Да издигнеш науката на... задни лапи

Тиранията на един владетел не доближава една държава толкова към гибелта, колкото безразличието към общественото благо подтиква към това една република.
Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо (1689-1755 г.) - френски философ от епохата на Просвещението

Както е добре известно, глупакът на висок пост е като човек на върха на висока планина - всичко му изглежда дребно и той изглежда дребен на всички.
В битността му на финансов министър персоната Симеон Дянков беше запомнен и като първия яростен радетел на идеята за изработване на повече - все повече, а защо не и още, приходи от страна на "феодалните старци" в Българската академия на науките като своего рода компенсация на стремглаво линеещите държавни средства по перо "научни изследвания", чрез изпълнение на проекти, финансирани от българския бизнес.
И понеже нищо не е невъзможно за човека, комуто не се налага да го прави, през втория мандат на ГЕРБ идеята как българските учени се превръщат с (или без) ентусиазъм в "garcon a tout faire" (момче за всичко) на собствениците на дебели пачки с финикийски знаци, беше редовно и обилно поливана от новия министър на финансите Владислав Горанов.
Понеже абонирането на науката за корпоративно финансово захранване не е извършено сефте в България, за да се ориентираме кое как е, наложително е да се запознаем със ситуацията в държави, където тази технология се практикува отдавна, за да си решим уравнението: корпоративно финансиране + учени = ?
Много от сведенията, изложени по-долу, са почерпени от блестящата, информативна и силно критична монография "Семената на измамата" на Джефри Смит за генетично модифицираните храни, която излага на показ един сериозен проблем на 21-и век. Едно от най-ценните качества на книгата (и това ще предизвика омраза сред лобистите на ГМO храните) е, че тя много изразително, но и много разбираемо описва това, което принципно се приема за "висока" наука.
Много от фактите в "Семената на измамата" са изложени за първи път. Но това никак не е случайно. Повечето медии по света, особено в Съединените щати, са мишена на масирана пробиотехнологична кампания от страна на компаниите, заети с производството на генномодифицирани продукти. Особено активна е компанията "Монсанто" - многонационална корпорация със седалище САЩ, основана през 1901 г. Първоначално произвежда основно захарин и кофеин. През 1960 г. се насочва към аграрната химия и ГМ-посеви. Водещ производител на хербицида "Раундъп". В световен план фирмата произвежда 90% от ГМ семената и растежните хормони в животновъдството.
Един от продуктите, носещ големи печалби на "Монсанто", е т. нар. rbGH (recombined Growth Hormone - рекомбиниран хормон на растежа). При хората и животните растежният хормон е есенциален за нормалния растеж на тялото. При недостатъчно производство или при слабата му усвояемост от клетките поразените хора остават джуджета (т. нар. хипофизно джудже), а свръхпроизводството му води до гигантизъм. Рекомбинираният растежен хормон (соматотропин) се използва като медикамент под търговското наименование "Posilac".
Когато Боб Колиър от "Монсанто" е запитан от репортерката Джейн Акър от телевизия "Фокс" в Тампа, щат Флорида, защо rbGH не е одобрен в Европа, той отговаря, че Европейският съюз "технически го одобри от гледна точка на безопасността, но политиката в млекопроизводството там е такава, че все още има финансово подпомагане... и върху хормона е наложен мораториум по пазарни, а не по здравословни причини".
Истината е съвсем друга. През декември 1994 г. вицепрезидентът на Комисията по земеделието към Европейската комисия изпраща писмо до директора на Американската агенция за храни и лекарства (FDA), в което се казва: "Потребителите в ЕС и техните представители в Европейския парламент очевидно са по-загрижени за неразрешените здравни проблеми, произтичащи от генно рекомбинирания волски соматотропин, отколкото беше вашата агенция, когато го одобри".
Репортерката Джейн Акър задава въпрос на представителя на "Монсанто" дали инжекциите "подсилват" растежа на кравите. Боб Колиър отговаря, че хормонът "не променя основните метаболитни стойности, а просто увеличава количеството на млякото". Въпреки, че сред животновъдите в Съединените щати препаратът е наричан "кравешки кокаин". Джейн Акър е чела дори в самите издания на "Монсанто", че "кравите, инжектирани с Posilac, могат да развият висока температура, което не е заболяване". И още - на самата листовка на Posilac се споменава засилване на метаболизма на животните.
Освен това е установен проблем с хормона на растежа IGF, свързан с провокирането на рак. Според доклад, публикуван през 1990 г. в списание "Science", според собствените изследвания на "Монсанто" има увеличение на съдържанието на IGF в млякото, добито от крави, третирани с рекомбинирания хормон на растежа. Компанията обаче застъпва публично тезата, че няма опасност за човешкото здраве.
Но според доклада на Американската медицинска асоциация, както и съгласно заключенията на Националния институт по здравеопазване в Съединените щати, са необходими още изследвания, за да бъде установена категоричната безвредност на rbGH.
Ръководителите на "Монсанто" не остават в отбрана. Телевизията "Fox News" включва в свое предаване откъс от предаване на Канадската национална телевизия, в което чиновник от правителствения екип описва как служител от "Монсанто" предложил на държавната комисия подкуп в размер между 1 до 2 милиона щат. долара, ако членовете й препоръчат одобряването на rbGH в Канада без по-нататъшна информация и изследвания. От "Монсанто" се оправдават, че канадските чиновници не са разбрали предложението им да финансират "изследвания".
Провалът на тази операция не отказва шефовете на "Монсанто" от "реабилитация" на рекомбинирания хормон на растежа. Създават група от университетски изследователи, наречена "Млечната коалиция", чиято работа е финансирана от "Монсанто". Подбират се експерти от т. нар. трети страни и организации - например Международния съвет по храни и информация (International Food Information Council), самоопределящ се като "неправителствена организация, която разпространява вярна научна информация за безопасността на храните и питателните им качества...". Според книгата "Доверете ни се, ние сме експерти", Съветът по храни и информация всъщност е "оръжие за PR-връзки на хранителната и алкохолната индустрия, които му осигуряват основната част от финансирането". Някои от неговите осъществени вече проекти включват защита на "мононатриевия глутамат (познат и като натриев глутамат), аспартама (Nutra Sweet), хранителните оцветители и Olestra-та. Именно този синтетичен заместител на мазнините (известен и под името Olean), които компанията "Проктър & Гембъл" синтезира през 1968 г., а от януари 1996 г., след много усилия от фирмата най-накрая е одобрен от FDA за хранителни цели. Използва се в производството на чипсове, снаксове и други подобни изделия. Забранен е за употреба в Европа. Един от отрицателните ефекти на Olestra е намалената абсорбция на жизненоважните витамини А, D, Е, К, както и на някои лекарства. Опити с плъхове показват, че води до затлъстяване, за разлика от хранените с чипсове с обикновени мазнини. Първоначално е задължително всички продукти с Olestra да имат етикет за страничните действия, но през 2003 г. това правило, въпреки протестите, отпада.
Обилно финансирана от "Монсанто", чрез платени публикации на учени от своя състав, "Млечната коалиция" успява да постигне превес на публикациите в пресата в полза на ГМ храните.
Този маньовър - манипулативно използване на "резултати" от изследвания, финансирани от биотехнологичната индустрия, е широко използван с цел потискане на тревогите у консуматорите от ГМ продуктите. В тези изследвания участват "учени", които конвертират своя престиж във финансова изгода.
Като пуделчета, които застават на задни лапи, за да получат храна. Ето защо хипотезата за наличието единствено на плюсове от все по-силното обвързване на науката в България с нуждите на бизнеса, е не по-малко спорна, отколкото твърдението за предимствата на ГМ продуктите. А не дай, боже, у нас да бъде пуснато действието на СЕТА или ТТИП в угода на печалбите на западните корпорации - тогава спасение няма да има.  

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.