Човешки нрави и свински навици

Не сте ли забелязали само колко общо има между Човека и Свинята? За този въпрос ме подсети един майстор на покриви от Антоново, когато подменях старите цигли и турски керемиди с "брамакс на вилната къща". Той така нахвърля старите, издържали на времето червени парчета - къщата е строена през 1924 г., върху здравеца и цветята, че съпругата ми не издържа и го помоли да внимава повече. А той невъзмутимо изрече: "Госпожо не знаеш ли, че най-лошо е да допуснеш в имота си майстор и свиня." Китките се възстановиха, но думите му останаха като поука и въпрос за общото между човека и свинята.
По-късно се наложи да се почисти мазето, в което се бяха събрали вещи и предмети от няколко века. Какво ли нямаше вътре? Всичко беше грижливо събирано и оставяно там временно и продължаваше да бъде постоянно присъствие там, докато един ден някой не събере волята да изхвърли ненужното. Дори в кочината на свинята е много пъти по-подредено от това мазе. Но и по това си приличат човекът и свинята. И човекът често допуска да живее като в кочина. Огледайте населените места и няма защо да давам други примери.
А ако пуснете свинята около изхвърлено джибри след ферментация? Бедна ти е фантазията как ще се натряска прасето му с прасе и ще видите наистина пияна свиня като в истинско телевизионно реалити. И е добре че няма личен или служебен автомобил свинята в това състояние да хукне с непозволена скорост и без книжка за управление из пътищата, тротоарите, пешеходните пътеки, спирките, да изпомачка събратята си и сестрите, децата. Нали следите криминалната сводка и хрониката на МВР и КАТ за онова, което става всекидневно и денонощно по пътищата в страната?      
За хигиената да не говорим. Известно е от миналото изказването на един английски политик за българите, които си честитят веднъж седмично ходенето на баня. За прасето не знам, но човекът и сега по-рядко влиза под душа и това се усеща в превозното средство, особено през лятото. А в колко населени места нямат ни канализация, ни септични ями и целият им живот преминава без тях.
Още. Не грухтим ли, не квичим ли и ние като свинете, ако сме гладни, недоволни, жадни. Ако в хранилката на прасето до нас има повече храна и отпадъци в коритцето му, посягаме с грухтене и към него, дори му ги изяждаме, ако сме и по-силни видимо.
Много общи неща има между човека и свинята, няма как да не го признаем. Как иначе в превозното средство, в магазина, на улицата, на спирката, непознат ще те нарече "Свиня мръсна" или "Прасе такова"? Има основание според приликата помежду ни.
Е, около празниците особено около Коледа според хороскопа на свинята, прочетен в готварската книга или според Ути или Иван Звездев примерно, прасетата приключват постите, лягат в тавите, във фризерите, във фурната. Постите свършват и за човека. И човекът, и свинята стават наистина Две в Едно. След това холестеролът и триглицеридите стават повече над допустимото и човекът тръгва да търси причините за това самоизяждане и преяждане, за това хранене като свиня. Но се знае човек изяжда не само свинята, но и много често и човека до себе си, човека край себе си. Сводката е от съда, от фейсбука най-вече от печата и другите медии, от междусъседските диспути, препирни и караници, от градските дебати и етажната собственост, от неразбориите в семейството, с колегите, особено от недоволството от началниците ни.
Помня една реплика на писателя Мирон Иванов: "Колкото повече общувам с хората, толкова повече обиквам животните." Същото може да се каже за човека и за свинята даже! А защо продължаваме да ползваме свинята за човешка обида, нямам отговор.