Човекът, по-бърз от скоростта на звука

"Понякога трябва да отидете много нависоко, за да разберете колко сте малки в действителност"
 Феликс Баумгартнер


"Покорителят на небесата: Животът ми като свободен полет" - автобиографията на Феликс Баумгартнер, екстремен атлет щ1 в света, публикува на български в превод на Десислава Гугулянова издателство "Вакон".
Дори и да не сте се интересували от екстремни преживявания, след датата 14 октомври 2012 г. със сигурност сте попадали на това име, защото тогава Феликс направи нещо изключително, скачайки от ръба на Космоса.
Какво е усещането да се спускаш със свръхзвукова скорост? Каква е мотивацията на Баумгартнер? Кои са най-критичните моменти в мисията "Ред Бул Стратос"? До каква степен бащата на Феликс е допринесъл за успехите на сина си?

11.12.2007 г.: Баумгартнер скача от небостъргача Тайпей 101, Тайван

За първи път в "Покорителят на небесата" човекът, по-бърз от скоростта на звука, разказва за преживяванията, останали скрити за камерите: страха от провал, невъзможността да се справи с предизвикателствата и битката за връщане в отбора на "Ред Бул". Това е дългият път на Феликс Баумгартнер от механик на мотори до мениджър на собствени рискове.
Роден на 20 април 1969 г. в Залцбург, Феликс Баумгартнер е само на 16 години, когато започва да се занимава с парашутизъм. През 90-те преминава обучение по бейсджъмпинг, след което прави сензационни скокове с парашут от мостове, сгради и забележителни обекти. През 1997 г. на легендарния Бридж дей в Западна Вирджиния, САЩ, става световен шампион по бейсджъмпинг. През 1999 г. скача от статуята на Христос в Рио де Жанейро и от кулите "Петронас" в Куала Лумпур, Малайзия. През 2003 г. става първият човек, прелетял Ламанша със специално изработени крила от въглеродни влакна.

14.10.2012 г.: Тревожни погледи на режисьора Жералд Салмина, на майката на Феликс Ева, на брат му Жералд, на приятелката му Никол, на Баумгартнер-старши и на приятеля му Клаус Полхамер (от ляво на дясно)

Кулминацията в спортната му кариера идва със скока от космическа капсула, издигната на 38 964, 4 метра от Земята. Мисията "Ред Бул Стратос" му носи три световни рекорда: за най-бързо свободно падане на човек със скорост 1357,64 км/ч, за най-дълго разстояние на падане (36 402,6 м) и за най-височинен скок. За постижението си Баумгартнер е отличен със спортен "Оскар" на церемония по връчването на световните спортни награди "Лауреус", както и със статуетката "Милениум-Бамби". През 2013 г. като спортист на "Ред Бул" е избран с вота на зрителите на National Geographic за най-екстремен спортист на годината. През 2006 г. Баумгартнер получава лиценз в САЩ за управление на вертолет. След успеха на мисията "Стратос" иска да смени попрището си и да се посвети на хеликоптерни акции по целия свят.

Подготовка за "Ред Бул Стратос": първи проблеми по време на пробата на костюма в компанията "Дейвид Кларк" във Вустер

Няколко откъса от автобиографичната книга на този смел и целенасочен човек, показват, че той съвсем не е затворен само в своите мечти, свързани с екстремното, разкриват възгледите му по много важни житейски въпроси, също и по какъв начин той осъзнава и носи своята отговорност като популярна и влиятелна личност.


В два часа Хелмут почука на вратата ми, точно както преди пробния скок. Всеки път имах чувството, че отивам на собствената си екзекуция. Дори и при пробните скокове. Последно хранене набързо, преди пазачът да почука на килията. Излязох от сигурната хотелска стая. С една стъпка се озовах пред обществеността. Отидох долу до колата, където вече чакаха момчетата от Би Би Си, които през последните пет години не се бяха отделяли от мен в името на документацията. Големият ден беше настъпил. Преди четири дни си мислехме същото, но днес бе денят на истината: последният балон, последната метеорологична възможност. Казах на момчетата от Би Би Си няколко незначителни изречения и после ги помолих да ме оставят на спокойствие.
Дадох една бърза целувка на Никол за довиждане и й казах: "Ще се видим след няколко часа." Без много церемонии. Винаги съм ги мразел. Без реплики като "Ах, ако ти се случи нещо". Тръгнах, все едно беше нормален работен ден. За първи път видях това от Трейси. Когато отлитахме нанякъде, той казваше набързо "чао" на приятелката си и изчезваше. Без да се обръща, без да маха. Никол се опита да скрие сълзите си от мен, за да не ме притеснява.
Ако всичко минеше добре, вечерта щях да си седя спокойно вкъщи и товарът щеше да е паднал от плещите ми.
...
Костюмът вече беше откачен от всички системи в капсулата. С огромно усилие избутах докрай седалката напред. Освободих предпазния колан и насочих 150-килограмовото си тяло през малкия изходен люк навън към така враждебното за човека пространство.
За първи път видях извивката на Земята, небето над мен бе заплашително черно и в същото  време толкова красиво, че гледката ме остави без дъх. Петнайсет секунди стоях на стъпалото и се опитвах да заема отпимална позиция, още няколко сантиметра напред и щях да съм готов. Знаех, че целият свят ме гледа и ми се прииска да може да види това, което аз виждах. Съобщих по радиостанцията: "Понякога трябва да се издигнеш много високо, за да можеш да видиш колко малък си всъщност. I'm going home now" (Връщам се у дома). Махнах, направих крачка напред и скочих...
...
Днес още никой не може да даде точна оценка какво влияние е оказал или тепърва ще окаже скокът ми от ръба на Космоса на младите. Може би в скоро време ще има още повече астронавти, повече изследователи на Космоса, които ще разказват после на децата си: "Навремето, когато бях на 10 години, седях пред телевизора и наблюдавах "Стратос", затова станах изследовател на Космоса." И може би точно той е изследователят, който ще направи епохално откритие.
...
Често размишлявам за живота на съвременните семейства. Скоро срещнах на ски една двойка приятели. Те споделиха весело, че карат сами на спокойствие, защото децата им цяла седмица са на ски-училище. А това е толкова жалко! Само като си представиш преживяването, когато детето ти за първи път изминава 50-те прави метра със ски! Това са прекрасни моменти, за които след 10 години ще кажеш: "Помня добре как те научих да караш ски. В началото беше трагедия. Но въпреки това успяхме." Представям си го като нещо невероятно хубаво. Но не, ние пращаме синовете и дъщерите си цяла седмица на ски-училище, а вечер излизаме порядъчно, докато малките са при детегледачката. Страхотен семеен живот! Обаче двама хомосексуалисти или две лесбийки нямат право да осиновяват деца, защото семейният живот би пострадал!
Винаги съм имал добър подход към децата. Те също се отнасят с уважение към мен. Би било много жалко, ако нямам собствени деца. Често наблюдавам моите баба и дядо по майчина линия. Те имат 3 деца, които от своя страна имат поне по три. На семейни празници се събират стотици хора и често си мисля как само защото тези двама души са се намерили, са произлезли стотици други, които също движат света напред.
До този момент желанието ми за деца е оставало на заден план заради спортната ми кариера. Разбира се, първо трябва да се запознаеш с правилната жена, която ще е и добра майка. Имал съм много приятелки, за които съм си мислил: Става, но това няма да е майката на моите деца.
Половин година преди скока обсъдих въпроса с Никол. Попитах я: "Мислила ли си за деца?" Тя ми отвърна: "Да. Но първо скочи, после ще говорим пак." Ако не бях преживял скока, нямаше да оставя наследство на децата ми, от което да научат нещо за моите преживявания. Ако сега стана баща, ще кажа: "Радвам се! Понеже сега имам време и съм достатъчно зрял." Хората твърдят, че по-възрастните бащи са най-добрите, защото винаги имат време. Когато си млад и градиш кариера, разполагаш с по-малко време за детето си. А времето е изключително важно.