Човекът е това, което е...

Елена Алекова

В края на миналата година Надежда Захариева издаде нова книга "Кога - налице, кога - наопаки" с 88 8-стишия. Заглавието "Кога - налице, кога - наопаки" е в много по-тясна, някак вътрешна, дори би могло да се каже, мистическа връзка с броя на стихотворенията (88) и броя на стиховете във всяко от тях (8). Когато говорим "налице" и "наопаки", имаме предвид едно и също нещо, което, независимо дали ще го гледаме от лицевата му или от опаката му страна, в същината си винаги остава това същото нещо - може да са различни само неговите видимости, тоест неговите несъществени, външни, в смисъл некасаещи същността свойства, качества, нюанси. Цифрата 8 и налице, и наопаки е една и съща, но и обърната "с краката нагоре" е една и съща. 

Ако попитаме Надежда дали точно тази връзка със заглавието е имала предвид, когато е избирала броя на стихотворенията и на стиховете в стихотворенията, тя може и да не потвърди това. Но защо трябва да изискваме от нея непременно да е търсила съзнателно такъв ефект. Нали поетът, истинският поет, е същество интуитивно и в процеса на творчество той не се подчинява на разума и не следва разума, нито каквито и да е закони на логиката - последва ли ги, магията се разваля, творчеството като такова се разпада, превръща се в обикновена дейност, в занаят - тук да доизкусурим, там да донатаманим, пригодим, нагодим... Поетът интуитивно нагазва в непознати води и черпи богатства, каквито не е и сънувал, а когато се събуди (не точно тази е думата, но тя е най-близо до състоянието, за което става дума), сам се чуди как всичко, което се е получило, се е получило...

Така или иначе, акцентът по този начин върху цифрата осем наслагва допълнително, неимоверно енергията в основното внушение на книгата, тръгнало още от нейното заглавие: дали налице - дали наопаки, човекът е това, което е; дали открит - дали прикрит, човекът е това, което е, и никакви покривала, воали, маски, "пластики", гримове, червила, лъжи, игри не биха могли да го "скрият", да го преобразят до неузнаваемост, да го променят, да го направят такъв, какъвто той не е и не може да бъде:

Кога - налице, кога - наопаки,

"изплетох" си някак живота до тук.

Не съм баш майсторка, но какво пък -

по мярка ми е и нямам друг.

Грешила съм и съм изпускала бримки.

Хич, ама хич не е съвършен!

...О, да, направете си снимка

как хвърляте камък по мен.

Надежда Захариева гостува днес, 28 януари, от 18 ч., на НЛС "Старинният файтон" в къщата музей "Димитър Благоев - Дядото", на ул. "Лайош Кошут" 34. Авторски рецитал. Слово д-р Елена Алекова