Да гониш дивото

Галина АТАНАСОВА

В Родопите, както и в цяла Европа, хората напускат селата в търсене на по-добър живот в градовете. Екстензивното животновъдство и селско стопанство западат, слабопродуктивните ниви и пасища биват изоставяни. Намаляват свободно пашуващите домашни животни, които досега са оформяли с храненето си ландшафта. Дивите тревопасни също са малко заради бракониерството. Откритите пространства започват да обрасват с храсти и дървета и да се превръщат в гора. Много видове растения, бозайници, птици, влечуги и насекоми започват да изчезват. 

За да бъде стопирана тази

негативна тенденция

е необходима малко човешка помощ. И тя идва от природозащитниците от фондация "По-диви Родопи".

За 51-годишния хасковлия Стефан Аврамов - експерт по  биоразнообразие във фондацията, изразът "да гониш дивото" не е синоним на да вършиш нещо напразно. Напротив, той още от края на 90-е участва в създаването на съвременната мрежа от защитени територии в Източните Родопи от името на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие.

Има над 20 години опит в природозащитата, разработването на законовите текстове и лобирането за тяхното изпълнение. Участва в няколко успешни кампании на български НПО за подобряване на Закона за биологичното разнообразие, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за защитените територии, Закона за горите и Наказателния кодекс. Работил за опазването на множество изчезващи видове като лешояди, сухоземни костенурки, дива коза и други животни. Представител е на българските екологични неправителствени организации в Националния ловен съвет към Изпълнителната агенция по горите от 2001 г. Член на европейската секция на Дружеството за консервационна биология (SCB) от 2006 г. и на Световната работна група за защитените територии към Международния съюз за защита на природата (WCPA/IUCN). 

В момента Аврамов е ключова фигура в паневропейска инициатива за възвръщането на дивата природа на Стария континент Rewilding Europe, по-конкретно в Източните Родопи.

Според Аврамов и колегите му от "По-диви Родопи", човекът трябва да помогне за завръщането на изчезналите диви тревопасни в природата. За да могат стадата от благородни елени, елени лопатари, диви коне, зубри, диви кози и други тревопасни отново да създават с пашата си богатата на биоразнообразие

мозайка от поляни, пасища и гори

80 благородни и над 200 елена лопатари бяха разселени в южните части на Източните Родопи през последните пет години в сътрудничество между няколко холандски и български природозащитни организации и няколко ловни сдружения и ловно стопанство "Студен кладенец". "Целта ни е стъпка по стъпка и двата вида да бъдат възстановени в целите Източни Родопи", споделя Аврамов. Първите места за разселване са  избрани след сериозно проучване, което включва оценка на качеството на местообитанията за елени лопатари и на готовността на местните ловни дружинки да работят за възстановяването на вида и срещу бракониерството. Връщането на тези видове е невъзможно без работа с местните ловно-рибарски дружества и споразумението за неловуване на освободените елени лопатари за срок от пет години. Това ще даде възможност на популацията да нараства и да се завърне в нови територии, разяснява природозащитникът.

Разселените животни се проследяват

чрез GPS предаватели и фотокапани. GPS-ът е сред най-добрите методи за проследяване на застрашени и редки видове птици. Благодарение на предавателите еколозите научават повече за биологията на тези видове, придвижвания, сезонните миграции, местата на зимуване и важните за тях места за хранене и почивка.

Така например чрез новите технологии, научихме, че една от кошутите е привърженик на дългите пътешествия. Въпросната кошута вече неколкократно напусна добре охраняваното ловно стопанство "Студен кладенец" и се отправи на изследователски пътешествия из Хасковска и Кърджалийска област, споделя Аврамов. Животното успешно съжителствало и с вълци, прекарвайки поне няколко дни в непосредствена близост с тях. Освен това кошутата преплува близо 10 пъти водите на язовир "Студен кладенец", което доказало, че освен всичко останало елените са и добри плувци. Другите им рогати събратя пък предпочитали кратките разходки и не се отдалечавали много от района, който обитават.

Най-голямата полза от сателитното проследяване обаче е  установяването на заплахите за тези видове и причините за ранна смъртност. За съжаление разбрахме, че кошутата Кибела е станала жертва на бракониери в близост до Свиленград в началото на ноември, спомня си с тъга природозащитникът.

Една от важните роли на елените е да поддържат мозаечния пейзаж, което е от огромно значение за опазването на богатото биоразнообразие на този регион. Елените са хранителна база за вълците, като по този начин се намалява конфликтът между хищниците и домашните животни. 

Останките от умрели елени лопатари са и важна хранителна база за белоглавия, египетския и черния лешояд, чиито основни популации в България са в Източните Родопи. 

През античността лопатарът е бил един от най-масовите видове обект на лов по нашите земи. Той е бил изобразен на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското, а негови костни останки са намирани в почти всички български праисторически населени места.

Благородният елен също е едно от често рисуваните диви животни в тракийските гробници. За съжаление днес почти е изчезнал от Източните Родопи заради бракониерство. В момента има запазени само няколко десетки екземпляра по граничните части на Източни и Западни Родопи в Държавното ловно стопанство "Женда".

Завръщането на зубрите и дивите коне

Европейският бизон, както е известен още зубърът, се завърна в Източните Родопи преди 5 години, когато започва възстановяването на популацията му. През ноември 2013 г. в дивечовъдния участък "Студен кладенец" бяха докарани първите животни от Германия. Въпреки първоначалните трудности, зубрите успешно се адаптираха, а през юли 2015 г. се роди и зубърче - първото от столетия в Родопите. През ноември 2017 г. броят на европейските бизони в района нарасна с още две животни. Благодарение на усилената работа на екпертите, начело с Христо Христова от фондация "По-диви Родопи", животните сформираха една социална група и вече са седем. Европейският бизон е един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. 

Дивите коне в Източните Родопи започват да се реинтродуцират през 2011 г., когато първите 12 тарпана пристигат от Холандия и са заселени в района на село Сбор. Конете коник, които живеят на свобода там, са възстановка на тарпана (Equus ferus ferus). Породата, реинтродуцирана в България, произлиза от полски проект за възстановяване на подобни на тарпана коне. Коник, което на полски означава малък кон, всъщност е известен като евразийски див кон - изчезнал подвид на дивия кон. В  момента в района има повече от 70 животни, като се работи за получаването на статус на диви животни за представителите на вида. Ролята им в Източните Родопи е същата като преди хиляди години - да пасат дивата растителност и да възстановяват естествените екосистеми. Дивите тарпани са известни със своята устойчивост и приспособимост към суровите условия на полуотворените ландшафти.

Световна дестинация за екологичен и фото туризъм

Стефан Аврамов и колегите му от "По-диви Родопи" са си поставили амбициозната задача да популяризират Източни Родопи като световна дестинация за екологичен и фото туризъм. Развитието на екологичния туризъм и осигуряването на приходи на местните общности от запазената им природа е ключово за опазването на биоразнообразието, категорични са природозащитниците. Затова през изминалите няколко години провеждат множество обучения, които да подпомагат местни предприемачи за създаване и управление на туристически продукти с фокус върху природното наследство.

"По-диви Родопи" подкрепя нови и съществуващи възможности за настаняване и туристически пакети за любители на дивата природа. Подготвя се пускането на пазара на местни продукти. 

Три целогодишно действащи укрития могат да използват в момента любителите на фотообектива и дивите животни. Всички те са специално проектирани за фотография на белоглав, египетски и черен лешояд, царския и морския орел. В укритията има чести посещения и на други редки и защитени видове, сред които чакал, белоопашат мишелов, обикновен мишелов, гарван, черна каня, лисица, а шансовете за снимане на вълка са сред най-големите в Европа.