Д-р Станимир Хасърджиев за агресивната измама хомеопатия

Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 г. в Сливен. Завършва Природо-математическа гимназия и Медицинския университет в София. Председател е на Националната пациентска организация. През 2005 г. инициира учредяването на Националното сдружение за борба с хепатита "Хепасист". От април 2011 до декември 2013 г. е изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), а до март 2015 г. е в Управителния й съвет. През 2013 г. е избран за член на Управителния съвет на Европейския пациентски форум (EPF). През декември 2014 г. сформира партньорство на европейско ниво за достъп до качествено здравеопазване - Европейско партньорство по здравеопазване (Patient Access Partnership) и е негов генерален секретар.

"Хората не са виновни, че някой толкова хитро и агресивно ги подвежда да си дават парите за хомеопатия"

- Д-р Хасърджиев, водещи организация в САЩ, Австралия, Русия обявиха хомеопатията за лъженаука, а преди дни 65 академици и член-кореспонденти на БАН призоваха ректорите на медицинските университети да премахнат обучението по хомеопатия. Вашата пациентска организация ги подкрепи. Защо?
- В съвременната наука има основен принцип, на който тя се гради, и това е, че науката се основава на доказателства. Независимо дали става въпрос за медицина, за астрономия, за всяка друга област на науката. В медицината доказателствата се събират по различен начин, при които даден метод или лекарство се доказва дали действа или не, какви странични ефекти предизвиква и какви са дозите, при които то трябва да се прилага при деца, при възрастни, при хора с различни заболявания. Всичко това не е случайно. В медицината, за да дойде едно лекарство и да сме сигурни, че то първо, е безвредно, т.е. не може да увреди здравето, и второ, е ефективно, има стройно и ясно изградена система, чрез която това се доказва. Това са т.нар. клинични проучвания. Най-просто казано, когато тези лекарства достигнат до фаза на приложение при хора, една група хора се лекуват с това лекарство при едни и същи условия, а друга група се лекуват с плацебо или лекарство, в което не съществува нищо друго. Обикновено нито лекарят, главният изследовател, който провежда проучването, нито някой друг от екипа знае кой човек какво лекарство приема. Това се нарича "двойно сляпо рандомизирано проучване", за да се гарантира, че няма да има абсолютно никакви субективни фактори при обработването на резултата. Накрая, след определения период от време, в който се проследяват тези хора, се вижда какъв е резултатът при групата, която е взимала лекарството и какъв е и при групата, която е взимала плацебо. И когато има ясно отчетливи статистически разлики, които показват, че при едната група например броят излекувани е 50%, а в другата група излекуваните са 10%, е ясно, че лекарството работи. Това е най-простият принцип.
- При хомеопатията как се доказва това?
- За съжаление, не е по този начин. Хомеопатичните продукти възникват и се базират на теория, която отдавна е отхвърлена и нейният създател преди повече от век конструира тази т.нар. псевдонаука.
- Мисля, че ставаше въпрос за две школи...
- Колкото и школи да са, при тях се предполага, че много малки дози от отровата, която би те убила иначе, биха могли да те излекуват, като стимулират естествените ти защитни сили.
- Как можем да сме сигурни, че в дадена опаковка има наистина малки дози от т.нар. отрова или пък няма нищо?
- Като се направят съответните изследвания в лаборатории - така, както се правят изследвания в лабораториите за всяко едно от другите лекарства на легалния аптечен пазар. Едно от оправданията на т.нар. хомеопати и производители на хомеопатични продукти за това, че в техните продукти не се открива абсолютно нищо, освен захар или други помощни вещества, но фактът е, че всъщност дозата е в толкова голямо разреждане, че апаратурата не може да ги хване. Това е единият проблем - че в хомеопатичните продукти много често на практика няма нищо. Вторият принцип обаче, на който тази "наука" вярва - в случая аз наистина го сравнявам повече с вярване, - е, че би могла да лекува, защото водата имала памет. По тази логика, ако пием морска вода, ние с нея можем да се излекуваме от всичко.
Научните среди твърдят, че това е псевдонаука, защото тя не се базира на каквито и да било научно доказани факти и теории. Но извън смешната страна на въпроса истината е, че нито един от тези препарати не минава през т.нар. утвърдени методи за провеждане на клинични проучвания при лечението на дадено заболяване. Всъщност, това е ключовият момент. Аз досега не съм видял нито едно сравнително проучване, при което две групи пациенти с едно и също заболяване, с абсолютно еднакви условия, параметри, пол, възраст и т.н., от които едните да бъдат подложени на лечение с узаконен и утвърден препарат от медицината, а другите - с хомеопатия. Как тогава се твърди, че хомеопатичният препарат върши същата работа или дори по-добра. Ако направим подобно изследване, ще стане ясно, че всъщност ефектът на хомеопатичните продукти - за това вече има достатъчно много доказателства, е близък до плацебоефекта.
- Какъв е ефектът върху пациента? Може ли да бъде увредено здравето му?
- Вреда пряко от приложението на хомеопатичните средства няма, защото всъщност в тях няма нищо. Вредата настъпва от загубата на ценно време, особено когато човек е болен от тежко заболяване. То продължава да се развива, без да се лекува адекватно, и в най-добрия случай завършва със самоизлекуване, защото има и такива случаи. Навремето нашите баби, като са нямали лекарства, боледували са от същите болести, каквито и ние, част от тях са умирали, част от тях са оживявали и са преживявали болестта. Това е въпрос на късмет, на имунитет. Загубих скъп приятел, който бе едва на 35 г., интелигентен, успешен мъж, със страхотна кариера, който разбра, че има рак на дебелото черво, но категорично отказа да се бори с помощта на медицината, тъй като сметна, че това било химия, било едва ли не световна конспирация. Тръгна да търси хомеопати, знахари, включително и в Германия. Намери в Германия и там се лекуваше при някакви такива хора. Отиде си от нашия свят в зверски мъки, при положение, че още към онзи момент ракът на дебелото черво беше едно напълно лечимо заболяване.
- Смятате ли, че учените от БАН с подкрепата и на вашата пациентска организация може да помогне, да въздейства на властимащите да предприемат законодателни мерки за ограничаване на действието на хомеопатията в България? И по света въобще има ли такъв прецедент?
- По света има вече сериозен отпор от страна на научната общност, на медицинската общност спрямо тези методи. Защото, ако досега те се смятаха за безвредни и се приравняваха към това да пием светена вода и да палим свещи в църквата, сега вече е ясно, че при някои тежки заболявания те са по-скоро опасни за пациента и доближават неговата кончина. В много държави от развитите, например в САЩ, се предприеха и законови инициативи, чрез които се информира обществото. Има и законово изискване на всяка опаковка ясно, така както и при цигарите, да бъде записано, че това е продукт с недоказан и непроучен ефект.
- Трябва ли да правим разграничение между хомеопатията и хранителните добавки?
- Огромна разлика има. Хранителните добавки и билколечението на практика са основата на съвременната медицина. Навремето, когато не е имало все още развита медицина, по чисто емпиричен начин са установени лечебните свойства на билките. Но днес вече се знае на какво се дължат техните лечебни свойства, знае се кои вещества точно в билката Х се извличат при запарката, знае се кога да се пият. Те несъмнено имат своя благоприятен ефект и този ефект никой не отрича. Но това е ефект, който се доказва. Има и много билкови препарати, които са преминали  много и различни клинични проучвания. Докато това не важи за хомеопатията.
- Но има и много лекари, които се занимават с хомеопатия.
- Хомеопатията и медицината, която е базирана на принципа на доказателствата, категорично си противоречат. Те биха могли да вървят ръка за ръка, в случай обаче, че хомеопатията бъде подложена на съответните изискуеми изследвания и мине по този път, по който трябва. Във Франция например има цели институти, в които всеки, който твърди, че е създал вода, еликсир, който цери рак, грип, бездетие, безплодие и т.н., може да отиде и да се направят изследванията по правилата на науката. За да се докаже това така ли е или е случайност, дали е безвреден този препарат, дали би могъл да бъде подпомагащ дейността. Но задължително трябва да има научно доказателство за неговото действие. Но не може всеки, който вкъщи разрежда вода, да твърди, че тя лекува. Ето това е опасното нещо. Не е опасно, че хората приемат хомеопатични продукти - те имат право и хомеопатични продукти да приемат, и алкохол да пият, и цигари да пушат. Хората имат право да правят каквото искат с тези си права, но тези права трябва да бъдат информирани права. Не можем да допускаме и смятам, че закъсняха и световната, и българската медицинската общност да обяснят на хората, че когато за един продукт няма доказателства, те трябва да знаят това и сами да поемат риска дали да се лекуват. Ако въобще можем да наречем лечение това нещо, което няма доказан ефект.
- НПО ще предприеме ли някакви действия като неправителствена пациентска организация?
- На този етап НПО се включи в една инициатива, която започна от БАН. Голям брой български учени, академици са написали писмо, което е адресирано преди всичко към медицинските университети в България. Защото се оказва, че тези хомеопатични течения, сдружения и т.н. в опита да изглеждат по-медицински са започнали да провеждат обучения на територията на медицинските университети. Един невеж, неук човек, чувайки, че в медицинския университет има курсове по хомеопатия, веднага решава, че това е нещо, което е "доказано", "медицински обосновано", там ще има лектори, професори, диплома и т.н. Така че първата стъпка, която БАН е предприела, е да помоли и да сезира медицинските университети, все пак те от векове са меката на правене на медицина, основана на доказателства, поне на този етап да не допускат хомеопатия. Но очевидно тепърва ще имаме много сериозна и трудна работа и със законодателните органи, и с обществото ни, защото хората не са виновни, че някой толкова умело, ловко, агресивно и хитро ги подвежда да си дават парите - много пари, за неща, които не само не им помагат, а в много случаи за съжаление са и вредни.
Пак ще кажа - не съм против хомеопатията, против съм недоказаните методи на действие и съм против това, когато някой отказва да каже как точно е доказал и какъв е механизмът на въздействие на неговия продукт. Медицината винаги това търси - как, защо и докъде. Когато се прилага нещо, как ще подейства на човешкия организъм и какво да направим, ако то не подейства, или пък се прояви страничен ефект. Иначе нямаше да има нужда от всички тези клинични изпитвания. Цели регулаторни органи по света, огромни екипи учени следят всичко това. А истината е, че когато хората не са достатъчно информирани, по-лесно се поддават на подобен тип манипулации. И неслучайно България е може би сред водещите в Европа по доверие към врачки, знахарки, хомеопати и всякакви други такива неща.