Човек може толкова, колкото знае

Един приятел ми подари магнитен стикер, на който с големи букви пише: "Човек може толкова, колкото знае". Някой от производителите се сетил да провокира с тази истина рязко намалелия процент все още мислещи българи. 

Така се случи, че по същото време видях "на телевизора" съвсем млад човек, който трябваше да отговори на елементарния въпрос "коя от следните течности не може да бъде пастьоризирана: прясно мляко, плодов сок, вода, бира". Е, младежът занемя и не можа да отговори нищо. Ето това е "продуктът" на образованието ни след последните 30 години. Няма нужда да посочвам примери за знанията на този продукт по история или литература, понеже те изобилстват във всекидневието ни. Говоря за равнището на образованост като цяло, което демонстрират младите българи в масовия вариант. Онова равнище на функционална грамотност, което международното изследване PISA ни показа: 42% от учениците ни в девети клас нямат основни умения по математика, 41,5% по четене и 38% по природни науки. Няма как да имаш умения, ако нямаш знания. 

В същото време около 24 май и тази година апологети на новите учебни програми, които поетапно се въвеждат в училището, ни убеждаваха, че децата не трябвало да учат факти, а трябва да се научат да мислят. Глупост, понеже когато човек няма знания (придобити от научаването на фактите), той няма как да мисли. Когато нищо не знаеш, няма как да правиш причинно-следствени връзки, сравнения, да извеждаш от тях процеси и прочее - т. е. да мислиш. Ако Ботев не знаеше кой е Лойола, нямаше да може да предпочете "Фурие и Прудона". 

Впрочем от години вече слушаме как трябва да се облекчава учебното съдържание, понеже учениците ни били претоварени от обема на учебния материал и учели повече от връстниците си в Европа. Не е вярно. Това твърдение постоянно се опровергава от годишните доклади на Eurydice (образователната служба към Еврокомисията) за задължителното учебно време в Европа. И от последния доклад - за учебната 2017/2018 г., може да се види, че българските деца учат най-малко от всички ученици в ЕС. Особено в началното училище, когато се залагат основите на знанието. Според данните нашите ученици "в отделенията" имат най-малко учебни часове - общо 1907. Най-много от I до IV клас се учи в Дания - по 7360 часа. Часовете по писане, четене и литература за най-малките у нас също са най-малко - 580, по математика тоже - 300 часа (в Ирландия са 1310 часа). От прогимназията нагоре положението ни е малко по-добро, но и в тези етапи на образованието по-малко от нашите деца учат само в Чехия, Естония, Гърция, Кипър. Да не говорим, че България е на първо място по продължителност на ваканциите и на неучебните дни. 

 Та, залъгвайки се с мантрите за "разтоварване", за 30 години стигнахме дотам, че младите ни поколения са по-необразовани от възрастните. Повтарянето, че те владеят информационните технологии като богове и много повече от учителите си, не върши работа, понеже компютърът е само средство да придобиеш и използваш знания - преди лист, молив и калкулатор, сега компютър. Различни времена, различни средства, но целта е една - знанието. Ако нямаш знания, компютърът не ще ти помогне да станеш можещ в която и да е област. Затова "да се дава път на младите" е добре, но само когато са придобили знания. Тогава те и могат. С две думи - няма млади и стари, има можещи и неможещи.

 Непонятно е как в ХХI век държавата ни, управлявана от десни политици, прави какви ли не "образователни реформи", а масовото образование върви все по-надолу като източник на знания и оттам - на умения. Мисля си, че е сбъркана целта и "визията" какво искаме да постигнем с образованието. За да съм по-ясна, нека направим една разходка из родната ни история. Първият образователен закон у нас е от 1880 г., а от 1891 г. го кръщават "Закон за народното просвещение". "Закон за народната просвета" имахме до 2016 г., когато изведнъж ГЕРБ изгони сакрални за българина думички като "просвета" и "учител" и ги замени с "образование" (без възпитание) и "педагогически специалист". Дрън-дрън. За "народен" изобщо не говоря, понеже в България вече нищо не е народно...

Още с първия просветен закон от 1880 г. държавата поема изцяло върху себе си средното и висшето образование! От 1885 г. законът постановява всяка община да открие най-малко едно начално училище с 4-годишен срок на обучение. От 1891 г. законът създава единна образователна система в България - при едва 3% грамотно население, което може да чете и пише. Писал го е сърцатият възрожденец и политик Георги Живков, брат на Вела Благоева (кой ли го знае днес, макар че в Европа още тогава са го наричали Жрец на просвещението). Единната образователна система в държавата с последния закон от 2016 г. е ликвидирана, законът я децентрализира до ниво автономни училища - всяко със своите цели и практики, понеже това било модерно. Дрън-дрън. Нататък - през 1921 г. министърът Омарчевски променя закона, въвежда задължително основно образование, строи нови 1115 училища, основава професионалното образование и... освобождава от данъци детската литература! Това се нарича политика и "визия" за това какво искаш да постигнеш.

Та, през 1980 г. след осми клас продължават образованието си над 93% от учениците. Сега поне една трета "изчезват" от гимназиалната система. През 1989 г. учениците у нас са 1 350 000, училищата - 5000. В момента по данни на НСИ училищата ни - общообразователни и професионални, са общо 2394. Което означава, че у нас за 30 години са закрити повече от половината от съществувалите училища - 52,12%. Закрити са поради демографска липса на деца (слаба раждаемост и най-активното в ЕС изтичане на млади хора от страната). И още - закрити са, понеже е "икономически неизгодно" да бъдат поддържани училища особено в малките селища! Така ни каза Световната банка. А ние слушкаме. Омарчевски би нарекъл това липса на държавна политика за образованието.      

Хайде сега, който може да отговори: кое се пастьоризира - млякото или водата? 

Науката е слънце... за зрящите.