28 Май 2020четвъртък12:19 ч.

Лидерката на Еврокомисията Урсула фон ден Лайен открито критикува страните-членки заради егоизъм и липса на солидарност на фона на заплахата от коронавируса

ГЛОБУС

COVID-19 удря европеизма

Вирусът е на път да зарази с противополжни знаци политики, тенденции и институции

/ брой: 61

visibility 1256

Любомир Кючуков
Директор на Института за икономика и международни отношения

Коронавирусът отбеляза фалита на европеизма (наред с комунизма и глобализма), заяви неотдавна френският журналист Рено Жирар в консервативния вестник "Фигаро". А италианският премиер Конте предупреди, че ЕС допуска трагични грешки в борбата срещу заразата и може да изгуби основанието за съществуването си. Освен за спасяването на хората, дали континентът се бори в момента за спасяването и на Европейския съюз?

Всички прогнози за това как ще изглежда Европа и светът след края на пандемията са твърде преждевременни - най-малкото докато не се очертаят параметрите за продължителността и дълбочината на кризата. Голяма част от тях вероятно ще се окажат и твърде неточни, дори наивни. Но някои от основните проблеми, с които Европа ще се сблъсква занапред, вече започват да придобиват по-ясни очертания - в един много по-различен свят с вероятно променени геополитически баланси, идеологически постановки и социално-икономически приоритети.

Заедно или поотделно? Това е първият въпрос,

който епидемията постави пред Европейския съюз. И който има пряко отношение към самия фундамент, върху който той е изграден. Отговорът съвсем не е толкова еднозначен, както би могло да изглежда на пръв поглед. Защото обективно в кризата присъстват и двата елемента. Като разпространение тя е глобална, което предполага обединение и координация на усилията на всички - и като синхронизиране на мерките и предаване на опита за нейното ограничаване, и като взаимно подпомагане с медицинско оборудване, лекарства и специалисти, и като разработка на ваксини, и като преодоляване на икономическите и социални последствия. От друга страна, самата борба с разпространението на болестта налага изолиране и затваряне - на държавите, градовете, семействата. И доколкото именно недопускането на безконтролното разпространение на заразата е основното в момента, то на този етап стремежът към изолация безспорно надделява над солидарността.

Противно на обичайните обвинения, че Брюксел е виновен за всички несполуки на ЕС, този път съвсем очевидно проблемите са резултат от подхода на страните-членки. Не случайно дори председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен си позволи в прав текст да отправи критика към националните правителства за егоизъм и отсъствие на солидарност. Резултатът към момента е неспособност да се формулират общоевропейски подходи, тежки спорове относно инструментариума и цената на кризата, разочарование и нарастващ евроскептицизъм под повърхността на обществените нагласи, особено в южните страни-членки на ЕС, които се чувстват до голяма степен изоставени. Неслучайно в една Италия се отбелязва, че страната е получила помощ със специалисти и медицинско оборудване от Китай, Русия, Куба, но не и от държави от ЕС. Изключение тук прави Германия, която прие за лечение болни от Франция и Швейцария и подпомага съседните страни с медицинска апаратура.

Здравето на икономиката или здравето на хората? Това е следващият въпрос, който се натрапва като следствие от публичните дебати. И тук отговорът не би следвало да подлежи на съмнение. На практика обаче се оказва, че нещата не стоят точно така. Разбира се, самото поставяне на въпроса като дилема не е съвсем правомерно, икономическата стабилност и  възстановяване на страните не може да се оставят за след кризата, но по време на самата криза трудно може да се приеме за нормално преакцентирането от спасяването на гражданите към спасяването на бизнеса. Изказването на американския президент Тръмп, че лекарството не следва да предизвиква по-тежки последици от самата болест и призивът за отваряне на страната и възстановяване на икономическата дейност почти веднага изведе САЩ начело на негативните класации по заразеност.

А първоначалната философия на британското правителство, че най-важно е обществото да придобие т.нар. "стаден имунитет" (да не се препятства естествения развой на заразата, като се организира защитата само на най-уязвимите групи от населението) извежда скоростта на протичане на епидемията като по-важен критерий от броя на жертвите и доведе като резултат до заразяването дори на британските премиер и министър на здравеопазването. Даже и в България, която е една от страните, взели бързи и радикални мерки, близо седмица в центъра на дебата

 

бе спасяването на Здравната каса 

а не спасяването на гражданите.

В крайна сметка подобен подход в редица страни изкристализира в разбирането, че трябва да се подпомагат хората чрез бизнеса (който да получава за целта съответното държавно финансиране), а не бизнесът да се гарантира чрез хората и за хората.

На обратния полюс се оказа Дания (а до голяма степен Германия и Франция), където държавата на практика замрази икономическата дейност в страната, като пое ангажимент да изплаща в продължение на три месеца 75% от заплатите на работниците в частния сектор при условие, че няма да има уволнения. Идеята е да не се прекъсва връзката работодател-работник, да не се губи квалифицирана работна ръка и да може производството да рестартира достатъчно бързо след преодоляване на кризата. Цената е изхарчването на 13% от брутния национален продукт само за едно тримесечие, но тези мерки бяха подкрепени единодушно от всички политически партии и обществото като цяло. А големият риск е проточването на епидемията за по-дълъг период.

На общоевропейско ниво картината отразява същата дилема. Европейските институции успяха да мобилизират определен финансов ресурс за подпомагане на отделните държави (за България - от порядъка на 1.3 милиарда евро общо от различните източници). Договорено бе и функционирането на т.нар. "зелени транспортни коридори", които да гарантират нормалното движение на стоки в рамките на Съюза - от ключово значение за съхраняване на икономическата активност в една високоинтегрирана икономическа среда, където веригите за доставка на суровини и компоненти за индустрията обхващат всички страни.

От друга страна обаче, извън средствата, договорени от Еврокомисията, държавите-членки

не успяват да се споразумеят за единен подход

при осигуряването на необходимия финансов ресурс за борбата с пандемията и стабилизиране на икономиката. Призивът на девет европейски страни, сред които Франция, Италия и Испания, за създаването на общ дългов инструмент, който да им позволи получаването на кредити на по-добри условия (гарантирани от всички страни-членки) не среща разбиране от Холандия и Германия, които продължават да се придържат към политиката на финансови рестрикции и не са склонни техните икономики да гарантират чужди заеми. Това очертава задълбочаването на поредното разделение вътре в ЕС - по линията север-юг във финансовата сфера наред с засиленото противостояние изток-запад през последните години по въпроса за върховенството на закона.

С други думи, като че ли към момента ЕС се оказва доста по-успешен в съхраняването и функционирането на общия пазар, отколкото в изработването на единни политики. Или според френския президент Макрон, в придържане към общи гъвкави правила, в рамките на които всяка държава трябва да се оправя сама. А това в по-общ план работи в полза на концепцията за необходимостта от крачка назад в евроинтерграцията и връщане към Европа на нациите, отстоявана от страни като Унгария и Полша.

Съдейки по всичко, коронавирусът ще има сериозно отражение върху процесите в европейските институции и пространства. При това може да се очаква, че в отделните сфери то ще бъде с противоположен знак. Твърде вероятно в рамките на Еврозоната интеграцията ще се задълбочи към укрепване на наднационалното начало чрез разработване на общи финансови политики, допълнителни механизми за контрол, синхронизиране на фискалните политики, дори и евентуалното създаване на отделни институции на Еврозоната в рамките на ЕС. Всичко това е свързано с обективната необходимост от гарантиране на нормалното функциониране на самата Еврозона, защото една криза на Еврозоната би поставила под въпрос и самата евроинтеграция. Същевременно това ще означава още една стъпка към разделение на страните-членки на ЕС на ядро (около Еврозоната) и периферия (формирана от всички останали, включително България, която сериозно забави подготовката си за присъединяване към общата европейска валута).

Коренно противоположна се очертава 

картината за Шенгенското пространство.

След бежанската и мигрантската криза сегашната епидемия е поредният удар по свободното движение на гражданите в рамките на ЕС. Новите драстични ограничения рискуват да превърнат временната отмяна на Шенгенските правила от редица страни отпреди няколко години в постоянна практика. Нещо повече, неспособността да се постигне договореност в рамките на ЕС за адаптиране към новите проблеми и предизвикателства, включително за промяна на Дъблинския регламент, стоварващ основните отговорности за защита на европейското пространство върху страните с външни граници на Съюза, поставя под заплаха самото съхраняване на Шенгенската система.

През втората половина на тази година, по време на немското председателство на Съвета на ЕС, бе планирано да се проведе конференция за бъдещето на ЕС. Тази конференция бе замислена не просто като едно събитие, а като институционализиран процес. Той трябваше да бъде стартиран със среща на върха в Германия, която да заложи основите на общ дебат с ангажиране на гражданите (нещо само по себе си достатъчно трудно осъществимо) и да приключи след две години, по време на френското председателство, с приемането на достатъчно конкретни решения за посоката на развитие на Съюза. Освен всичко друго тази конференция трябваше да подчертае и френско-немското лидерство и ангажимент за развитието на евроинтеграцията. Пандемията очевидно ще нанесе корекции върху тези планове. И допълнително ще усложни задачата за постигане на единство от един все по-разединен съюз. Но и ще направи необходимостта от подобен дебат още по-належаща.

Вирусът удари Европа. И изчакването на ехото скоро да заглъхне би било твърде илюзорно. Европейският съюз е изправен пред необходимостта от взимането на неотложни и тежки решения, които да очертаят бъдещото на Съюза. И преди всичко - да потвърдят наличието на такова.

Стефан Бурджев: БСП има план за Северозапада

автор:Дума

visibility 74

СОС гласува промени в бюджета на София

автор:Дума

visibility 107

„Нисан“ закрива най-големия си завод в Европа

автор:Дума

visibility 66

Забраняват ГМО в детските храни

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 99

18,5% от фирмите са съкратили хора през април

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 99

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 664

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 265

/ брой: 99

Българите от Болград и ленивата държава

автор:Мирослав Попов

visibility 256

/ брой: 99

Датата

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ