06 Юли 2020понеделник12:51 ч.

Човешка грешка

Някои от най-опасните екологични катастрофи в историята

/ брой: 233

автор:Калина Йотова

visibility 2914

Прогресът в човешката история е съпътстван от ужасни епизоди на промишлени аварии. Изглежда хората притежават особен талант за сътворяване на бедствия - пряко или косвено, съзнателно или несъзнателно, поради небрежност или с подобаващото си усърдие. Тези инциденти, превърнали се в неизлечими белези, вземат не само жертви и поглъщат не просто несметно количество ресурси. Трудно може да се определи с точност потресаващото им въздействие върху живота и околната среда. Това са трагедии, които ни напомнят зловещия урок за промишлената безопасност и нашата социална отговорност.

Роднини и жертви на обгазяването в Бопал чакат възмездие 25 години след трагедията


Смърт край Дунав

На 4 октомври експлозията в унгарския завод за производство на алуминий Ajkai Timfoldgyar отприщи токсичен разлив, който отне живота на най-малко десет души. Повече от 120 души от селищата Ойко, Колонтар и Девешчер получиха тежки изгаряния от алкалния коктейл. Над 1 милион кубични метра червена тиня, изтекла от хвостохранилището на завода, потекоха към река Дунав. Хилядите унгарци, пострадали от токсичния разлив, никога няма да се завърнат в домовете си, защото засегнатите селища трябва да "бъдат отписани".

Петролният разлив в Мексиканския залив е най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ


"Ще бъде невъзможно хората да живеят там", обясни унгарският премиер Виктор Орбан. В събота унгарските власти наредиха евакуация на Колонтар заради риск от нов токсичен разлив. Междувременно стана ясно, че през 2006 г. резервоарът на химическия завод е бил включен в списък с над 150 рискови индустриални зони, криещи заплаха за река Дунав. Виктор Орбан също призна, че аварията е била предотвратима. Международната природозащитна организация WWF алармира за дългосрочния ефект върху околната среда след аварията. "Това е безпрецедентна авария, която засяга дълбоко екосистемите, влажните зони и повърхностните води на региона и показва колко беззащитни са запасите ни от питейна вода", подчерта Габор Фигецки, зам.-ръководител на WWF - Унгария. Според Фигецки в района на река Дунав има много подобни бомби със закъснител. Сред тях има и изоставени резервоари. "Някои съдържат тежки метали и радиоактивни елементи. Нито едно хранилище не е напълно безопасно и този инцидент показва това", допълни Фигецки.
Червената тиня припомни ужаса с изтичането на цианиди в Бая Маре, Румъния, през януари 2000 г. Тогава се скъса стената на хранилище на завод за добив на злато, а вълната от цианиди и тежки метали бързо се прехвърли от една река в друга, като уби рибата и целия воден живот и отрови питейната вода. Десетки бяха хоспитализирани, защото са се хранили със заразена храна.

Слабо изтичане на радиация в края на 2009 г. припомни страховете, свързани с АЕЦ "Три майл айлънд"

Нефтеният Чернобил

Петролният разлив в Мексиканския залив е най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ, заяви Каръл Браунър, съветничка на американския президент Барак Обама по въпросите на енергетиката. Компанията "Бритиш петролиъм" направи десетки "решителни опити", за да спре изтичането на петрол от сондажния отвор на взривилата се платформа "Дийпуотър хърайзън". При инцидента в края на април загинаха 11 души. Оттогава до запечатването на кладенеца в Мексиканския залив изтекоха милиони тонове суров петрол. Корпоративният имидж изпадна в нокаут, когато стана ясно, че в "Бритиш петролиъм" са знаели нередностите в защитната клапа на нефтената платформа.

Вълната от цианиди в Бая Маре бързо уби целия воден живот и отрови питейната вода
 

Но гневът на американците, засегнати икономически и финансово от инцидента (смята се, че забраната за риболов струва на риболовната, ресторантьорската и туристическата индустрия най-малко $2,4 млрд.), се насочи и към Вашингтон. Администрацията на президента е подценила катастрофалния нефтен разлив и това е довело до отслабване на общественото доверие в правителството. Този извод се съдържа в доклад на американски учени, представен пред правителствената комисия, която до януари догодина трябва да съобщи резултатите от разследването на аварията.

Кошмарът Бопал

Малкият индийски град Бопал се е превърнал в нарицателно за индустриална екокатострофа. Бопал се прочу печално на 3 декември 1984 г., когато от завода на американската химическа компания "Юниън Карбайд" бе изпуснат облак от отровен газ. Четиридесетте тона метилизоцианат предизвикаха почти мигновено смъртта на над петнадесет хиляди души. Правозащитни организации твърдят, че загиналите са много повече. Промишлената авария причини болести, взели в следващите години още десетки хиляди жертви. И до днес около 100 хиляди местни жители страдат от хронични и ракови заболявания вследствие на катастрофата. Реката край завода и почвата в района са отровени. Днес мястото, където се намира заводът, е напълно изоставено. През 1998 г. правителството на щата Мадхия Прадеш поема контрол над бившия завод, но еколози са категорични, че в района все още може да се намерят големи количества отрова.
Жителите на Бопал чакат възмездие за виновниците над четвърт век. През юни тази години индийски съд призна бившия изпълнителен директор на "Юниън Карбайд" Уорън Андерсън и седем от неговите подчинени, индийци, за виновни заради престъпна небрежност. Те получиха по две години затвор - максималната присъда за предизвикване на смърт поради небрежност. Присъдата подлежи на обжалване. Освен това всеки от подсъдимите трябва да плати глоба от 100 000 рупии (2100 долара), добави източник  близък до процеса, пожелал анонимност. Глоба е наложена и на компанията "Юниън карбайд", която вече е собственост на "Дау кемикъл". Всички индийци, осъдени по случая, днес са около седемдесетгодишни. Андерсън живее в САЩ и досега индийските власти не успяват да издействат екстрадирането му.

Ядрени грехове

Години преди аварията в Чернобил в американската АЕЦ "Три майл айлънд" е регистрирана най-тежката авария в историята на атомната енергетика в Съединените щати. На 28 март 1979 г., след отказ на оборудването и операторски грешки се разтопява частично ядрото на един от реакторите на централата. Това е най-сериозният документиран инцидент, свързан с неконтролируема верижна реакция и последвалото я "прегаряне" на сърцевината на реактора. Оттогава в САЩ не е построена нито една нова атомна централа. Критичната ситуация бързо е овладяна и според официалните власти пострадали и жертви няма. За няколко дни 140 хиляди души напускат околностите. По данни на неофициални източници обаче жертви има, а заради облъчването и до днес хората в района страдат от ракови заболявания, обриви, респираторни проблеми.  Инцидент със слабо изтичане на радиация в края на 2009 г. припомни страховете, свързани с АЕЦ "Три майл айлънд".
През април 1986 г. в атомната електроцентрала "Чернобил" избухва авария. Тя е от същата степен на опасност като в "Три Майл Айланд", но липсата на защитен "похлупак" се оказва фатална. Радиоактивен облак преминава над СССР, Източна Европа и Скандинавия. Над 200 хиляди души са евакуирани от зоната на инцидента. По официални данни високата радиация убива веднага над 50 души. Истинският брой на загиналите, пострадалите и засегнатите от последствията едва ли някога ще стане известен. Смята се, че основна причина за аварията е човешкият фактор.

 

10 км опашка на „Кулата“ още от сутринта

автор:Дума

visibility 84

Българите влизат в Словакия само след PCR тест

автор:Дума

visibility 91

Борисов заряза мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 126

С 6 лв. по-скъпа е потребителската кошница

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 126

Големите търговци плашат с бензинова криза

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 126

Старите жилища поскъпват по-бързо от новите

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 126

Кланици се оказаха огнища на COVID-19 и в Австрия

автор:Дума

visibility 88

Рекорден брой новозаразени в световен мащаб

автор:Дума

visibility 100

Втора локална карантина в Испания

автор:Дума

visibility 219

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 392

/ брой: 126

Въпроси за бъдещата работа на КЕВР

visibility 286

/ брой: 126

Новата конституция на Путин

автор:Мирослав Попов

visibility 286

/ брой: 126

ПЕНКА КАЛИНКОВА

visibility 219

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ