"Човек става по-отворен, когато живее в чужбина"

Дъщерята на Милчо и Силвия Кацарова, Теди, от години не стои "под шапката" на родителите си. Далеч е времето, в което тя участва в "Хит-1". Миналата година участва в благотворителното шоу "Великолепната шесторка", но мигове преди това се разведе във Финландия със съпруга си Макс. В момента обаче се чувства повече от щастлива.

- Преди известно време ти ходи на много специално място... Моментът за почивки настъпи?
- Последното ми пътуване беше едно от най-екзотичните. И въпреки че съм ходила и друг път в арабския свят, Йордания ми се видя нещо различно, защото е една от най-добрите смесици между европейска чистота, традиции, възпитание, дори и общуване на английски навсякъде, в комбинация с гостоприемството, позитивното отношение и усмихнатите хора. Този хибрид е между източната култура и нашата. Въпреки че повечето жени са забрадени. Бяхме там по покана на йорданския консул в България - Хасан Бармауи. Неговата съпруга - Ирина, е много близка приятелка на майка ми. Пътуването ни се съчета с това на популярни хора от бизнеса и елита. Присъствахме на бизнес дни на България в Аман.
Другото място, на което съм си мечтала да отида, е Петра - мистичен град. Обясниха ми, че обиколката на целия град отнема 3 дни.
Използвах възможността да заснема материал за предстоящото ми телевизионно предаване - мой проект, който замислям от години и не надявам на пълната му реализация така, както съм си мечтала да го направя. Свързано е с култура, изследване на традиции, има елементи и от културата на хранене на различните държави, но не става дума за кулинарно предаване.
- От всичките ти пътувания ли дойде идеята за подобен род проект?
- Да, и дори съжалявам, че не съм имала камера постоянно, защото има неща, които няма как да предадеш с думи, колкото и да ти се иска.
- А с Финландия приключи ли вече, след като се раздели със съпруга си?
- О, не. Продължавам да поддържам контакт с музикантите, с които работех там, и не съм спряла в никой случай. С бившите роднини - не. Въпреки че ми честитиха рождения ден през март. Хубавото е, че с Макс се разделихме като приятели. Не харесвам конфронтациите и скандалите и предпочетох просто да се оттегля, вместо да си създавам излишни негативни емоции.
- Трудно ли взе решението да напуснеш?
- Е, да. С много неща бях свикнала там. И все още някои неща ми липсват, включая храна, та дори и битовизми. Но тук имам изключителни приятели, които запълниха тази липса. Ние сме една много готина група. Кръстили сме се "групата на монопола", защото се събираме и играем на тази игра. Задължително готвя. Всички знаят, че като дойдат вкъщи, се започва едно диво угощение. Имаме си традиция и всяка Коледа се събираме да празнуваме, ходим заедно на море. Общо взето, сега се наслаждавам на свободата си. Не знам защо... Явно много ми е липсвала. Пък и аз съм такъв човек, че не обичам много да се задържам на едно място.
Всяка подобна раздяла те оформя като човек. В интерес на истината, не съжалявам за нищо. Мислих си единствено дали не съжалявам за това, че нямах дете в този период от 9 години. Обаче като си представя през какъв ад щеше да мине това дете...! Ние щяхме да го делим като някакъв предмет. Много често самото дете се използва като оръжие в едно партньорство. Родителите ми много ме подкрепиха в случая, което е хубаво, защото често именно те не позволяват да се прекратява брак. Естествено, не се мина без депресии. Определено ми беше много тежко. Но вече бях взела решение, че ще приключа тази част от живота си. Има една английска поговорка - "Никой не е в твоите обувки". Наистина е така - никой не може да ме разбере, без да го е изживял. На мен най-големия ми проблем беше, че ще кажат, че съм се провалила там и си дойдох. А всъщност е точно обратното - чувствам се по-израстнала като музикант. Ето, сега имам нов проект - песента Buggie Pump, която е съвместна с американеца Buppy Brown, а продуценти са румънските P&P Production. Човек става по-интернационален, когато живее в чужбина - научаваш се не само да създаваш контакти, но и да ги използваш. Ние малко живеем в един затворен свят в България, ограничаваме се. И напоследък това ми прави впечатление. Не може да живееш само в своя дом. Трябва да излизаш и навън - да виждаш какво се случва по улиците, в града. Българинът се затваря и се концентрира върху всичко лошо. А то по никакъв начин няма да стане по-добро, ако всеки ден казваш, че мразиш работата си, че ти е кофти, неминуемо ще имаш проблеми...
- Споделяш ли с приятелите си?
- Истината е, че повече на мен ми споделят - може би защото съм добър слушател. Защо на балканските ширини не ползваме психоаналитици? Защото имаме приятели. Не ти трябва чужд човек, на който да отидеш да изплачеш мъката си, а се обаждаш на приятел и казваш: "След 15 минути те чакам в кафето, имам да ти кажа нещо". Във Финландия нямаше с кого да комуникирам по този начин. И ми правеше впечаталение, че никой не кани на гости. Не допускат хората до личното си пространство. Всеки живее сам за себе си - може да са мили и да разчиташ на тях, но нищо повече. Продуцентът, с когото работих в продължение на 7 години, никога не ме покани у тях на гости, което за мен беше много странно.
Дядо ми, бог да го прости, беше голям шеф на съобщенията. Непрекъснато имахме гости вкъщи - опъваха се едни маси по дворовете, скари. Вечно нашата вила беше пълна с хора.
- Не можеш да съществуваш без добра дума, без смях.
- Чувстваш ли се по-близка с майка си сега?
- Винаги сме били близки. Като че ли с татко след завръщането ми станахме по-близки. Той преди това не ме разбираше толкова, но като видя какво преживях, мислено започна да ме подкрепя и да сме на една вълна. Малко или много си мислеше, че украсявам проблемите.
- Започна да пишеш музика. Направи песен за Васил Найденов и майка си - "Летя". Повече ли ти харесва да чуваш творенията си, изпети от друг?
- Много ми хареса. Приех го като свое дете. Много плаках. Особено когато песента беше представена на "Бургас и морето". Представях си как ще прозвучи всичко с двамата гайдари - шотландец и българин, майка ми и Васил. Знаех, че на финала трябва да се пуснат бели балони, бонбони - всичко беше в главата ми. Никой не ми вярваше за тази песен, но аз бях абсолютно убедена още в самото начало, че ще спечелим.
Същото беше и като правих песента за Богдана Петрова - победителката в "България търси талант". Тя има изключителен глас и страшно съжалявам, че нищо не се случва с нея. Отново. Поредното доказателство, че какъвто и талант да имаш, е все едно. А тя заслужава цял албум! Най-жалкото е, че не ни се дава ефир. А защо да не подкрепяме младите си таланти?!