Чуждият език е първата бариера пред търсещия работа зад граница

Славка Радева e и.д. директор "Европейска мобилност" в Агенцията по заетостта. От 2008 г. е мениджър за България на европейската мрежа за заетост EURES и ръководи екипа от български EURES-съветници. Работи в Агенцията по заетостта от 2000 г. до 2007 г. като юрисконсулт, след което се заема с EURES. Година и половина е работила в Обществената служба по заетостта на Германия. По професия е юрист, завършила е СУ "Св. Климент Охридски".

"От началото на годината, когато се отвори британският пазар на труда за българи и румънци, имаме огромно търсене на наши работници в различни области"
"Навсякъде има безработица, но навсякъде има и незаети работни места"

- Госпожо Радева, с какво международната трудова борса в Бургас от 10 октомври е различна от досегашните?
- Европейският ден за достоен труд е инициатива на ЕК - всяка есен и пролет обществените служби по заетост в рамките на ЕС организират международни трудови борси и ние в България я организираме от 2006 г. насам. През последните 4 години акцентираме на туристическия бранш и затова се провеждат в Бургас и във Варна. Тази година сме разширили палитрата от работни места и даваме възможност не само на освободените от летния сезон професионалисти да намерят работа през зимата, но и на други специалисти да намерят професионална реализация - технически и инженерни кадри, IT специалисти, както и хора без квалификация, които искат да работят, макар и срещу по-ниско възнаграждение. Например от Чехия имаме агенция за временна заетост, която набира много активно работници за хранително-вкусовата промишленост. В същото време проучват интереса към работа през 2015 г. за работници за бране на ябълки и круши за хора, които нямат квалификация и познания по чужд език.
- Бях на няколко щанда по време на борсата и останах с впечатление, че за да се работи в сферата на туризма например, човек трябва да знае освен езика на държавата, в която отива, поне още един или два. Това ли е ключът към работа в чужбина?
- Не само, но първата бариера, която срещат нашите професионалисти, е липсата на познания по чужд език. За Германия и Австрия се изисква немски, за Италия - италиански и немски или италиански и английски, а Словения е специфичен туристически пазар, защото граничи с Италия и там кадрите им говорят по 3-4 чужди езика. Така че, за да сме конкурентни, трябва да предложим познания поне по същото количество езици, плюс, разбира се съответната професионална квалификация и опит. Например един готвач, който работи в екип с 10 колеги, трябва да знае съответния чужд език, за да има ефект от работата му, да реагира адекватно на изискванията на шефа и на указанията му и т.н. Има ресторанти, които обслужват по 2000-2500 гости на вечер.
Друг важен момент е, че в България мнозина, работили няколко сезона по морето - сервитьор, камериерка и др., кандидатстват за работа в чужбина. Докато за камериерката е допустимо да не знае чужд език, то за сервитьора, който е обслужващ персонал, знаенето на чужди езици е задължително, както и притежаването на документ, който да гарантира неговата квалификация - завършена професионална гимназия или продължителен курс, както и натрупан опит. Същото важи и за готвачите.
- Обикновено човек, като види обява за работа, най-напред гледа какво е възнаграждението. Какви възнаграждения предлагат работодателите на тази борса?
- Наистина възнаграждението е основен мотив за заминаването на работа в чужбина, защото българинът обича дома и семейството и трябва да има сериозна причина, за да работи надалеч. Възнагражденията варират според професията, опита, позицията. Например готвач с по-малко от 2 години опит и без отговорност за екип в Австрия може да започне от 1200-1300 евро нетно заплащане. Работната седмица обаче е 48-50-часова, т.е. много повече от България. Може да се стигне до 2600 евро нетна заплата за главен готвач с няколкогодишен опит и отговарящ за екип от над 5-6 души. На тази борса сега сме получили много позиции от колегите в Австрия. Те все още са на сайта на EURES.bg в "Новини" и са актуални, тъй като сезонът в Австрия започва през декември. Така че дори и след борсата желаещите могат да кандидатстват за обявените позиции.
- Защо Австрия например, която е страна с дългогодишни традиции в зимния туризъм, търси готвачи в България? Нямат ли си свои кадри, или и те напускат страната си?
- Колкото и атрактивно да е за България това възнаграждение, то не е атрактивно за австриец. Там най-предпочитани чуждестранни работници са германците заради сходния език. Независимо, че възнаграждението в Австрия е по-добро от Германия, германският пазар на труда се развива и все по-малко германци вече отиват в Австрия. Затова австрийските работодатели започнаха да търсят работници из цяла Европа, като работят много добре с Унгария - много унгарци говорят добре немски, търсят кадри и в Словения и Хърватска. Така че нашите кандидати се състезават с кандидати от всички европейски страни.
- Какви позиции предлага на тази борса Великобритания например?
- На тази борса има един работодател, който предлага работа за готвачи. По принцип частните посреднически агенции от Великобритания са много активни през последните месеци и търсят различни кадри. Всички предлагани позиции от различните британски работодатели са качени на сайта на EURES.bg.
- Съвсем наскоро Великобритания не искаше български работници. Какво се е променило?
- Нищо не се е променило, защото дори когато течеше дискусията на политическо ниво, търсенето на български работници от Великобритания дори не намаля. Това е вторият по големина пазар на труда в Европа след Германия. Това се вижда от сайта на европейския EURES портал - по-голямата част от обявените около 2 млн. работни места са от работодатели от Великобритания. От началото на годината, когато се отвори британският пазар на труда за българи и румънци, имаме огромно търсене на наши работници в различни области, и то предимно от работодатели и от частни посреднически агенции. EURES е уникална мрежа за сътрудничество между обществените служби за заетост, която в момента се отваря и за други партньори, сред които и частни посреднически фирми, и се надяваме да бъде по-ефективна, макар че основната й цел ще остане гражданите на Европа да намерят работа не само в собствените си страни, но и в други. Навсякъде има безработица, но навсякъде има и незаети работни места - т.е. има разминаване между търсенето и предлагането на работна сила на националните пазари, а вече на европейския пазар вероятността да се срещнат интересите е много по-голяма. Затова смятам, че мобилността и мрежата, която я подпомага, ще продължи да бъде актуална, а Агенцията по заетостта развива екипа си, за да може адекватно да помага на хората. Работим както директно с работодатели, така и с колегите си от чужбина. Така че всеки, който желае да работи извън пределите на България и има мотивация да научи език и да покаже професионалните си качества, може да ни потърси.
- Намирането на работа посредством EURES гаранция ли е за сигурността на трудовия договор и социалните права на българите, решили да работят в чужбина? В годините бяхме свидетели на различни случаи на неизплатени заплати или фалшиви договори и прочие на българи, заминали на работа в чужбина.
- Стараем се да работим само с коректни работодатели и посредници. Разбира се, никой не може да гарантира, че всички са коректни. Но ние използваме механизмите на партньорството с обществените служби за заетост, може да сезираме своевременно съответните органи в случай на необходимост. 
- По линия на EURES има ли чужденци, които да са дошли да работят в България?
- Наистина факт е, че повече българи отиват чужбина, отколкото обратното. Но и у нас работят холандци, французи и други, които са си намерили работа чрез мрежата.