Да достигнеш Гуам...

Петър ГЕРАСИМОВ

За Кика, Енола Гей, Сумай, Джей-20 и други екзотични имена

На шести юли 1945 г. на едно японско военно летище успешно е изпробван базов модел на реактивен изтребител - бомбардировач под кодовото име "Кика". Двигателите - копие на тези разработени от немската фирма "Месершмитд" - имат чудесни технически показатели. "Кика" развива над 850 км/час и е въпрос само на време да бъде внедрен в серийно производство.
Но време няма. Месец по-късно, на 6 септември 1945 г., супербомбардировачът "В-29" с кодово име "Енола Гей" хвърля над Хирошима атомна бомба с ужасни последици. На 2 септември същата година Япония капитулира.
Това са фактите. А какво би могло да стане? Ако например моделът "Кика" бе конструиран успешно година по-рано и въведен в производство? Тогава нямаше да се случи ядрената драма над Хирошима, защото американските самолети, развиващи максимална скорост от 650 км/час, биха изглеждали като тромави охранени ярки пред ястреба "Кика". Това от своя страна би означавало въздушно господство на пронацистка Япония над региона на Тихия океан. И т. н., и т. н.
Но историята е едно, а реалността - друго нещо. Днес, 66 години след края на Втората световна война, Япония е съюзник на САЩ. Далеч назад в миналото е драмата в Хирошима, а още по-назад (декември 1941 г.) е останала унизителната за Америка история, когато японската военна авиация буквално размазва флагманите на Седми Тихоокеански флот, базирани в Пърл Харбър, Хавай.
Перленото пристанище (това в буквален превод е Пърл Харбър) неслучайно е избрано за цел от японското военно командване. Това е тихоокеанската бариера на САЩ по вода и въздух срещу евентуален противник.
В наши дни САЩ отново имат такава защитна преграда - това е остров Гуам, част от архипелага Микронезия, с хиляди километри по на изток от Хавай (и естествено много по-близо до политически сеизмичната Азия). Гуам е неголямо екзотично островче с територия 549 кв. км и централно селище с 1200 души. Но една трета от територията на Гуам е заета от американски военни бази. Тук, във форт Хуан Муна, е щабът на Обединените военни сили; в селцето Сумай е военната база на САЩ, а недалеч - голямото военно летище "Ендрюс". Оттук, между другото, през 1945 г. е излетял въпросният атомен бомбардировач "Енола Гей"... Към това трябва да се прибави голяма база на бреговата охрана край пристанището Апра и свръхмодерна компютърна и телекомуникационна станция.
Гуам редовно се използва от Пентагона за тренировъчна база и отдавна се води в правителствените документи като "бариера срещу нападения към САЩ по море и въздух".
Но "върхът на сладоледа" са четирите атомни подводници на САЩ, базирани в Гуам: "Хюстън", "Сити ъф Корпус Кристи", "Сан Франциско" и "Бъфалоу", всички снабдени с ракети с касетъчни ядрени заряди. Много интересна е емблемата на "Бъфалоу" - разярен, огнедишащ бик, стиснал под предните си крака две атомни ракети. Подтекстът е ясен - "Не се закачайте с нас, ще ви изпепелим!".
Но Гуам вече не е толкова сигурната бариера, която е била само преди едно десетилетие. Понастоящем всяка година носи нови неприятни изненади за Пентагона, що се отнася до военната мощ на Пекин. Политиците от Вашингтон не пропускат да атакуват КНР за това, че провежда активна политика на милитаризация - понякога тонът на техните изказвания е агресивен, понякога - изпълнен с престорена печал. Такова прискърбие пролича например в думите на американския военен министър, който бе на "приятелско посещение" в края на миналата година Китай; в дните на визитата му официалните военни власти на Пекин изненадващо демонстрираха изтребител-бомбардировач от 5-о поколение - така наречения "Джей-20" - побратим на прословутия американски "Стелт" - невидимия суперсамолет "Ф-117".
Американските делегати се оплакаха, че според китайските военни програми въпросният "Джей-20" би трябвало да бъде произведен едва в края на 20-те години, а не сега - факт, който сочел за прикритата, лицемерна и опасна военнополитическа линия на официален Пекин.
Тревогата сред американските военни експерти, породена от проявата на китайския вариант на "Стелт", е обяснима: този уникален самолет-крило извършва полети единствено с помощта на свръхсложни и мощни бордови компютри - полетът на "Джей -20" показва недвусмислено, че за Китай остават все по-малко тайни в сферата на компютърната техника с т. нар. специално предназначение.
Освен неприятната изненада и новото доказателство за високотехнологичните възможности на Китай полетът на "Джей-20" разтревожи основателно военните, отговарящи за тихоокеанската защитна бариера на САЩ. "С едно презареждане - писа с неприкрита загриженост американски военен експерт - "Джей-20" може да достигне Гуам..."

Неприятен паралел

Възможността китайската военна машина да нанесе успешно удар срещу американската тихоокеанска бариера "по вода и въздух" - остров Гуам, предизвиква в съзнанието на шефовете от Пентагона и Белия дом неприятен логичен паралел: Гуам - Пърл Харбър. Ако преди 70 години Япония има възможност да унищожи защитната морско-въздушна преграда, разположена на Хаваите, защо днес (или да кажем в близко бъдеще) Китай да не може да нанесе подобен удар срещу военните пристанища, летищата и комуникационните центрове на Гуам?
Сигурен съм, че подобен въпрос ще предизвика снизходителни усмивки сред мнозина: та Америка е толкова напред, тя е всепризнат хегемон във военностратегическо отношение. Днес това е така. А утре? Доскоро САЩ бяха ненадминатият икономически гигант - сега Китай буквално "диша във врата" им, и годините, нужни, за да ги достигне и задмине, се броят едва ли не на пръстите на двете ръце. И отново задавам стария, познат въпрос: възможно ли е държава, заела първото място в икономиката на света, да изостава във военностратегическо отношение? Малко вероятно, да не кажем невъзможно.
Сценарият за конфликт Китай-САЩ е свързан преди всичко с ядрените сили. Какво е положението в тази сфера? По данни на СИПРИ и на американския "Бюлетин на атомните учени" в началото на новия век (2000 г.) китайският ядрен арсенал е разполагал с едва с 400 бойни глави. 20 от тях монтирани на големи балистични ракети, други 230 ядрени заряда, разположени на самолети, ракети и подводници с регионален обхват. Останалите 150 са били запазени за "тактически" цели - ракети с малък обсег на действие, бомби, пускани от самолети и евентуално артилерийски снаряди.
Само след две години - в 2002 г., в по-нова публикация на СИПРИ се изтъква, че на различни типове китайски подводници, особено на най-новите модели, са разположени 576 ядрени бойни глави. Сравнението се натрапва само - ако по данни за 2000 г. броят на ядрените заряди, разположени на подводници е приблизително 1/3 от цифрата 230, то вече само след две години (времето, в което новите подводници влизат на въоръжение) тази цифра отскача главоломно - 576! Означава ли това, че Китай за период от две години е способен да произведе още 500 атомни бомби - и то само за нуждите на своя подводен флот? Ако това е истина, как стои въпросът с новите междуконтинентални ракети или с бойните самолети, способни да пренасят атомни бомби?
Самолетостроенето е сфера, която най-точно разкрива технологическата и военна мощ на една държава. Обстановката в световен мащаб е следната: с изключение на петте най-големи индустриални оръжейни производители - САЩ, Русия, Англия, Франция и Германия, други страни като Израел, Южна Африка, Индия, Тайван и Южна Корея са се отказали от опитите да произвеждат бойни самолети и са се върнали към традицията да закупуват такива машини от петте главни производители.
В това отношение Китай също е характерен със скокообразно и специфично развитие. Въпреки забавянето на самолетостроенето с десетилетия (по време на режима на Мао) в края на миналия и началото на новия ХХI век страната полага големи и резултатни усилия за разширяване и модернизиране на самолетния парк. Макар и официалните данни на Пекин да са оскъдни, очевидно е едно - бърза промяна и модернизация в сферата на военната авиация; закупени са възможно най-добрите образци на руската военна техника: внесени са мощни и високоефективни руски самолети Су-27 и СУ-30 (изтребители-бомбардировачи); СУ-27 се произвеждат и в Китай под кодовото име "Джей-11". До 2005 г. бойните самолети тип "Джей-10" и "Джей-11" вече представляват гръбнака на военновъздушните сили на страната. Тази впечатляваща метаморфоза заема по-малко от 20 години! Да не говорим за изключително неприятния за САЩ "сюрприз" - построяването през 2010 г. на невидим самолет-крило от пето поколение тип "Стелт", известен като тип "Джей-20".
Както е видно, неизяснените моменти в китайското военно развитие се трупат един след друг - типично в загадъчния азиатски дух. За неутралния наблюдател очевидно не е ясно с колко и с какви ядрени заряди понастоящем разполага Китай и още по-важно - какви средства има за тяхното пренасяне. Очевидно цифрата 20 междуконтинентални ракети отдавна не е актуална. Но дори днес, десет години по-късно, тя да е десетократно по-голяма, тоест 200, все още е далеч от показателите на гигантите - САЩ и Русия.
В момента САЩ и Русия разполагат с по 2500 междуконтинентални ракети, снабдени с по няколко ядрени касетъчни заряди (по този начин всяка от двете държави разполага с по около 7500 ядрени удара). На този фон 200-те далекобойни балистични ракети на Китай са повече от скромни. Но дали са толкова? Ако построяването на една балистична ракета струва на Китай смешните 50 милиона долара, въпросът е колко ракети, способни да пренасят ядрени заряди, тази азиатска държава би могла да произведе при годишен военен бюджет от 75 милиарда долара? Загадка.
Тук обаче не трябва да пренебрегваме и друг значителен фактор - ядрените подводници, снабдени с ракети с атомни бойни глави. Както почертахме по-горе, още през 2002 г. в доклади на СИПРИ се говори за 576 атомни заряда, монтирани на подводници. Тук е нужно едно пояснение - на китайски подводни лодки - последно поколение - са разположени по 16 ракети "Джи Ел-2", всяка с до шест касетъчни ядрени заряди (това означава, че една ядрена подводница "носи на гърба си" по 96 ядрени удара).
В един от докладите на американския Институт за изследване на отбраната и разоръжаването (ИИОР) се твърди, че вече са построени между четири и шест най-модерни ядрени подводници - "Тип 094" (очевидно и в това отношение военноразузнавателните западни данни са доста колебливи). Този модел има по-сигурен и по-тих реактор и по-съвременно изпълнение. Ето откъде се появява този внезапен скок в цифрите - пет подводни лодки "Тип 094" са снабдени с около 500 ядрени заряда!
В доклад на ИИОР се изтъква, че ако "Китай въведе т. нар. "ротационно разполагане" на тези подводници, подобно на това на САЩ (три подводници на позиция за бойна стрелба, една в базата, една на път и една за ремонт и преустройство), тогава азиатската държава ще има възможност да държи по всяко време в Тихия океан две от тези подводници, способни да обстрелват както Азия, така и Европа, и Северна Америка. Само от две подводници могат да бъдат поразени с ядрено оръжие 192 различни обекта!
Очевидно съчетанието на най-модерна самолетна военна техника от пето поколение, способна да пренася ядрени бомби, както и наличието на съвременни атомни подводници, снабдени с ракети с касетъчни атомни заряди, на теория представлява голямо изкушение за китайските стратези - на фона на недотам силната отбранителна система на САЩ, разположена в района на Гуам и по западното тихоокеанско крайбрежие. Известно е, че десетилетия наред американската отбранителна концепция бе свързана предимно с укрепването на източното крайбрежие на САЩ (срещу възможна военна атака от СССР).

Код "Счупена бариера"

Досега китайските власти упорито повтарят, че вниманието им е насочено основно към вътрешните проблеми на огромната им страна, до изграждане на богата и силна икономика, на всеобща хармония, мир и разбирателство. Тези декларации са чудесни, но на техния фон малко странно изглеждат новия китайски самолет - стелт "Джей-20", първият самолетоносач, който предстои да бъде завършен догодина и ядрените подводници "Тип 094" готови да кръстосват световния океан. Това са оръжия, които далеч нямат само защитна функция...
И така: да си представим, че в един бъдещ момент в китайския генерален щаб се въведе код "Счупена бариера" - т. е. удар срещу Гуам. Задачата е твърде сложна - първо трябва да се преодолее и неутрализира супермодерният комуникационен център "Следя и подслушвам", разположен на Гуам, след това да се разруши голямата авиобаза "Ендрюс", където вероятно има самолети с ядрени бомби на борда и ракети "земя-въздух", най-после (и най-трудно) да се ликвидират четирите мощни ядрени подводници на САЩ, базирани някъде наблизо до Гуам. Задача с много неизвестни, но все пак изпълнима в някакви параметри, ако се прибегне до добре насочени ядрени удари - от самолети и подводници.
В подобен мрачен сценарий има едно голямо "но". Става дума за американските бази в Япония (над 120 на брой), разположени главно на остров Окинава. Тук са базирани около 50 000 войници от най-различни военни формации: морски пехотинци, артилеристи, ракетчици, моряци. Тук е базата на един от асовете на американския Тихоокеански флот - самолетоносачът "Айзенхауер", придружаван от флотилия от около 50 кораба и подводници от най-различен вид.
Ако Гуам е тихоокеанският "щит" на Съединените щати, то мрежата от бази и военноморската формация са "мечът", насочен срещу сърцето на Азия (разбирай срещу Китай). И за този "меч" има само едно най-добро противодействие - самурайският дух на Япония. Неведнаж съм писал, че Япония е приятел на САЩ толкова, колкото окупираната от руски войски ГДР беше приятел на СССР. Ето и няколко от по-важните факти: обществена тайна е негативното настроение на населението на остров Окинава към хилядите американски войници и техните бази; споменът (и гневът) за ядрения апокалипсис над Хирошима и Нагазаки е все така жив и болезнен; и накрая - военнополитическият ярем върху шията на Токио, поставен от победителите над нацизма (разбирай в случая Америка). Само до преди две години Япония дори нямаше право на министерство на отбраната!
Няма да забравя думите на един японски бизнесмен на вечеря в луксозен ресторант, (думи, произнесени преди тридесет години!): "Въпреки че не ни разрешават да имаме нормална армия, тайно складираме части, сглобяеми като играчките "Лего", с които за 48 часа може да превърнем нашите петстотинхилядни петролни танкери в самолетоносачи!". Истина ли бе това или пиянско самохвалство? Не знам. Но ако има и частица истина, изниква логичният въпрос - срещу кого ще бъдат насочени тези самолетоносачи?
Известна истина е, че преди тридесет години, когато 70-годишният лидер на Китай Дън Сяопин изрече гениалната мисъл "достатъчно велики сме за социализъм в политиката и капитализъм в икономиката", именно Япония бе първата западна държава, която "наля" милиарди и милиарди йени в рахитичната икономика на Пекин. Именно Япония беше акушерката при стремителното възраждане и въздигане на нов Китай.
Днес, три десетилетия по-късно, страната на изгряващото слънце се намира в продължителна рецесия, към която се добави огромната тежест на природните бедствия. Сега е моментът икономическа сила номер 2 в света - Китай, да протегне ръка към своите японски събратя - по раса и по територия. А на каква цена и при какви условия?
Дали "драконът" от Китай няма да се съюзи със "самурая" от Япония? С каква цел? Отговорът е близо до ума - доминиране в целия азиатски регион. А именно такова доминиране минава през код "Счупена бариера"...