забравени!

 Майя ОСТОИЧ - внучка на Цвятко Радойнов