Чувствате ли се удобно?

Евгений БЕЛИЙ

Когато за първи път през 2007 г. преференцията бе въведена като инструмент за европейските избори, всички смятаха, че това е начин не само да се вдигне избирателната активност, но и да се ангажират гражданите в политическия процес. Смяташе се, че преференцията е оръжие на избирателите, с което те да се противопоставят на партийните схеми и да изтикат напред идейните и смислените хора. През 2007 г. преференциите не сработиха, защото прагът от 15 процента се оказа много висок и нито един от кандидатите не успя да го преодолее.
След това през 2013 г. в Избирателния кодекс отново бе върната възможността гражданите да преподреждат листите. Мнозинството на БСП и ДПС тогава свали прага до 5 на сто, защото се смяташе, че това ще даде реална възможност да се чуе гласът на хората. Получи се леко иронично - първата партия, която си изпати от преференциите, беше самата БСП. На европейските избори през 2014 г. дори и глухите чуха за феномена 15/15, който прати в Европа неизвестния дотогава младеж Момчил Неков. След това нещата допълнително се изостриха на парламентарните избори. Всички партии паднаха под ножа на преференциите, а явлението "Неков" удари всички политически формирования.
Още тогава в БСП се забеляза неприятна тенденция. Идеята за пренареждането на листите бе родена не за да се затварят кандидатите в партийния вот, а да се търсят начини за разширяване на избирателната база, за привличането на нови гласоподаватели. Това не се случи в левицата. Точно обратното - започна интригантска вътрешнопартийна борба, която не само не донесе нови гласове, но самозатвори БСП. Битката се проведе единствено за твърдите леви гласове, а за целта някои от кандидатите дори не се посвениха да извадят пари, за да вземат връх. Кулминация на това неприятно явление станаха местните избори, където битката за преференции се превърна в истински канибализъм. На много места кандидатите не играха като отбор, а като глутница, която се дебне. Нямаше общи идеи, послания, анализ, а всичко деградира до интриги, слухове, скандали и обиди. И понеже на местно ниво 5-те процента праг се преодоляват много лесно, вътрешният двубой беше толкова разгорещен, че отблъсна дори и твърди избиратели. Резултата всички го знаем. БСП записа едно от най-слабите си участия в избори в историята на прехода. Далеч съм от мисълта да твърдя, че въвеждането на преференции е причината за това, но при всички положения пренареждането не помогна за по-добра изборна кондиция на партията, а на практика я препъна сериозно.
Аз самият също бях кандидат за общински съветник в София под номер 26 и направих свои листовки за преференции. Съвестта ми обаче е чиста. През цялото време моята цел беше да разширявам кръга от избиратели на БСП и да се опитам да ангажирам във вота хора, които отдавна са се разочаровали от политиката. И го направих не с материални стимули, а като написах идейна програма за местната политика на ниво София и специално в район "Красна поляна". Смятам, че точно така трябваше да постъпят всички. Преференцията дава възможност на всички кандидати да обявят на висок глас своите идеи, а след това да търсят подкрепа за тях. Мисля, че ако всички кандидати бяха постъпили така, преференцията щеше да даде живителни плодове в левицата и да помогне на БСП в трудните мигове. Уви, в България добрите идеи често се израждат и се превръщат в блато, което ни тегли все по-надолу към дъното.
Днес вече може да направим печалната равносметка от преференциите. Те допълнително навредиха на БСП. Голяма част от избраните с преференции по места се държат така, все едно са били мажоритарни кандидати, което изобщо не е вярно. Нещо повече - избраните с преференция в общинските съвети някъде се държат все едно решенията на партията нямат никакво значение за тях. Не се чувстват обвързани не само партийно, но дори и идейно. Оказа се, че преференцията е била инструмент, който е позволил външни политически влияния в БСП. Ако не ми вярвате, направете справка как гласуват някъде преференциално избраните общински съветници. Ще видите, че в техните гласувания няма нищо социално, нищо ляво, нищо партийно.
Самозабравилите се преференциални общински съветници започнаха да обслужват чужди схеми и да се вписват в статуквото по места толкова бързо, че е страшно да си го представи човек. Възможно ли е според вас ляв съветник да подкрепи десен местен бюджет и политика? Или да дава рамо на дясно мнозинство при всеки удобен повод? Оказа се, че е възможно. Справката, пак ще повторя, може да бъде направена лесно.
В този текст умишлено бягам от конкретните примери, които могат да бъдат обект на отделна статия. Тук искам да коментираме явлението и да видим дали то трябва да продължи да съществува. Преференцията можеше да се окаже полезна, ако нивото на политически живот в партията беше по-високо. Годините, които БСП прекара в неясно идеологическо състояние обаче, си казаха тежката дума. В партията все още съществуват хора, които се дразнят от идейните въпроси, от политическите принципи, и смятат, че всичко е обект на сделка и договорка. Именно тези от тях, които станаха съветници, опорочиха идеята на преференциите, защото за тях съветническото място се оказа по-важно от идеалите. Днес цялата партия плаща за това. Защото когато общински съветници някъде гласуват заедно с десните, обвинението за това пада върху националното ръководство. Това е самозатворена реалност, която ражда единствено и само политически проблеми.
Време е някой да припомни на преференциално избраните, които гласуват както искат, че те са част от политическа общност, която се опитва да създаде алтернатива на сегашното политическо статукво в България. Всеки, който се чувства удобно в него, трябва да провери дали още е социалист. Защото преференциите в крайна сметка ни причиниха и точно това - като наши кандидати влязоха хора, които трябва да отварят речник всеки път, като чуят думата "социализъм" или "ляв стандарт".
Трябва ли да останат преференциите? Отговорът на този въпрос е много сложен. Идеята е добра, политическият замисъл е смислен, само практическият резултат от тях е трагичен. Един ден, когато БСП успее да се изчисти от последните остатъци от социаллибералния тумор, с който бе заразена, и заложи на автентично леви кадри, вероятно преференцията наистина може да подейства качествено. Сега тя основно вреди, защото позволява властта на парите да се наложи над властта на идеите. А това е смъртоносно за партия, която си е поставила за цел да промени България. Може би когато върнем идеите в БСП, трябва да заложим на преференцията отново. Дотогава е опасно.


Бел. на редактора.
Не е вярна тезата на автора, че конкретни примери за явленията, които той коментира, не са нужни. Няма сериозен анализ на явление, без да се посочват конкретно неговите носители, за да е ясно за какъв тип хора става дума. Иначе явлението изглежда повсеместно, което, първо, не е вярно, и второ, от обобщаване  няма смисъл - да, ще го прочетат, но без реална полза. Всички сме в лодката, но само някои я обръщат. А именно говоренето от типа "някои, на някои места", без да се казва кой какво върши в тази партия, е една от причините БСП да не върви добре.
Преференциите засега са единствен начин хората да изберат своите кандидати, а не непременно спуснатите. Важно е по-скоро да се усъвършенства механизмът им, а не да се премахват те. Много читави социалисти дори отказват да се кандидатират, понеже добре знаят, че няма да преодолеят нагласения "отгоре" вот. Това, че авторът не е станал общинар, въпреки че е предложил идейна програма, потвърждава това. Не преференцията е виновна за високомерието и за подмяната на лявото. Нима сред избраните без преференции няма същите индивиди? Само публичното посочване на именца може да свърши работа за изчистване на БСП от "социаллибералния тумор".
Велиана Христова