Чуждите инвестиции като предизборна дъвка

Една от темите у нас, която лесно може да бъде манипулирана и да служи за политическа дъвка, особено в предизборна ситуация, е темата за чуждестранните инвестиции. Всеки спекулира с нея както му е удобно. Според бившия икономически министър Лъчезар Борисов и патрона му през последната година са привлечени над 4 милиарда евро инвестиции. Като зае поста обаче, едно от първите неща, които направи служебният министър на икономиката Кирил Петков, бе да уволни шефката на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Десислава Трифонова. Защото тя е успяла да привлече за една година... нула инвестиции. Върнат бе Стамен Янев, който бе икономически заместник-министър.
Не е толкова важно кой е начело на БАИ - факт е, че преките чуждестранни инвестиции в България бележат сериозен спад през последните десетина години. За периода 2010-2019 г. те са около 12,4 милиарда евро, докато в предходното десетилетие надхвърлят 35,1 милиарда евро. А само в годината на присъединяването на България към ЕС влизат над 9 милиарда евро - рекорд, който не е повторен.

Статистика

Вероятно най-меродавна в подобни случаи е статистиката на БНБ. Според нея за периода януари-март 2021 г. преките чужди инвестиции са с отрицателен знак - минус 27,8 милиона евро. Негативният показател се дължи на изтеглен дялов капитал в размер на 142 милиона евро от чуждестранните собственици в български фирми, както и на върнати заеми към компаниите майки в размер на 384 милиона евро. Единствено по линия на реинвестиране на печалбата има вливане на чуждестранни финансови средства в българската икономика - за периода януари-март фирмите с чуждестранни собственици са инвестирали 490 милиона евро от реализирана печалба. Въпреки че данните за отлив на преките чужди инвестиции през първото тримесечие не са окончателни, тенденцията на спад е явна. За сравнение - през първото тримесечие на миналата година, когато КОВИД-пандемията все още не бе поразила страната и икономиката ни, преките чужди инвестиции са били на стойност 112,2 милиона евро, дължащи се на приток на дялов капитал и реинвестирана печалба. Нетният поток от инвестиции на чужденци в недвижими имоти у нас също е отрицателен (-0,5 милиона евро), което означава, че те преобладаващо разпродават своите недвижимости, отколкото да купуват нови.

Потенциал

Липсата на външни капитали допълнително усложнява икономическата ситуация в страната, тя намали перспективите за бързо възстановяване. Пандемията доведе до съкращения на персонала, до фалити на много компании и разрушаване на веригите на доставки. Всичко това се отрази на покупателната способност на хората и на корпоративните бюджети. Логично компаниите намалиха производствените си разходи, сред които са и инвестициите, за да оцелеят до края на кризата.
Все пак един от секторите, които останаха с потенциал да привлекат още чужди вложения, е автомобилостроенето. Въпреки че няма завод за цялостно асемблиране на коли, България има солидни позиции в бранша, като в страната работят  над 250 компании за авточасти. През последните години те генерират над 10 на сто от БВП. Прогнозите за следващите месеци са разнопосочни, защото анализаторите разглеждат различни индикатори в продължаващата несигурна обстановка. "Ефектът от коронакризата дава своето неминуемо отражение и върху чуждестранните инвестиции на германските компании. При автомобилните компоненти това е повлияно и от предхождащото здравната криза разместване на пазара на поддоставчиците. Причината тук е започналата електротрансформация на автомобилната индустрия", коментира консулът по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен Стефан Йонков, цитиран от Economic.bg.
Коронакризата стимулира процеси на  вертикална интеграция и намаляване на компонентите и модулите във всеки следващ модел автомобил, защото производителите вече искат да не разчитат на веригите на доставки, докарвайки  оборудване от далечни страни. Китай е най-подходящият пример. Към този момент гepмaнcкитe кoмпaнии пpeдпoчитaт дa изгpaждaт електромобилите нa тepитopиятa нa Гepмaния, кaтo paзчитaт нa мecтнo пpoизвoдcтвo. Кoгaтo cтaвa въпpoc зa бaтepии, повечето производители залагат на логистична близост с Германия, предвид спецификата на крайния продукт. Причината е в трудното и скъпо транспортиране на компонентите, затова близостта до асемблиращите заводи е от основно значение.  

Съседите са предпочитани

Освен автомобилостроенето, в България на външни капитали се радват пазарните проучвания, разработването на софтуери и създаването на цифрови решения за бизнеса. Това води и до 107 на сто ръст на заетите в ИТ сектора от 2013 г. насам по данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). При сключването на сделки с чужди инвеститори страната ни подчертава предимствата на работната сила - наличие на висококвалифицирани кадри и конкурентна цена на труда. Тези предимства обаче отдавна не са актуални. Добрите специалисти в ИТ сектора вече  са дефицит. Предизвикателство пред стартирането на една компания в България е да се търси позициониране извън столицата, но малко градове в страната имат изградена среда за ИТ бизнес.
Други форми на привличане на преки чужди инвестиции са вложенията "на зелено", сливанията и придобиванията. Bъпpeки дoceгaшния интepec, мoдeлът, в кoйтo Бългapия e пpocтo икономически изгодна за инвеститорите, е на практика изчерпан зapaди дeмoгpaфските проблеми и привършването на квaлифициpaнaта paбoтнa pъкa. Toвa ca и пpичинитe мнoгo чecтo страни извън ЕС - като Typция и Cъpбия, дa ca пo-пpeдпoчитaни. Честата смяна за законите пък създава несигурност и инвеститорите предпочитат да не рискуват. Нерегламентираната намеса на държавните органи в работата на бизнеса, недоразвитата инфраструктура, бюрокрацията и липсата на електронно управление са други проблеми, които отблъскват инвеститорите. Те вече са изтъркани от употреба, но без особен резултат.
Затова промяната на стратегията за привличане на външни средства у нас е повече от наложителна. И темата не бива да се използва само като предизборна дъвка.