29 Март 2020неделя01:22 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Теодор Христов

Имена

Литературен архив

Да имах аз поне един приятел

/ брой: 245

автор:Боян Бойчев

visibility 645

Да си припомним за Теодор Христов, философ, поет и писател, оставил блестящо творчество, но напуснал този свят едва на 38 години. 

Роден в София на 22 май 1969 г. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", магистър е на философските науки. Интересува се от изобразително изкуство, литература, философия, религия. Публикува във вестниците "Словото днес", "Арт", "Литературен вестник", "Литературен форум", "Отечествен фронт и др. Изпод неговото перо излизат книгите: "Усмивката на Бога", "Нощта на моя ден", "Пародии", "Киркегор танцува свободата", "През моите очи".

Интересни са думите за него на поета Георги Гергов: "Така го помня: усмихнат, огрян от слънцето. Познавахме се само от половин час, а вече го чувствах приятел. Говорех му за моята първа поетична книга "Обичам те", за откритието на думите - рисунки.

Скоро на страниците на "Литературен форум" се появи рецензия от Теодор Христов за нея. Потърсих го, за да му благодаря, но ми казаха, че вече не работи за вестника. Не знаех къде да го намеря. Нашата среща се оказа единствена. 

Направих това, което мога - посветих му стихотворение, с надеждата, че то ще стигне да него. Есента на 2009 г. видях некролога на входа на една редакция. Попитах и така се запознах с майка му. Тя ми подари книгите на Теодор Христов - многопосочни и талантливи. Неговото стихотворение "Приятел" е болезнено, мъдро, голямо! Обикнах го. Какво начало: "Да имах аз поне един приятел".

Съдбата на поета."

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ