Човек с достойнство

Трифон МИТЕВ

За Димо Дичев съм слушал много. Чел съм за него - героя на социалистически труд и на Народна република България. Един от ТЕЦ-овете в района на "Марица-изток" носеше неговото име. Въпреки промените и подмяната на ценности, и днес много хора си знаят ТЕЦ-3 пак с името на Димо Дичев. Защото е останал в паметта и в душите на много хора като човек отзивчив и добър, като ръководител всеотдаен и справедлив. Като личност, която е участвала в исторически събития, но и сама ги е създавала.
По партийни дела се срещах и работих с хора като Димо Дичев. При промените, които разбушуваха страната, също срещах такива личности. И днес ги има, макар, искрено казано, по-рядко да ги срещам. Ако такива хора са повече, ще е по-добре за БСП като партия, за държавата и за народа ни. Затова днес е хубаво да говорим за Димо Дичев.

На 10 януари 2012 г. се навършиха 110 години от неговото раждане. В Стара Загора, Гълъбово, Раднево и в родното му Обручище винаги отбелязват деня с уважение пред паметта на Димо Дичев и с признание за делата му.
Животът му е наситен със събития, премеждия и отговорности, с борби и съзидания... В ранна възраст, през 1919 г., с баща си учредяват в Обручище организация на БКП, по-късно - на Комсомола. И се завърта във вихрите на политическите борби. Следват срещите му с Георги Кирков, Христо Кабакчиев, с Бакалов... По-късно, вече утвърден партиен деец, той работи с Антон Югов, Борис Копчев, Антон Иванов...
През 20-те години на миналия век Димо Дичев е помагач на политическата чета "Христо Ботев" в Хасковския край. Организира нелегален канал до Одрин за извеждане от страната на дейци на партията, преследвани от фашистката власт. Политзатворник е в Стара Загора, Хасково, Пловдив, Шумен и Плевен. Над него надвисва смъртната присъда. През 1935 г. в затвора заболява тежко и е помилван. През 1936-а е в Москва.
Неговото име е вплетено в историята на Испанската гражданска война през 30-те години на отминалото столетие и в живота на Испанската комунистическа партия, където работи с Долорес Ибарури. След разгрома на републиканската армия той организира прехвърлянето на водещи нейни дейци от различни националности във Франция. После - отново в България, отново нелегална борба против фашизма.
Има хора, които си спомнят филма "Веригата" отпреди години. Но малцина знаят, че в него са вплетени биографични моменти от живота на Димо Дичев - неговото бягство от ареста с верига на краката, което влудява вездесъщия Никола Гешев...
Той е сред водещите имена в партизанското движение в Югозападна България и във взаимодействието с югославските партизани. Поради раняване на Славчо Трънски поема командването на създадената през 1944 г. Първа партизанска дивизия.
След победния Девети Димо Дичев е един от отговорните партийни и държавни дейци в България. Организатор е на разузнаването и контраразузнаването на обновяващата се държава. Той е стопански деец, който оставя диря в развитието на страната. Той е Човекът с главна буква, подал ръка на много хора да намерят своето призвание и пълноценно осъществяване в живота...
Едно момче тръгва от с. Обручище по широкия свят - по най-трудните му друми, под бурните му ветрища, запалило в сърцето си като Горкиевия Данко идеята за социална справедливост. И се превръща в един от най-ярките дейци на борбата за социализъм и на социалистическото съзидание.
Такива хора правят история и достойнството на своя народ. Това е Димо Дичев.