19 Март 2024вторник06:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Д-р Мими Виткова: НОЩ е в мълчаливо съгласие за еднолични решения, които са вредни

автор:Дума

visibility 1367

Интервю на агенция „Фокус“, Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването

Водещ:  Защо броят на заразените с коронавирус у нас достига пикови стойности между 160-170-180-190 души за денонощие, докато в съседна Гърция стойностите варират от 20 до 40? На какъв феномен сме свидетели? С какво да си обясним, че в съседна Гърция заразените са малко, в България те са в пъти повече?

Мими Виткова: Съседна Гърция още от началото на епидемията предприе доста сериозни мерки. Не бива да забравяме, че традиционните за Гърция великденски празници бяха празнувани доста по-рестриктивно, отколкото у нас, всъщност те избегнаха и тогавашния, макар и в сравнение със сега доста лек пик на заболеваемостта от коронавирус за разлика от нас. Но това, което наблюдаваме у нас не е необичайно на фона на начина, по който от едната крайност на мерките ние преминахме много бързо в другата крайност – на тяхното разкрепостяване от раз. Виждаме, че в други европейски страни, пък и не само в тях, се наблюдава тенденция на завишаване на заболеваемостта. Ние решихме, че мачовете и всички колективни сбирки са въпрос само на лично съзнание, и допуснахме да работят и нощните заведения и всичко останало. Така че в момента берем плодовете на този начин, по който се реши излизането от кризата. Похвалихме се пред себе си, защото останалият свят мисля, че не ни чу, колко добре се справихме с този вирус. Видно нито науката показваше, че ще се справим така лесно, нито това, което се случваше в останалия свят, но ние решихме, че сме се справили много бързо. Затова допуснахме и мачове по 12 хиляди души, и всякакви други колективни тържества. И виждате, само от един абитуриентски бал от присъставащите 60%, които са контактували със заразен, също получиха като подарък заболяване от този вирус. Така че няма нищо необичайно. Въпросът е, докъде ще стигнем. Чуваме, че прагът от 200 заразени на ден щял да доведе до размисъл. И в същото време аз лично все пак не знам, кой определя мерките, които трябва да се вземат в тази ситуация.

Водещ: Защо? Какво куца на мерките дотук?

Мими Виткова: Това, което куца на мерките дотук след рестрикцията, която макар в определени моменти да изглеждаше прекомерно и необоснована, тя все пак позволи да забавим разпространението на епидемията, да не влезем в тази спирала на висока заболеваемост, и съответно невъзможност на здравната система да се справи със ситуацията. Но начинът, по който излязохме, защото ние вече излязохме от мерките, беше доста рязък, доста краен, затова ситуацията е такава. Така че за мен грешките са по-скоро не толкова неправомерните действия на свръхрестрикции, колкото в абсолютното разкрепостяване и безконтролно движение във всякакви такива многочислени формати. Мислихме си, че като разкрепостим страната, и към този момент сме с ниска заболеваемост, това ще допринесе за спасяване на курортния сезон. Както виждаме, това не се случва, защото това рязко отскачане на заболеваемостта виждате, че анулира маса полети, които бяха планирани. Така че съседна Гърция е добър пример, особено и ако в момента тя стриктно продължава да наблюдава този голям поток от курортисти към нея, това означава, че тя ще справи по-добре, отколкото ние. Но те не допуснаха такива масови мероприятия както при нас, най-вече мачовете.

Водещ: Мачовете ли са в основата на това, че държавата не успя да постави вируса под контрол?

Мими Виткова: Аз мисля, че мачовете са един от масовите формати, които влияят доста негативно върху ситуацията. И не е само това, допуснати бяха възможности за доста такива други битови сбирки. Ние виждаме долу в Шуменския регион, и в други региони сватбени тържества, религиозни обреди и всичко останало, как доведе също до епидемични огнища. И не само това, и нашата самодисциплина и самоорганизация. Виждаме и огнища и в редица предприятия, което говори, че явно мерките и там, където има струпване на хора, не са достатъчни. Пък и това, което наблюдаваме по улицата, включително и в затворени помещения и офиси – масово не се носят маски, тъй като имаше и доста противоречиви изявления в това направление, включително на медицински специалисти. Даже виждате, че нихилистичната теза: „Няма такъв вирус, няма такова нещо, някой ни го внушава, няма такова нещо“ битува у нас, поради което самодисциплината ни е на доста ниско ниво. Виждаме редица страни, в които никой не коментира трябва или не трябва да се носи маска на обществени места. У нас тези коментари са всекидневие и неспазването на тези мерки, макар и елементарни са също всекидневие. Ще видим в един асансьор двама души с маска, трима души без маска, което съвсем говори, че и нашата самодисциплина я няма никаква. А в същото време идва и изявлението на премиера: „Няма да въвеждаме никакви ограничения“ – докога? Аз затова поставих и въпроса: всъщност как се взимат решенията. Медицинските ли са показанията и индикациите за въвеждане на едно или друго ограничение, и ли е еднолично решение. Защото в момента в публичното пространство не звучат сериозни медицински аргументи за едно или друго действие.

Водещ: Става ясно, че няма направени анализи досега зад тези решения. Това е публична информация, която вече бе изнесена.

Мими Виткова: Не виждаме никакви анализи. Всъщност, и когато се въвеждаха мерките, не винаги бяха достатъчно аргументирани, а пък когато излязохме от мерките, всъщност аргументите бяха също никакви. Вярно е, че тези строги ограничения повлияха не само у нас, но навсякъде сериозно върху икономическата ситуация, но въпросът е: кое е на първо място – човешкия живот или икономиката? Даже като че ли вече въобще не се впечатляваме от това, колко души са починали на ден. Като че ли не обръщаме внимание, че умират не само хора, които имат придружаващи заболявания, а и млади хора, които нямат никакви предшестващи заболявания. И внушението, че тази епидемия засяга преди всичко само възрастните и тези, които имат заболявания, виждаме, че не е вярно. Тя засяга всички: и младите, и по някой път младите боледуват доста, доста тежко. Това е не само у нас, това е навсякъде по целия свят. Така че разнопосочните послания през това време също изиграха своята негативна роля за цялото развитие на епидемията.

Водещ: Разнопосочните и в известна степен объркани послания, идващи и от властта, са в основата много хора да не вярват, че заплахата от коронавируса е реална.

Мими Виткова: Видно е от начина, по който беше поднесена цялата ситуация, то доведе до това разколебаване на хората, тъй като самите решения от едната крайност към другата довеждат наистина до тяхното обезценяване като мерки. Не може довчера, когато си имал 20-30 души на ден, да си въвел строги мерки, и обратното, когато имаш 150-160 души на ден, да казваш, че няма да въвеждаш никакви ограничения. Трябва да бъдат мотивирани – и едното, и другото действие трябва да бъдат мотивирани. Ако тази тенденция продължи, аз не знам дали и медицинските власти, и политиците си дават сметка, че ако това продължи без ясна позиция, можем да влезем в един предел, след който каквито и мерки да се предприемат, резултатите ще бъдат подобни на това, което гледахме в Италия, което гледахме в Испания. Надявам се, че никой не иска да стигнем дотам. И с това няма по никакъв начин да помогнем на икономиката на страната.

Водещ: Д-р Виткова, бяха въведени строги мерки при относително малък брой на заразени, а се обясняваше, че е заради здравната система – да не я счупим. Сега обаче когато тенденцията е този брой на заразени да ескалира нагоре, готова ли здравната система да го понесе? И успя тя да поеме дъх за това време, за което бяха въведени строгите мерки?

Мими Виткова: Аз затова казвам, че редица мерки не бяха сериозно аргументирани нито преди, нито сега. Защото този пример, който вие давате, налага също отговор. На този въпрос няма отговор. За здравната система когато бяха заразени по 30 души на ден, обяснението ще бъде: „Тя не беше подготвена тогава, защото нямахме маски, нямахме защитни облекла и всичко останало“. Въпросът е сега, ако предположим, че имаме и маски, и защитни облекла, и когато виждаме, че вече заразените в здравната система са над 400, когато виждаме, че този нарастващ брой може да стане критичен, не си ли задаваме въпроса, как ще издържи здравната система. Тоест, излиза, че броят на заразените, с които в началото се обясняваха строгите мерки, за да не претоварим здравната система, защото сега техният брой нараства непрекъснато и ние не мислим какво се случва със здравната система. Затова за мен нещата по отношение на здравеопазването, и това, което сега ни обясняват, че всъщност „Дайте да оборудваме болниците, дайте да подготвим болниците“ – какво да ги подготвим? Пак в прословутата видинска болница, която я соча всеки път, има двама анестезиолози. Как ще се справи тя, когато там също имаше огнище, което може да пламне отново при това нарастване на заболеваемостта. Двама анестезиолози – как тези хора ще обслужват, макар и двама, пациенти в реанимационното отделение. Те не трябва да излизат от тази болница. И това не е само там. Колко болници виждаме, вие медиите изнесохте ситуацията в Спешното отделение в Русе, ами в Ямбол, ами в Пазарджик, ами цялата система не е в кондиция, която може да издържи много голямо натоваряне. И това привидно спокойствие, „Като са 150-180 души дайте да дочакаме 200“, и когато станат 200 и надминат 200, възможно е вече епидемиологичната спирала да е толкова навита, че връщането назад да е много трудно, и даже невъзможно.

Водещ: Д-р Виткова, какви грешки допусна Националният оперативен щаб?

Мими Виткова: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, макар че той се нуждае от отговор. В Националния оперативен щаб първо не трябваше да има това разделение между Национален оперативен щаб и медицински някакъв експертен съвет – и в едната структура, и в другата имаше доста качествени специалисти. Тяхната компетентност и усилия трябваше да бъдат обединени, защото излъчването на разнопосочни послания не трябваше да звучи в този момент. Оттук насетне вече въпросът беше мнението на Националния оперативен щаб до каква степен кореспондираше с политическите решения. Като в началото имаше елемент на съгласие на това, че политиците възприемат мнението на щаба, при който до известна степен можем да оправдаем някои свръхмерки с непознаването на ситуацията, с непознаването на вируса, с твърде тревожните сигнали, които идваха от другите страни, и да не бъдем толкова придирчиви, мисля, че към края на дейността на Националния оперативен щаб вече политиците вземаха решения, не съобразявайки се с мнението на експертите в Националния оперативен щаб. И си мисля, че това беше и една от причините щабът да излезе от своята публичност. А това, което наблюдаваме днес в еднолични решения, в императивни заклинания: „Няма да въвеждаме никакви ограничения“, това надхвърля всякакви мои представи за политическа логика, която няма как да бъде обвързана с професионалната.

Водещ: Питам се, защо професионалистите в щаба се оставиха над тях да тежи политическата логика? Тъй като подобно поведение обезценява професионализма им?

Мими Виткова: Въпрос на индивидуален избор. Въпросът е доста по-широк. Професионалистите, виждайки някои нецелесъобразни политически решения, ще съберат ли куража да обявят публично своето несъгласие с тях, тъй като до момента не виждаме такова нещо.

Водещ: Д-р Виткова, не мога да не ви задам този въпрос – въпросът за страха от коронакризата. Този страх реален ли е или бе превърнат в политически инструмент, което на практика го девалвира? Затова може би хората вече не вярват в сериозността на заразата.

Мими Виткова: Този страх е реален. Реален е дотам, докъдето науката се сблъска с непознат вирус. Виждате, че всички предположения и аналогии с други вирусни епидемии се оказаха неверни – нито топлото време ни спасява, нито вирусът се изтощава. Напротив, той заля целия свят. В нашия съзнателен живот ние не сме били свидетели на такава епидемична вълна. Лошото е, че вместо без паника, с разумни действия да се опитваме да се борим с този вирус, тази ситуация в редица случаи се използваше политически спекулативно, което доведе до недоверие в широката общественост, че наистина нещата са сериозни, и че всички трябва да бъдем много отговорни, ако искаме наистина битката с този вирус да бъде ефективна. Политическата спекулация изигра много лоша роля с отражението си върху общественото мнение и общественото поведение.

Водещ: Какво да очакваме през есента, когато освен коронавирус ще се появят грипните вируси, които ще се насложат върху него?

Мими Виткова: Без да претендирам за някаква дълбока експертност, логично е да допуснем, че наслагването на грипната епидемия върху неотшумяваща коронавирусна инфекция ще влоши нещата. До каква степен, ми е трудно да кажа, дано да не е катастрофална.

Водещ: Адекватен ли е министърът на здравеопазването? Министър Ананиев съумява ли да бъде на кормилото на една лодка, която се движи във води, пълни с алигатори, ако мога така образно да определя ситуацията?

Мими Виткова: Вижте, министър Ананиев е финансист. Не е задължително министърът да бъде лекар. Аз затова поставих въпроса: ще чуем ли професионална реакция на политическите решения и някакво несъгласие с тях, защото до момента не чуваме такава. Министърът на здравеопазването е част от Националния оперативен щаб, и мълчанието на целия щаб, който ни обяснява, че продължавал да работи, а как работи, когато ние не чуваме никакъв глас и никакво решение на Националния оперативен щаб, така че и министърът на здравеопазването е част от това мълчаливо съгласие за някои еднолични решения, които в този случай според мен са вредни, даже и за този, който си позволява да ги взема.

Водещ: Почина втори медик, втори лекар от Спешна медицинска помощ, почина при изключително съмнителни обстоятелства д-р Юлиан Стамов. Жалко е, че трябваше да си отиде човешки живот, за да „открием“, че коронавирусът поставя въпроси не само за професионалната етика, но и за голямата човещина у всеки един от нас.

Мими Виткова: Вижте, този случай, когато колегата отива абсолютно неподготвен на един адрес, където пациент, вярно е, че трудно се преценява по телефона ситуацията, е на един адрес, където пациентът е с няколко стенда на сърцето, където се оплаква от задух, фактът, че тази категория болни са най-уязвими, би трябвало да светне червената лампичка да отиде превантивно оборудван, че е възможно да се сблъска не със сърдечен проблем, а с друг проблем, както се оказва и в случая ситуацията. Така че това поставя въпроса за организацията на работа в звената на т.нар. „преден фронт“. Тя видно не е необходимото ниво, щом може да отиде с една обикновена маска и нищо друго. Оттук насетне обаче, след като колегата има симптоми, след като той вече е заразен, това, което изтече в медиите, постави доста етични въпроси към системата, към колегите. Не може един човек, който е загубил здравето си, а след това загуби и живота си, да помоли за линейка, за да бъде тестуван, тоест, той не се чувства в кондиция да направи това сам, и да му бъде отказано. Смятам, че това е прекрачване на една граница, което за мен е недопустимо.

Водещ: Остана ли нещо неизречено за коронавируса? Нещо, което не сме чули или не искаме да чуем?

Мими Виткова: Ние чухме много неща, въпросът е дали ги осъзнаваме достатъчно задълбочено и дали разбираме, че имаме проблем, който няма да се реши нито за 2, нито за 3 месеца. В решаването на този проблем науката все още не е стигнала до верните изводи как да се действа – нито има лекарство специфично, нито има ваксина. Виждаме, колко комерсиални надпревари се развихрят, кой ще изработи пръв ваксината, за да получи големият пай от нейното разпространение. И докато и науката, и решението на проблема не са все още казали своята последна дума, мисля че обществата и за политиците е изключително важно да подредим живота си така, че да направим минимални възможностите за пренасяне на тази инфекция. Да се лишим от някои неща, без които можем, да съхраним икономиката си дотолкова, доколкото можем, и да инвестираме в наука до такава степен, че да позволим максимално бързо да се стигне до верните решения. Няма да се справим за кратко време с този проблем. Това трябва да е ясно и на лекари, и на политици. Така че решенията им не трябва да бъдат емоционални, те трябва да бъдат много рационални и аргументирани, за да могат да поведат хората след себе си да спазват тези мерки, и да можем да излезем с минимални загуби от тази криза и като човешки живот, и разбира се, като икономически резултати.

Водещ: И ако сега бяхте министър на здравеопазването, какво щяхте да направите? Какви щяха да бъдат вашите стъпки?

Мими Виткова: Вижте, много е трудно да се отговори, когато си отстрани. Но това, което задължително щях да направя, е своята професионална логика да наложа на политиците, и когато това не се случва, да намеря начин да стоваря отговорността върху тези, които не желаят да чуят експертите.

 

Премахнете плоския данък

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 51

Финансовият министър се сравни с Иван Асен II

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 51

Лихварството не е престъпление

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 51

Нов лиценз за площадката на АЕЦ "Козлодуй" 2

автор:Дума

visibility 371

/ брой: 51

Моряците от "Руен" се прибират до 15 дни

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

Вучич алармира за сърбите в Косово

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 51

Лейбъристи избраха чернокож за лидер

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 51

Накратко

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 51

Едно към едно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 357

/ брой: 51

Програмирано лицемерие

visibility 354

/ брой: 51

Новият Наполеон

visibility 343

/ брой: 51

Мисията на патриарх Неофит трябва да продължи!

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ