Човекът синдикалист

Проф. Кръстьо Петков почина на 23.12.2016 г. след дълго и мъчително боледуване. В мъжествена борба с болестта той работи упорито до сетните си дни, участва в дискусии, води лекции, писа проникновени анализи по актуални проблеми. 
Това кратко съобщение бе на неговия блог. Но зад него се крие един богат, достойно изживян живот на истински българин. Професорът ни напусна точно преди Коледа - според едно поверие тогава си отиват добрите, праведните хора. Близките му знаят най-добре неговите лични и човешки болки и тревоги, които всеки споделя с тези, които обича и пред които отпуска душата си. И с които дели радости и несгоди. Такива сигурно е имало и в живота на проф. Кръстьо Петков, но те са оставали скрити за читатели, журналисти, общественици, преподаватели, синдикалисти, просто приятели... Ако за покойния Гиньо Ганев казвахме човека парламент, за проф. Петков отива думата човекът синдикалист. КНСБ, с уважение и почит към делото му, припомни, че проф. Петков бе първият председател и основател на конфедерацията, която ръководи години наред. Като се споменат профсъюзи, неизменно изниква и името на Кръстьо Петков. Защото той защитаваше демокрацията, законността и социалните права на наемния труд у нас. Беше профсъюзен лидер, носещ в сърцето си изключителна чувствителност към човешките страдания и проблеми, живя живот, отдаден на хората - със съпричастност и с особена чувствителност към техните човешки болки и проблеми, признават колегите му синдикалисти. Признаваме го и ние от ДУМА, чийто автор бе проф. Петков и където се появиха едни от най-хубавите му статии по проблемите на нашето житие-битие.  
Но проф. Петков бе още забележителен учен, политик, патриот, мъдрият и безспорен авторитет по проблемите на европейския път за развитие на страната ни в цялото многообразие на развити и не толкова развити членки на Европа и света. Ратуваше за икономически и социален модел на работеща икономика с човешко лице. Бичуваше онова, което днес отдалечава България от всичко желано, пречейки й да изплува от дъното. "Ако трябва да се търси образец за поквара на обществените комуникации между властници и обезвластени, това е посттоталитарна България. В нея изкуството за манипулиране на публиката е достигнало небивали висоти; то е усвоено както от партиите, така и от депутатите - новаци в политиката; разработено е в тънкости от вездесъщите пиари, за които електоралното поведение е терен за всякакъв род експерименти - допустими и недопустими; морални и аморални". Това написа професорът в навечерието на президентските избори в България.

Кръстьо Петков е роден на 18 ноември 1943 г. в село Княз Александрово (днес град Димово). Завършва Техникума по хидромелиорации в Павликени, а през 1968 г. се дипломира със специалност политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" - София. Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия. Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др. В много водещи университети по света е бил гостуващ преподавател, заемал е и редица ръководни длъжности в научни институции. Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.
Кръстьо Петков е бил народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39-то Народно събрание. Като председател на КНСБ и като народен представител се е занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От май 1997 г. е председател на политическата формация - Обединен блок на труда.
Разделяме се с проф. Кръстьо Петков, но не бива да се разделяме с написаното от него, което още дълго ще ни напомня къде сме и накъде трябва да вървим...