Д-р Валери Гелев: За сърцето трябва да се работи със сърце

Д-р Валери Гелев е специалист кардиолог, извършва всички диагностични, инвазивни и терапевтични процедури за навременно диагностициране и съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания. Завършил е медицина в МУ-София през 1990 г. Има две придобити специалности: вътрешни болести и кардиология, както и лиценз за инвазивен кардиолог. Професионалният му опит е близо 30 години, натрупан в Националната кардиологична болница и "Пирогов", където до 2013 г. оглавява Отделението по инвазивна кардиология. Автор е на редица публикации в български и международни издания, съавтор е на два учебника. Има многобройни участия в международни и национални форуми. Член е на Българското кардиологично дружество, Българското дружество по интервенционална кардиология, асоцииран член на Европейския клуб за хронични оклузии. Д-р Гелев е председател на Дружеството по интервенционална кардиология до октомври 2019 г.

"При инфаркт от началото на симптоматиката до шестия час имаме най-голям шанс да спасим сърцето, след което нашата ефективност спада значително"

- Боли ли сърцето, докторе?

- По принцип сърцето боли и то сериозно и всеки дискомфорт в сърцето е сериозен симптом, който не трябва да се неглижира, защото може да е проява на остро състояние. А при много от тези остри състояния, особено при инфаркт, изключително важно е да се реагира навреме. Навременната намеса е важна, за да не загине мускулът на сърцето, а мускулът означава живот. Една от най-честите причини за смърт е сърдечната недостатъчност, инфарктът. Ако инфарктът не е третиран навреме, може да доведе до сърдечна недостатъчност и до значително увеличение на вероятността за смъртност при тези пациенти. В момента навсякъде в страната имаме възможност при инфаркт да лекуваме пациента така, както е необходимо - а именно да се дилатира засегнатият съд и да се възстанови кръвотокът, което намалява увреждането на миокарда (мускула на сърцето) и дава значително по-добра прогноза при болните. Чакане с часове, понякога и с дни от само себе си да премине болката, не е добра алтернатива, защото тогава губим време, през което миокардът загива безвъзвратно, и в този късен етап не можем да бъдем достатъчно полезни. От началото на симптоматиката до шестия час сме най-ефективни, тогава можем най-добре да помогнем и най-ефективно да спасим сърцето, след което нашата ефективност спада значително.

- Има ли такова нещо като "разбито" сърце, както се твърди в любовните романи и филми...

- Този термин не го използваме в кардиологията професионално. Сърцето може да бъде разбито емоционално. Болно сърце или сърце със сърдечна недостатъчност създава ред проблеми на приносителя. Сърдечната недостатъчност може да има най-различни генези. Основната е исхемичната болест на сърцето, но така или иначе тя е сериозен проблем, с който не можем да се справим еднозначно, т.е. това е заболяване, което за съжаление прогресира. Това, което се опитваме да постигнем, е да забавим хода му, но не можем генерално да се справим с проблема.

- Какво не знае българинът за сърцето или го подценява?

- Грижите за сърцето трябва да започнат преди да ни заболи, не трябва да чакаме да получим симптомите, които вече са израз на сериозно увреждане. Тези грижи се изразяват в промяна в начина на живот и като цяло във водене на начин на живот, с който се щади здравето на сърцето. Важни са хранителният режим, физическата активност, контролът на рисковите фактори, лекуването и контролирането на артериалното налягане и диабета. Особено внимание трябва да се обръща на високия холестерол или дислипидемиите, които трябва да се третират навреме и да се контролират постоянно. Много важно е и избягването на вредни навици като тютюнопушенето.

- А профилактиката като грижа на Здравното министерство и на държавата съответно? 

- Профилактиката сама по себе си има различни форми, но в крайна сметка всички ние трябва да започнем сами да се грижим за сърцето си, бидейки наясно с всички последици, ако не го правим. Въпросът е дали знаем как да полагаме грижи за сърцето си, правим ли го и дали настояваме нашите близки също да го правят. Добре е профилактиката да бъде държавна политика с различни измерения, но така или иначе всяко действие в тази посока трябва да започне от нас самите. И на първо място трябва да бъдем информирани - медиите тук може да са много полезни и на нас, и на пациентите, за да запознаем хората със здравословния за сърцето начин на живот и с рисковете. Този стил и начин на живот трябва да се превърне в нещо общоприето, а не нещо ексцентрично и различно, т.е. да стане норма.

- Задавам ви този въпрос, защото сме водещи все още по сърдечни заболявания.

- За съжаление сме водещи, да. Все още не можем да пречупим този темп на растеж, на заболеваемост и смъртност, особено при млади мъже. В развитите страни като че ли има задържане и пречупване на сърдечносъдовата смъртност, към което трябва да се стремим и ние.

- И затова е много важно въвеждането на новости, като уникалната за страната вътресъдова процедура на двама високорискови пациенти, която наскоро извършихте с екипа си в болница Токуда. Модерен метод за разбиване на калциевите натрупвания в съдовете посредством звукова вълна. Ще имат ли достъп пациентите до тази нова процедура? Ще я поеме ли НЗОК евентуално?

- Това са въпроси, за които засега нямаме ясен отговор. Процедурата сама по себе си е доста иновативна и ни помага много, защото калцият в коронарните съдове специално, а и навсякъде по съдовете, е част от развитието на атеросклерозата и понякога натрупването на много калций се явява сериозен проблем във връзка с третирането на тези болни. Калцият пречи стентовете, и въобще самите процедури, да завършат с оптимален резултат, което от своя страна е свързано с неблагоприятен изход. Един от проблемите е, че той създава възможност за по-висока честота на остри усложнения в поставения стент като тромбоза, непосредствено след процедурата, както и за по-неблагоприятни късни резултати. Доказано е, че натрупаният калций често е свързан с по-неблагоприятен изход за пациентите. Ние имаме различни начини да се справим с този проблем, като използването на балони с високо налягане, които да дилатират тези калциеви плаки и да ги разкъсат, за да може да се отвори добре съдът. Устройства, които премахват калция, като го изпиват, грубо казано. Всъщност тази нова методика се явява като допълнение към целия арсенал, който имаме за справяне с калция в съдовете на сърцето.

- И ако може да го кажем с по-обикновени думи - това създава комфорт на болния, удължава живота му?

- Тази процедура създава условия да постигнем оптимален резултат, а оптималният резултат е свързан с по-добрата прогноза и с по-добрите далечни резултати при болните. Двамата пациенти, които преминаха процедурата и се възстановяват, са одобрени за безкръвна смяна на аортна клапа (TAVI), но при тях са установени стеснения на артериите на сърцето, които налагат да се третират съдовете, преди да се постави стент. Пациентите са високорискови с по няколко засегнати съда и придружаващи заболявания. Този метод се прилага от началото на годината в Европа и САЩ и е обещаваща алтернатива.   

- А ние имаме ли съответната апаратура и съвременни средства за лечение на сърдечносъдовите заболявания при това ограничено финансиране? Макар че инвазивната кардиология май е по-глезеното дете в тази област...

- Не бих казал, че е глезеното дете. Просто инвазивната кардиология е скъпа специалност, но това я прави и изключително ефективна. Има създадена добра мрежа от катетеризационни центрове, благодарение на която над 90%, бих казал 95% от инфарктите се лекуват по начин, който е доказано най-добър в света. Резултатът е, че значително се намали смъртността от инфаркти, което е голямо постижение. Освен това навременното и адекватно лекуване на болните доведе до намаляване на сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт и инвалидизирането на тези пациенти. Истинският ефект все още не може да бъде определен, но със сигурност сме намалили значително броя на инвалидизираните, които не могат да се върнат към нормален начин на живот. Безспорен факт е, че ако ресурсно бъдем осигурени повече, ще дадем по-добри възможности за по-оптимално лечение на болните.

- Има ли страх у пациентите от тези инвазивни намеси?

- По принцип има страх и страхът е съвсем естествен от предстояща процедура, но се засилва излишно, понякога и от леко истеричната среда, която се създава около инвазивната кардиология. Това, откровено казано, не е добре. 

Когато в Европа и в България започна инициативата "Stent for Life", а именно "Стент за живот" - въвеждане и създаване на организация и мрежа от катетеризационни лаборатории, която да посреща болните с остър миокарден инфаркт, за които доказано стентът е най-доброто лечение - необходима беше и информационна кампания, която да е адресирана както за лекарите, така и за пациентите. Това е европейска инициатива и ние бяхме една от страните, които се присъединиха към нея. В повечето държави медиите се обединиха в популяризирането й - известни артисти безплатно създаваха клипове, за да се информира обществеността за значението на болката и останалата симптоматика и важността на навременната реакция. Бяха отправени много атрактивни послания, които да достигнат до по-широк кръг пациенти. При нас тогава някои вестници излязоха със заглавията: "Ако лекарят ви каже, че имате инфаркт, не му вярвайте." 

Нещо подобно се случи сега с шума около Пазарджик и "колегата" с хилядите левове печалба. Напоследък с колегите забелязваме, че болни отказват високоефективно и животоспасяващо лечение под въздействие на такива медийни публикации. Смятам, че когато наистина има нещо, което е нередно, то трябва да бъде доказано и показано ясно и безапелационно. За жалост сега с този шум се опорочава, компрометира се една методика, която всъщност е доказано полезна за здравето на хората и спасява животи.

- А вие знаете ли кое е най-важното за сърцето? 

- За сърцето трябва да се работи от сърце, това е най-важното. Това е, което съм научил аз.

- Вие сте човек, който не обича много да шуми около себе си...

- Въпрос на усещане. Не смятам, че има за какво да се шуми. Просто с колегите ми си вършим работата, както трябва. А иначе факт е, че не ми е в стила да съм шумен.

- А проблемът с клиничните пътеки? Забравихме го.

- Аз не съм.

- Ограниченията, наложени от тези пътеки и от изискването за остойностяване, как рикошират във вашата област?

- Това са неща, които генерално трябва да се разрешат. Не е естествено да искаме нещо, което е невъзможно, но със сигурност има много неща, които могат да се направят в две посоки. Първо, когато е възможно - да се увеличи ресурсът в здравеопазването - не говоря само за кардиологията. И втората посока е да се оптимизира използването на този ресурс, което наистина мисля, че е задължение на здравното министерство и на здравната каса. Сигурен съм, че всички съсловни организации, включително и нашата, биха застанали зад едни разумни решения. Но така или иначе много често въпросът се адресира към нас, без ние да сме виновни. Защо има толкова много катетеризационни кабинети, например? Нито ние разрешаваме откриването на нови звена, нито ние сключване договорите им с НЗОК. Има институции, които трябва да се погрижат и да преценят необходимостта и целесъобразността им. Все пак, както вече отбелязах, макар и на цената на известен по-голям брой катетеризационни звена ние постигнахме нещо, което е наистина важно - болните с остър коронарен синдром да имат навременен достъп до модерно лечение.

- Значи сте оптимист, че болката отляво занапред ще преминава по-скоро?

- Да, надявам се. С общи усилия.